Изменения в Изборния кодекс

С наближаването на седемдесетия ден на #ДАНСwithme голяма част от наблюдателите и особено опонентите на протестите все по-често и по-често повдигат темата за исканията, целите и предложенията на  излезлите да се противопоставят на правителството. Може да се каже, че този въпрос е до известна степен основателен – от един политически по своя характер протест би следвало да се очаква обвързване с определена теза.

На този етап обаче, най-вече поради хетерогенния състав на протестиращите и фактическата липса на водачи, ДАНСващите се обединяват единствено около искането за оставка на кабинета и внасянето на изменения в Избирателния кодекс. Настоящият текст ще се съсредоточи около второто и ще се опита да изведе възможни посоки за реформи в областта.

В своята същност, исканията за промени в Избирателния кодекс  представляват  изменение на основните принципи на държавността – наред с Kонституцията и данъчното законодателство, моделът на избори определя начина на функциониране и демократичността на една политическа система. Изборното законодателство формира представителните органи на властта, които от своя страна извършват по-голямата част от процеса на вземане на решения в държавната власт. Очевидно настоящият модел не работи – от една страна налице е широкоразпространена апатия, а от друга протестите демонстрират наличието на голям брой хора, които считат, че сегашната власт не ги представлява. По тази причина,  внасянето на такива поправки е необходимост, при това в посока на разширяване  политическата свобода на отделните избиратели при определянето на политическото представителство. В този смисъл, измененията следва да включват:

1) Премахване на преразпределението на гласовете в национален избирателен район. Според настоящата система, след първичното разпределение на гласовете в отделните многомандатни избирателни райони, мандатите получени от различните партии се „хармонизират“ на национално ниво, като често настъпва трансфер на мандати от един избирателен район към друг. Реалният резултат от този механизъм е, че гласовете, подадени за определена партийна листа в даден район реално подпомагат избирането на друга листа на същата партия в друг район. Така от една страна партийният принцип на образуване на представителство реално замества личностният (което затвърждава правото на партиите да изпращат в парламента „когото си поискат“), а от друга се подменя вотът на конкретните избиратели. Елиминирането на тези проблеми може да се постигне чрез премахване на окрупняването на гласовете на национално ниво, т.е. парламентарното представителство да се формира изцяло от листите, предоставени на локално ниво. Отделно, такова изменение ще премести фокуса от програмите на партийно ниво към личностите, издигани от конкретните партии начело в листите и техният индивидуален подход към предизборната кампания в отделните райони.

2) Въвеждане на възможност за свободно ранжиране на листите с парламентарни кандидати. Доколкото въвеждането на чисто мажоритарен принцип на гласуване в България би довел до значителни изкривявания и най-вече тотална доминация на най-големите партии и блокиране на представителството на различните малцинствени интереси, то поне на този етап на развитие на българската демократична система, такова решение не би било обосновано. За сметка на това, основният елемент на мажоритаризма – избирането  на конкретни личности, а не партийни платформи би могъл да бъде постигнат чрез въвеждането на т.нар. „ирландски модел“ на гласуване[1]. При него, партиите не подреждат кандидатите си в листи, а единствено предлагат определен набор лица, които се кандидатират за място в парламента. В изборния ден, гласоподавателите сами подреждат листите, при това без да са ограничени само в кандидатите на определена партия, а имат избор между всички кандидати.

Този метод на ранжиране набляга на предварителното дефиниране на бъдещата коалиционна политика на партиите – т.е. за да постигнат стабилно и кохерентно гласуване от страна на избирателите си, партиите предварително следва да разяснят кои личности от тяхната партия са готови да работят с конкретни други личности от останалите партии от спектъра, и съответно носят пряка отговорност пред избирателите си в случай, че това не се случи в рамките на парламента (в български контекст това избягва невероятни коалиции от типа на меко казано странната колаборация между ДПС и Атака, от която, допускам, не са доволни избирателите и на двете партии). Освен това, тук на преден план отново излиза личната кампания на кандидатите и се улеснява тяхната пряка отговорност пред избирателите им; отделно съществува възможността силен кандидат, който не се радва на голямо одобрение в собствената си партия, да излезе на преден план.

