Защо нямаме гъвкав пазар на труда или как бедните стават по-бедни

С планирания среден ръст от 4.1% на минималните осигурителни прагове през 2014, правителството ще нанесе поредния удар върху пазара на труда в България. Тази мярка, целяща да запълни дупките в бюджета, крие зад себе си много рискове и негативни последици, изразяващи се най-вече в намаляваща заетост, особено в по-бедните региони на България.

И въпреки многобройните упреци и предупреждения от страна на организации като Международния валутен фонд [1], Европейската комисия [2], Министерство на финансите [3] и Института за пазарна икономика [4], управниците за пореден път доказват, че им липсват не само познания в областта на икономиката, но и конвенционална логическа мисъл.

Социално осигуряване

Социалните осигуровки в България са по-скоро данъци отколкото осигуровки, защото не съществуват фондове, където постъпленията от това  бреме да се трупат и инвестират. Събраните средства биват похарчени мигновено. Нещо повече, приходите  от социални осигуровки са недостатъчни за покриване на текущите разходи (които би трябвало да покриват), и всяка година е необходимо да се правят трансфери от републиканския бюджет с цел покриване на дефицита в системата.  През 2012 година той е  над 5 млрд. лв. като малко над 4 млрд. лв. от него се дължи на пенсионната система (виж Таблица 1). Така на практика излиза, че ние плащаме много повече за социалната система от административно определените социални осигуровки.

Таблица 1: Данни за социалната система в млн. лв. за 2008 – 2012

Показател / година	2008	2009	2010	2011	2012
Приходи от осигуровки	5 393	5 273	4 964	5 500	5 590
Социални плащания	7 793	9 202	10 017	10 315	10 717
Дефицит в социалната система	-2 400	-3 929	-5 053	-4 815	-5 128
Социално осигурителни вноски (НОИ, УПФ и ФГВРС)	4 285	3 758	3 345	3 833	3 862
Плащания на пенсии, помощи, обезщетения	6 281	7 541	8 075	8 128	8 275
Дефицит на пенсионната система и обезщетенията за безработица	-1 996	-3 784	-4 730	-4 294	-4 413
Здравноосигурителни вноски	1 108	1 516	1 619	1 666	1 728
Здравноосигурителни плащания	1 512	1 661	1 942	2 187	2 442
Дефицит на здравно-осигурителната система	-404,3	-145,5	-323,2	-520,6	-714,3

Източник: Министерство на финансите, Investor.bg

Социалните осигуровки са част от  трудовото възнаграждението, която работодателят е длъжен да плати, ако иска бизнесът му да е „на светло“. Съответно колкото по-големи са тези осигуровки, толкова по-скъпа е работната ръка и  по-малък стимул има един работодател да наема, при равни други условия. И докато можем да се похвалим с един от най-ниските данъци върху дохода в света, ситуацията при социалното ни осигуряване е  различна.

Социалните осигуровки, които всеки работещ плаща върху  заплата си (изключение правят някои групи като държавните служители) варират според това в коя категория труд попада работникът,  като в общия случай варират около 20% (виж Таблица 2). Социалните осигуровки (квази-данъци) спадат за периода 2008-2013, което е положително развитие в областта на социалното осигуряване, подпомагащо наемането чрез понижаване на цената на труда. И въпреки това, имайки предвид, че разходите в социалната система са почти два пъти повече от приходите, събрани от социални осигуровки, излиза, че реалната ставка, плащана за социално осигуряване, варира около 40%.

Според българското законодателство, социално осигурителното бреме се поделя между работодателя и работника, но  на практика такова разграничение не съществува.  Всяка административно наложена тежест върху цената на труда се поема изцяло от работника, като частта, която работодателят „плаща“,  бива приспадната от предложеното трудовото възнаграждение. Тук е редно да се отбележи, че около 80% от всички социално осигурени лица принадлежат към трета категория труд, където социалните осигуровки са спаднали с 4.2 процентни пункта за последните 5 години – наистина похвално, но както ще видим по-долу, недостатъчно предвид наличието на други административно наложени ограничения като наличието на минималните осигурителни прагове.

Таблица 2: Размер на социалните осигуровки 2008 – 2013

	2008		2013
	Родени преди 1960г.	Родени след 1959г.	Родени преди 1960г.	Родени след 1959г.
Трета категория труд	26.50%	21.50%	22.30%	17.30%
Първа и втора категория труд	29.50%	24.50%	25.30%	20.30%
Държавни служители	26.50%	21.50%	22.30%	17.30%
Самоосигуряващи се	25.50%	20.50%	21.30%	16.30%

Източник: КСО

За периода 2008-2013 размерът на минималния осигурителен доход (МОД) се увеличава средно от 240лв./месец до 310лв./месец за наетите и от 240лв./месец до 420лв./месец за самонаетите. Значението на МОД се състои в това, че той задава минимални прагове, върху които се начисляват вноските за социално осигуряване. Това от своя страна увеличава разходите за труд и ако това увеличение не е съпроводено с поне еквивалентен по размер ръст на производителността на труда, то твърде вероятно е това да доведе до намаляване на заетостта. Последното важи с още по-голяма сила при ниско-квалифицирания труд и заетите в региони, характеризиращи се с ниска заетост и трудови възнаграждения по-ниски от средните за страната.

