ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Изхождайки от „една по-широка перспектива”, Европейската комисия за пореден път е поела към разширяване пазарните регулации и правомощията си за сметка на индивидуалната и фирмената свобода. Директивата за тютюневите изделия трябваше да се гласува на 10-ти септември, но законопроектът ще се разгледа отново на 8-ми октомври. Въпреки добре звучащите клишета за „устойчиво развитие” и „по-здрави европейци”, подготвяната интервенция не представлява нищо различно от здравен фашизъм.
Ако предложеният вариант на Директивата за тютюневите изделия бъде одобрен, с него от 2014 г. ще влязат в сила следните промени[1]:
– „хармонизиране” на законодателствата на страните-членки
– увеличаване на акциза за 1000 къса цигари от 78 евро до минимум 90 евро до края 2018 г.
– регулиране на електронните цигари – цигари с никотиново съдържание над 2 мг. ще се продават само като фармацевтични изделия в аптеките
– забрана на ароматизираните тютюни и цигари (с изключение на тютюните за лули и пури)
– засилване контрола на търговията с тютюневи изделия по интернет
– въвеждане на система за проследяване на търгуваните тютюневи продукти и затягане на контрола върху контрабандата; въвеждане на обозначения, гарантиращи автентичността и произхода на цигарите (може би освен вече съществуващите бандероли)
– задължително поставяне на предупредителен текст и снимка върху 75% от лицевата и задната страна на цигарените кутии (за пакетите с тютюн за ръчно свиване и с тютюн за лула тези проценти ще бъдат 30% от лицевата страна и 40% от повърхността на гърба, но се предвижда тези стойности да бъдат увеличени на 75%, в случай, че търсенето на тези продукти нарасне сред младото население)
– замяна на каретата с информация за съдържанието на катран и никотин с предупреждения за негативните ефекти от пушенето
– въвеждане на минимален брой от 20 цигари в кутия (т.е. забрана на малките кутии)
Въвеждането и увеличаването на стойността на акциза[2], в името на предпазването на потребителите от продукти, които самите те искат да потребяват, е изключително неефективен и вреден за икономиката механизъм. Това важи с особена сила за стоки с нееластично търсене и липса на субститути, каквито са тютюневите изделия. Нека припомним на чиновниците в Брюксел, които смятат, че знаят по-добре от нас как могат да ни направят по-щастливи и по-здрави, точно какви ефекти следват от този данък.
Не може да не се обърне внимание на най-засегнатите групи хора от здравния фашизъм. Винаги става дума са най-уязвимите категории потребители – хората от ниските социални слоеве. Това е така, защото, докато при другите консуматори на тютюневи изделия увеличението на акцизната ставка представлява по-малък процент от техния разполагаем доход, при хората с ниски доходи, по-висок данък оказва по-голяма тежест върху личния бюджет. Казано с други думи, ако разполагаемият доход на индивид от средната класа е 2000 лв. на месец, а акцизът върху цигарите е 50 лв., това ще съставлява 2,5% от неговите доходи, докато за човек със заплата от 500 лв., този процент вече е 10. Ако индивидуалното потребление на тютюневи изделия се запази въпреки увеличението на данъка, както се случва, предвид еластичността на търсенето, акцизът ще направи бедните тютюнопотребители още по-бедни.
Увеличаването на данъчната ставка със сигурност ще създаде мотиви сред консуматорите за търсене на цигари „на черно” – тази тенденция вече е ясно видима дори със сравнително по-ниските акцизи. Несъмнено това ще се прояви най-силно сред пушачите с най-ниска покупателна способност. Изследователи на нелегалните пазари на тютюневи изделия посочват, че огромна част от търгуваните на черно стоки произхождат от Китай, Пакистан или Тайван и са с изключително ниско качество[3]. Резултатът ще е пряко нарастване на опасността за здравето на хората, които ще преминат към нелегални продукти.
Ефектите от увеличаване на акциза са валидни не само на индивидуално, но и на национално ниво. Тоест нелегалната търговия с тютюневи изделия ще окаже най-силно въздействие върху най-бедните страни-членки. Това означава повече контрабанда и по-малко данъчни приходи (ако това е разбира се нещо лошо), както и увеличаване на риска за здравето на пушачите, в следствие на изделията с ниско качество. Бедните членки на ЕС са и тези, в които здравеопазването е на най-ниско ниво. Крайният резултат от акциза в тези държави (сред които е и България) ще е увеличаване на риска за здравето на пушачите, които няма могат да си позволят да плащат добрите намерения на европейските бюрократи, и по-голям риск за летален изход от техните заболявания, заради некачественото здравеопазване. Точно обратното на това, което се цели с въвеждането и увеличаването на данъка върху тютюневите изделия.
Тези изводи са в пълен синхрон с емпиричните данни от пазара на тютюневи изделия. Заради увеличените данъци, които съставляват огромен процент от себестойността на тютюневите изделия в целия ЕС (виж Графика 1), търгуваните количества легални цигари наистина спадат.
Графика 1: Акцизен данък като част от продажната цена в страните-членки на ЕС
Източник: Европейската комисия, 2010 г.
Въпреки че официално търгуваното количество цигари спада, в периода 2000–2010 г. приходите нарастват – отново в следствие на по-високите данъчни ставки (Таблица 1).
