ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
В петък парламентът ще дискутира на трето четене предложението на правителството за актуализация на бюджета. Дотук се стигна след като преди седмица президентът наложи вето на законовите промени, защото според него предлаганото увеличение в държавните разходи е непрозрачно. Но основния въпрос, който трябва да си зададем е – искаме ли въобще държавата да харчи повече пари?
Вече втори месец депутати, министри и всякакви други държавници говорят как без актуализацията парите за това или онова нямали да стигнат – болници щели да фалират, инвалидите да получат по-малка помощ, частният бизнес да изпадне в ликвидна криза и прочие. Това е популистка реторика, която цели да ни сплаши и накара да се чувстваме виновни, след което да се поддадем на исканията на управляващите. Всъщност средствата никога не достигат и няма как да е иначе, защото ресурсите са ограничени – и именно поради това трябва да се запитаме, дали е удачно държавата да разполага с повече от тях.
Може би някой ще възрази, че българската държава не харчи чак толкова много. И подобна реакция не трябва да ни изненада, все пак политиците по всяко време се стараят да създават впечатлението, че бюджетът е орязан и, ако можеха да изхарчат само още малко, животът ни би се подобрил неимоверно.
Колко харчи българската държава? Планираните разходи за 2013 г. са 31.7 млрд. лв., което е равно на 39.6% от прогнозирания за годината БВП. С други думи – държавата планира да изхарчи почти 40% от произведеното в икономиката. При едни още 60% щяхме да се доближим напълно до делът, който харчат социалистическите режими.
И все пак, някой може да опонира, че дори и така да е, разходите са по-малко спрямо други години. Само че „постната пица“ всъщност не е чак толкова постна. Средният годишен ръст на държавните разноски за периода 2008 – 2013 е 6.3%. Още по-любопитно е сравнението между разходите, които държавата планира да направи през текущата година (петата на България в рецесия) и това, което държавата е изхарчила през 2008 г. (последната година на сериозен икономически подем) – има увеличение от цели 25% (или 6.4 млрд. лв).
Интересно сравнение е и това, че очакванията за 2013 г. са брутният вътрешен продукт на България да е с 10.6 млрд. лв. по-голям от този, който икономиката е произвела през 2008 г. За същия референтен период държавните разходи са нарастнали с 6.4 млрд. лв. – т.е. ако се реализират разчетите за 2013 г., държавата ще е „изяла“ 60% от ръста на БВП за последните пет години.
Друга твърде любопитна връзка ни показват данните за относителния ръст на държавните разходи и този на БВП. Икономиката на България е нарастнала в четири от петте години на криза от 2009 г. насам. Най-голям растеж тя реализира през 2011 г. – 1.8% реален ръст. През същата година държавните разходи се увеличават с най-ниския си темп за периода (като не броим самата 2009 г., когато разноските също растат с 0.9%, но това е първата година на криза и е разбираемо тогава икономическата активност да е доста по-ниска).
Очевидно е, че държавата не си е „затегнала колана“ през последните години – напротив, ние сме затегнали своя, за да може тя да харчи повече. Друго, което се вижда, е че въпреки това, икономиката (пазарът) е успяла да отбележи поне минимален ръст, като държавата се е постарала да опоска значителна част и от него.
Тогава проблем ли ще е ако бюджетните приходи през 2013 г. наистина са по-малко от очакваното? Не, в такъв случай просто трябва правителството на Орешарски да изхарчи по-малко пари. Противно на популизма по медиите, това няма да доведе до социален крах и сриване на икономиката, а ще ни отдалечи от социализма и ще ни приближи към свободния пазар, където решенията се вземат от предприемачите, ръководени от желанията на потребителите (и съответно ролята на държавата и отделните й агенти е несъществена).
Нарастването на бюджетните разходи не е просто предоставяне на субсидии на земеделците, разплащане с шуробаджанашкия бизнес в България и прочие корумпирани схеми. То помага на държавата да расте, да разширява обхвата си върху икономическите процеси и в крайна сметка да решава кой да е „победител“ и кой „губещ“. Това е и върховната цел на управляващите – повече власт, затова не се поддавайте на демагогията.