Връзката между увеличаващия се МОД и намаляващата заетост в България е трудно да се докаже по емпиричен път, особено в условията на световна икономическа криза и стагниращо вътрешно потребление в страната. Изводите на редица институции по въпроса обаче са еднозначни – съществува връзка между ръста на МОД и намаляващата заетост в страната, особено в отделни региони и отрасли на икономиката. Както Министерството на финансите пише в доклада си, публикуван през юли 2013:

“Основания за подобни предположения се потвърждават и от наличието на по-съществена негативна корелация, която се наблюдава в регионален аспект между изменението на дела на минималните доходи към средната заплата и динамиката на наетите лица, като в областите, където нарастването на дела на минималния праг към средната заплата е по-голямо от средното за страната, намалението на наетите също има склонност да е по-голямо от средното за икономиката, с някои изключения.”

До същите заключения стигат и Европейската комисия, и МВФ в свои изследвания, публикувани в доклади през 2012 година. Що се отнася до самоосигуряващите се, праговете за осигуряване бяха шоково увеличени през 2010 година (от 260 лв. на 420 лв.), като през същата година броят на самоосигурените спада с 93,000 души. За сравнение, през 2009, 2011 и 2012, когато прагът остава непроменен, не се наблюдава спад.

Въведените през 2003-та МОД имаха за цел да намалят размера на сивата икономика и да увеличат приходите в хазната. И докато в годините на икономически растеж този административно определен праг нямаше негативен ефект върху пазара на труд заради високият ръст на възнагражденията и производителността на труда, особено при нискоквалифицираните, то в условията на икономическа криза се наблюдават силно негативни ефекти. Когато една фирма работи в условия на стагниращи приходи, увеличаващи се разходи, ниски нива на инвестиции и негативни перспективи през следващите няколко години, то единственото решение е съкращаване на работни места.

Освен това, на регионално ниво се наблюдават много различна динамика. През 2008-2012 в София и Варна средната работна заплата се увеличава с 45%, докато увеличението във Видин е едва 16%. Съществуват съществени разлики между регионите в България, но увеличението на МОД е едно и също в цялата страна. Следователно промяна в МОД има различен ефект върху пазара на труд във всеки един регион в България, като  негативите се понасят основно от бедните части от  страната.

Съществуват няколко подхода към решаване на проблемите, създадени на пазара на труд от високия ръст на МОД през последните няколко години, като тези решения и последиците от тях са подробно описани в доклада “MacroWatch: Варианти за икономическа политика, предимства и недостатъци” [5], публикуван през 2013 година. Според  изготвилите доклада, в краткосрочен план трябва минималните прагове да бъдат намалени, докато в дългосрочен  размерът и промяната им е добре да се обвърже със състоянието на пазара на труда на национално и регионално равнище.

Въпреки че такива промени ще подобрят ситуацията към момента, не трябва да се изключва и възможността за напълно премахване на минималните осигурителни прагове. Според доклада MacroWatch, при подобна стъпка съществува риск от загуба на приходи в хазната, което е негативноразвитие единствено, ако целта ни е държавата да отнема все повече доход от населението. Ако данъчната администрация не събере  определени средства като приход,  те няма да изчезнат безвъзвратно – ще останат на разположение на индивидите , които със сигурност знаят най-добре как те да бъдат похарчени според индивидуалните си нужди.

Цялостното премахване на минималните осигурителни прагове ще намали цената на труда, което ще доведе до увеличаване на заетоста в страната (особено в най-бедните региони) и ще направи българския експорт по-конкурентен. Разбира се, тази реформа не трябва да се разглежда сама по себе си, а  съчетана с други, особено в секторите, където държавата осъществява монополна дейност: предлгане на публични услуги, размер на държавната администрация, пенсионна система, здравеопазване, образование и др.

Източници:

[1] http://ime.bg/bg/articles/polovinata-osigureni-izvyn-stolicata-sa-na-minimalniya-prag/

[2] „Оценка на Националната програма за реформи и на Конвергентната програма на България за 2012 година“. Европейска комисия. Май 2012.

[3] IMF Executive Board Concludes 2012 Article IV Consultation with Bulgaria. International Monetary Fund. Декември 2012.

[4] „Пазар на труда, конкурентоспособност и влияние на минималните осигурителни прагове“. Министерство на финансите. Юли 2013.

[5] Macro Watch: Варианти за икономическа политика, предимства и недостатъци. 2013.

Институт за пазарна икономика. www.ime.bg

Блогът за икономика. www.ikonomika.org