ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
В наши дни човечеството е привикнало към множество удобства, от които прадедите ни не са могли да се възползват. Колата, телевизорът, хладилникът, миялната машина са само малка част от стоките, които правят живота ни по-добър. Стандартът, на който се радваме днес, се дължи на по-ефективните съвременни начини за производство, които не биха били възможни без енергетиката.
Намаляването на ролята на човешката сила при производството, чрез заместването й от машини, задвижвани от даден вид енергия, е събитие от преломно значение, което води до огромно подобрение на живота ни. Без енергия, масовото производство нямаше да съществува, а бедността щеше да остане единственото познато на човечеството състояние.
Но ако енергетиката е толкова важна, възниква въпросът защо бихме желали държавата да има някакво вмешателство в нея? Държавата се слави като лош стопанин, чието управление води по скоро до упадък, отколкото до подобрение. Най-очевидният пример е социалистическата икономическа система, където държавата управлява всички производствени процеси, но вместо до обещаното изобилие, се стига до недостиг дори на най-базови стоки. Ако е вярно, че държавата не може да управлява по рационален начин цяла икономика, защо да очакваме, че ще може да управлява просто един или друг стопански сектор ?
Най-честият аргумент срещу оттеглянето на държавната намеса в енергетиката – т.е. производството на енергия да се извършва от конкуриращи се помежду си частни предприемачи – гласи, че този сектор е със стратегическо значение и „не може да бъде оставен на произвола на пазара“. Но важността на енергетиката не оправдава нейното монополизиране от държавата, а точно обратното. Ако относителната важност на даден сектор бе необходимото и достатъчно условие за превземането му от държавата, защо оставяме пазарът да произвежда храна? Защото сме припознали, че на него може да се разчита да достави повече стоки, с по-високо качество и на по-ниска цена. А обявяването на определен сектор за „стратегически” или „структоро-определящ” е поредният прийом на политиците и техните приятели да го овладеят – подобно е положението със земеделието, рудодобива и др.
И все пак, днешната действителност е такава, че почти навсякъде в света държавата е сериозно намесена в енергийния сектор. На някои места контролът й се простира само върху производството, на други върху разпределението, на трети той е тотален.
Твърди се, че енергетиката не може да се приватизира (поне не изцяло), защото е естествен монопол, а нейният продукт – публично благо. За естествен монопол се счита индустрия, която изисква много големи първоначални разходи за инвестиция, което в повечето случаи води до появата на само един производител в даден географски район. Оттук допускането е, че единственият производител ще злоупотребява с положението си като покачва постоянно цената на продукта си. Затова, за предпочитане било държавата да предлага този продукт.
Но нещата седят малко по-различно. Всъщност, ако държавата не е издигнала бариери за навлизане в сектора, дори и да има само един производител, неговото желание да продава на колкото се може по-висока цена ще бъде ограничено от заплахата, че друг предприемач, който иска да има като неговата печалба, ще бъде привлечен към тази индустрия (по-високата рентабилност ще оправдае по-високите инвестиционни разходи). Конкуренцията е тази, която се грижи никой конкретен производител да не злоупотребява с положението си чрез високи цени или ниско качество.
Най-типичният пример за разрушителна държавна политика в енергетиката е налагането на ценови контрол, който нарушава баланса между търсенето и предлагането на енергия. В повечето случаи този контрол се изразява в ценови таван (или изкуствено намаляване на цената), който води до сериозни отрицателни последици.
Налагайки цена, която е по-ниска от пазарната, държавата ограничава рентабилността на сектора, което води до по-малко производство на енергия. От една страна, изкуствено ниската цена стимулира потребителите да увеличат консумацията си на енергия, а от друга, пречи на производителите да увеличат производството й. Като резултат, разходите на производителите растат, но тъй като ценовият таван не им позволява да повишат крайната цена на продукта, те започват да трупат загуби. В крайна сметка, действащите производители на енергия биват заплашени от фалит, а секторът става непривлекателен за навлизане на нови играчи – количеството произведена енергия намалява и цената й нараства.
Ако искаме стабилна енергийна система, трябва да я оставим на регулиращите сили на пазарната конкуренция и да я откъснем от държавата. Свободният пазар се справя еднакво добре както в производството на обувки, така и в производството на енергия, всичко останало е догматизъм.
Подкрепям идеята за либерализиране на пазара на електроенергия, но статията изобилства с логически грешки. Икономическите също не са малко, особено в аргументите в защита на частния монопол. Толкова ли е трудно да защитите тезата си със сериозни аргументи?
Посочете някоя грешка. Освен това, смислени аргументи, за който и да е монопол не могат да се дадат.
Каква е целта на статията? Ако идеята е да се защити дадена теза пред хора с различни икономически и политически виждания не трябва ли да се изходи от обща аксиомна база? Държавата се слави като лош стопанин само сред такива които мислят като вас и нямат нужда от убеждаване. „Най-очевидният пример“ нито е очевиден (за инакомислещите), нито е пример (по-скоро е абстрактно обобщение). Също ако приемем, че държавата наистина „не може да управлява по рационален начин цяла икономика“, как от това следва че не може да управлява един или друг стопански сектор? – Типичен пример на логическа заблуда от наследяване.
Електроенергията като суровина от първа необходимост е със стратегическо значение, но пазарът на храна и пазарът на електроенергия са коренно различни и сравнение между двата е неуместно – саморегулирането при първия се оществява благодарение на достатъчно развита конкуренция на всички нива, докато при втория такава липсва, както по икономически така и по чисто технически причини.
Как, в случая с единствен производител (монополист), заплахата, „че друг предприемач, който иска да има като неговата печалба, ще бъде привлечен към тази индустрия“ ще гарантира оптимална пазарна цена на електроенергията? Цената която спира възникване на конкуренция е по-висока от най-добрата цена за потребителя (равновесната цена в случай на развит конкурентен пазар), а ниската еластичност на търсенето дава възможност на производителя да зададе точно нея, вместо друга по-ниска.
Държавата се слави като лош стопанин, защото не може да смята. При нея не съществува механизмът на печалба и загуба, защото във всеки един момент може да бъде субсидирана дадена дейност, като в повечето случаи печалбите(ако има такива) се абсорбират от бюрокрацията, а загубите се социализират, т.е. разпределят над цялото население. Ако приемем, че печелим от даден актив нормално 100 лв на година и животът му е 10 г., то ако се абстрахираме от времевите предпочитания, активът струва 1000лв., но тъй като работещите в държавния сектор са там временно, те ще имат стимул да го експлодират, колкото се може повече и няма да го пазят, защото няма да получат пълната стойност на актива през своя мандат. Наред с проблема със стимулите в системата и икономическата калкулация е силно затруднена, особено в такъв дългосрочен процес, като енергетиката, където за да се достигне до крайният продукт се преминава през няколко фази. По въпроса колко лош стопанин е държавата може да се пише много, но най лесно е да се огледате около себе си.
Примерът с пазара на храна и енергетиката е лош за Вашата теза. Напротив двата най- регулирани сектора в ЕС са Енергетика и хранителна индустрия, които са също така и най- субсидирани.
По въпроса за монополната и конкурентната цена, ми е интересно как ги разграничавате, защото по дефиниция над монополната цена, кривата на търсене е еластична, под нея е нееластична; по дефиниция кривата над така наречената конкурентна цена също е еластична. Тогава как ги различаваме, как разбираме дали сме преминали от подконкурентна към конкурентна или от конкурентна към монополна цена. Истината е че няма как. Съществува регулирана и свободна цена.