Фетишът към данъчна неутралност, или как да не защитаваме пазара

В края на месец август Асоциацията на търговците на стоки за деца внесоха искане в парламента за премахване на ДДС върху продуктите за деца до 3-годишна възраст – тази статия е критиката на позицията на Института за пазарна икономика (ИПИ) срещу предложението на асоциацията.

Иван Георгиев

Икономистът от ИПИ Зорница Славова пише, че премахването на ДДС върху стоките за деца ще наруши принципа на неутралното данъчно третиране. Този принцип гласи, че данъчната система трябва да е такава, че да не разстройва дейността на пазара, като не влияе на функцията му да разпределя ограничени ресурси спрямо най-високата оценка за стойността им. В противен случай, един от които е система с различни ДДС ставки (охарактеризиран от Славова като „преференциално третиране“), данъчното облагане, според икономиста от ИПИ, „изкривява стимулите на пазара и би могло да доведе до насочване на инвестиции и ресурси към по-малко ефективни производства“.

Икономистите, които считат, че има неутрално данъчно облагане са тези, които са припознали предимството на пазара при предлагането на повечето стоки и услуги, но мислят, че държавата има ограниченото задължение да създава закони и да произвежда сигурност и справедливост. За да се издържа и изпълнява подобни функции, на държавата са й нужни средства, които си набавя чрез данъци.

Въпреки че са наясно с общия негативен ефект от данъчното облагане (то дестимулира производството), тези икономисти са склонни да се примирят с него само, за да създадат среда, в която да функционира иначе обречения според тях да се превърне в джунгла пазар. И така се впускат в търсене на неутрална данъчна система – утопията, която трябва да осигури приходи на държавата по такъв начин, че да позволи възникването и невъзпрепятстваното съществуване на пазар.

За ключ към тази утопия е възприето пропорционалното данъчно облагане, при което има единна данъчна ставка. Това е непречеща на пазара система, казват гореспоменатите анализатори, които понякога дори я наричат справедлива. Те държат толкова много на пропорционалността, че са склонни да приемат по-висока единна данъчна ставка пред по-ниски различни ставки. Липсата на данъчна пропорционалност, твърдят те, води до „преференции“ и вреди на конкуренцията.

Само че данъкът по дефиниция нарушава пропорционалността в обществото, създавайки нетни печеливши и нетни губещи от налагането му, тъй като той е безвъзмездно и недоброволно плащане. Без значение размера на ставката и дали е еднаква за всички, преди всичко тя не отговаря на стойностните оценки на потребителите и преразпределя полезност от един към друг. Следователно, всяка данъчна система създава неравенство и разстройва конкуренцията.

Твърдението на Славова, че който плаща по-нисък (или никакъв) данък спрямо друг е привилегирован, намеква, че държавата е изначално правоверният собственик на целия доход, създаден в икономиката. До същия извод води и предупреждението на авторката, че ако политиците се „поддадат” на искането на търговците за премахване на ДДС върху детски стоки – други групи биха поискали същото. Очевидно Славова възприема политиците като някакви пазители, чиято задача е да  предотвратят опитите на хората да запазят за себе си по-голяма част от дохода, който самите те са създали.

Резултатът от предписанията на Славова е повече държавни приходи и, забележете, по-малко пазар. Противно на оригинално заложената цел, „неутралната” данъчна система също разстройва пазара. Това е така, защото няма такова нещо като оптимален данък. И тъй като Славова, или който и да е, не знае колко приходи са й нужни на държавата, за да „опазва пазара”, подходът е – „повече трябва да е по-добре”.

Подведени от тотално погрешното си разбиране за равенство и пазарна конкуренция, други български „фрий-маркет” икономисти изтъкват като едно от предимствата на пропорционалния данък това, че води до ръст в държавните приходи. Явно за тях единствено еднаквостта на данъчната ставка има някакво отношение към пазара, а размерът на държавата е тотално ирелевантен. Трябва ли това да означава, че, примерно, една фиктивна Северна Корея със 100% държавни разходи, но 10% плосък данък, е пазарен рай?

Хареса ли ви? Отделете минута да подкрепите ЕКИП в Patreon!