Таблица 1: Пазарна стойност и търгувани обеми тютюневи изделия
|
стойност (2000 г.) |
стойност (2010 г.) |
промяна (%) |
обем (2000 г.) |
обем (2010 г.) |
промяна (%) |
|
|
цигари |
90,7 |
121,3 |
33,8 |
793,7 |
608,8 |
-23,3 |
|
тютюн за ръчно свиване |
4,1309 |
9,3 |
123 |
53,1 |
75,5 |
42,2 |
|
тютюн за лула |
0,576 |
0,48 |
-17 |
6,33 |
4,03 |
-36 |
|
пури и пурети |
4,62 |
4,65 |
0,6 |
7,81 |
9,92 |
27 |
|
тютюн за дъвкане |
0,48 |
0,83 |
73 |
5,3 |
5,9 |
10 |
|
стойностите са в млрд. евро, а обемът – в млрд. къса или тера тона |
||||||
Източник: Euromonitor
Докато търговията с легални цигари отчита спад, черният пазар расте с всяка изминала година, като през последните шест последователни години отбелязва постоянен ръст (Графика 2).
Графика 2: Пазарен дял на контрабандните тютюневи изделия в ЕС
Източник: KPMG, 2013, Project Star 2012 Results
Повече контрабанда в следствие на увеличения акциз означава по-малко приходи в хазните на страните-членки. Според цитирания доклад, само за 2012 г. загубите за страните от ЕС са възлизали на 12 млрд. евро. Ако директивата в този ѝ формат влезе в сила от 2014 г., при съществуващите трендове на свиване на потреблението и увеличаване на контрабандата, означава, че загубите за хазните на държавите от ЕС ще се увеличат.
Чиновническият устрем към по-добър свят чрез централно управление и по-високи данъци в никой случай няма да подмине и бизнеса. Както вече стана ясно, увеличаване на данъците върху тютюневите изделия ще намали количеството „оригинални” цигари, за сметка на нелегалните. Това ще свие приходите на фирмите, занимаващи се с легална търговия. По-ниски приходи може да доведе до само едно нещо – съкращаване на производство и увеличаване на безработицата. Много трудно може да се сметне точно до какъв спад в заетостта в сектора ще доведат новите мерки. Роланд Бергер изчислява, че унифицирането на цигарените опаковки и забраната на ароматизираните цигари ще струва на ЕС поне 175 000 работни места[4]. Според автора, България би загубила 29 000 работни места. При това, изследването не разглежда негативните ефекти, които ще са налице след увеличаване на акцизите за цигарите; т.е. може да се очаква, че броят на загубените работни места ще е още по-голям. От казаното дотук следва, че не просто тези, които продължават да потребяват законни цигари ще станат по-бедни, а и загубилите работата си ще бъдат лишени от доходите си, ако фетишите за регулиране на централните плановици по щастието от Европейската комисия бъдат удовлетворени.
Освен от икономическа и здравословна гледна точка, директивата, която се гласува на 10-ти септември, е напълно морално необоснована и в разрез с ценностите на свободното общество и капитализма – ценности, които стоят в основата на ЕС и които той би следвало да защитава, а не да руши. Както казва Рон Пол: „Когато даваме на правителството право да взема вместо нас решения за нашето здраве, реално погледнато признаваме, че държавата е собственик на телата ни.” Планираните рестрикции и увеличаване на акциза са пряко отнемане на индивидуалната свобода, в духа на тоталитарни държави като нацистка Германия и СССР. Лудвиг фон Мизес идентифицира стремежа на бюрократите да оформят обществото според своите представи за „правилно” и „неправилно” – респективно, стремежът им към диктатура – още в средата на XX в. Австрийският икономист заявява: „Всеки диктатор планира да развъжда, отглежда, грани и дресира своите съграждани, както говедовъдът прави с кравите. Целта не е хората да се направят щастливи, а да се докарат до състояние, което прави него – диктатора – щастлив. Той иска да ги опитоми, да ги сведе до положението на говеда. Говедовъдът също е добронамерен диктатор.”[5]
Разбира се, нищо не гарантира на гражданите на ЕС, че бюрократите някога ще ограничат своя здравен фашизъм. Подобни регулации, изкривяващи пазара и отнемащи индивидуалната свобода, могат да последват навсякъде – солта също е вредна, например. Докарано до крайност, тоталитарното социално инженерство на чиновниците може най-добре да се види в САЩ. „Войната с наркотиците” е огромна черна дупка за данъкоплатски пари, която дава специални привилегии на силовите и съдебни структури над индивидуалната свобода на хора, които „вредят” единствено на себе си. По същия път на отнемане на индивидуална свобода са поели и техните европейски колеги.
Планът на ЕК да въведе централизиран закон, с който да регулира пазара на тютюневи изделия на наднационално ниво, отнемайки правото на отделните членки да решават сами за себе си, е катастрофален от икономическа гледна точка. Ако планираната директива влезе в сила, свиващият се пазар на цигари неминуемо ще претърпи още по-голям срив, а разполагаемите доходи на индивидите и печалбите на компаниите ще спаднат, което допълнително ще увеличи безработицата в съюза и ще намали покупателната способност на пушачите. Регулациите ще ограничат свободата на индивидите да разполагат със собствените си тела. Единствените печеливши от тях ще са самите бюрократи в ЕК – за сметка на абсолютно всички останали.