3) Промяна на принципа на пасивно изработване на избирателните списъци към активно. Радикалните реформатори говорят за въвеждане на образователен или имуществен ценз за гласуване. И въпреки че обръщане на принципа на „No representation without taxation“[2] звучи справедливо, всеобщото избирателно право в наши дни се възприема като основен принцип на демократичните държави, а и промяна от този калибър се нуждае и от изменения в Конституцията. Не е невъзможно обаче, да се измени методът на генериране на избирателните списъци – в момента те се основават на т.нар. пасивен принцип, иначе казано в избирателните списъци спадат всички лица с постоянен адрес в дадения регион.

Това обаче позволява внасянето на голям брой „мъртви души“ , които силно изкривяват изборните резултати, пък и създава сериозни административни пречки пред хората, които не живеят на постоянния си адрес (студенти, сезонни работници и т.н.). Разрешението на тези проблеми е във въвеждането на активно изработване на списъците – иначе казано, всеки, който желае да гласува се вписва предварително в секцията, в която желае да гласува. Така своя глас подават само онези, които декларират желанието си да участват в определянето на управлението на страната, а внасянето на фиктивни лица в избирателните списъци става изключително  по-трудно (поради относително добре работещата база данни на ГРАО механизмът за регистриране също така ще бъде лесен). Купуването на гласове също така ще бъдат значително усложнено, понеже то вече ще изисква и предварителна административна процедура, а не само дребен подарък и организация в рамките на самия изборен ден.

4) Намаляване на изборната бариера. След последните избори, много партии (особено останали извън парламента) заговориха за намаляване или общо елиминиране на прага за участие в парламента. И наистина, настоящият парламент е формиран с вота на 2.68 млн. души, което оставя повече от 2/3 българи без парламентарно представителство (независимо дали тук иде реч за негласували или гласували за партии останали под бариерата). За да има смисъл пък пълното премахване на прага е необходим далеч по-голям парламент, в който участие да вземат и получилите малка част от вота. И доколкото това е непрактично, разумната реформа в тази посока би свалила бариерата до 2% или 1% от вота.

Такава промяна от една страна би довела до много по-точно представителство на политическите предпочитания на гражданите, без реално да измени изборния процес или отношенията между партиите и държавата (предвид обстоятелството, че според действащия в момента закон субсидии получават партиите, прехвърлили 1% от гласовете), а и ще увеличи шансовете на малки и ситуационни партии да изложат мнението си в парламента без да се нуждаят от значителния ресурс във вид на твърди избиратели и пари за предизборни кампании, с които разполагат големите партии. Освен това, премахването на националния избирателен район, описано в 1) елиминира нуждата от законово-установен праг, понеже изборната процедура във всеки от отделните райони залага уникален за района праг равен на броя подадени действителни  гласове, разделен на броя на мандатите в района.

5) Въвеждане на електронно гласуване. Тази мярка ще има по-скоро козметичен ефект върху представителството. Както посочват изследванията в областта, въвеждането на електронно гласуване не стимулира чувствително избирателната активност[3], но пък представлява значително улеснение за онези, които гласуват. Отделно, то ще доведе до значително улесняване на работата на изборната администрация, понеже елиминира едновременно усложненията породени от редовното претоварване на избирателните секции и тези при преброяването на физическите бюлетини.

6) Още няколко идеи, които не се нуждаят от обяснение:

– Наблюдателите от гражданските организации са гарантът за прозрачността и честното провеждане на изборния процес. В този смисъл, следва да им се осигури достъп до всички стадии на изборите и да се улесни процедурата на подаване на сигнали директно към органите на съдебната власт;

–  Понастоящем издигането на независими кандидати е силно затруднено поради големият праг за вписване (минимумът от 7000 подписа представлява сериозно предизвикателство в някои региони); за да работи реално този механизъм,те следва да бъдат занижени;

–  Медийната среда в предизборните кампании традиционно е изпълнена с хаос и неясноти. По тази причина е необходимо платената предизборна реклама, независимо дали във вид на токшоута или клипове, да бъде маркирана като такава, за да се избегне дезинформация от страна на „независими“ медии;

–  Отново с цел прозрачност и информиран избор, при регистрацията на политическите партии следва да се декларират източниците на средства  за финансиране на предизборната кампания. При настоящия модел на шуробаджанашки капитализъм обвързаността на политическите партии с различни бизнес интереси е публична тайна, но що се касае до представителните органи за предпочитане е параметрите ѝ – поне до определена степен – да са известни на избирателите.

Хареса ли ви? Отделете минута да подкрепите ЕКИП в Patreon!