ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Формирането на т.нар. Реформаторски блок (РБ) беше обявено още през месец май, но той представи своите виждания за икономиката на България едва в началото на октомври. Трудно е да се каже, че идеите на новото политическо обединение са алтернатива на статуквото, защото като цяло запазват размера на държавата и в някои аспекти дори увеличават нейното вмешателство.
За алианс, който претендира, че поддържа т.нар. десни разбирания за икономиката Реформаторският блок се фокусира прекалено много върху държавността. Дясното в политическия спектрум защитава свободните пазарни отношения – производство, работа и размяна, управлявани и координирани от решенията на отделните индивиди или доброволните сдружения между тях. В този конктекст (поне в общия случай), дясното счита, че държавната намеса е вредна и е за предпочитане да бъде ограничена.
Предложенията на Реформаторски блок го поставят в най-лявата част на дясното. Тази част, където дясното е толкова далеч от теб, че се намираш по-близко до Оланд, отколкото до Рейгън. РБ не разочарова и с програмата си затвърждава принципа, че думата реформа в политическия език се използва за було, под което поредните технократи-социалисти да наложат своите виждания над икономиката.
Почти всяка от идеите на РБ представлява някакъв опит за въвеждането на ефективна държавна намеса в икономиката – отчайващо намерение, което само води до нарастването на политическия контрол. РБ твърди, че ще намали административната тежест чрез въвеждането на нов регулиращ закон с твърде спорен очакван ефект. Предлага нов закон, който трябва някакси да избави обществените поръчки от корупция. Ще увеличи юридическите привилегии на работниците за сметка на работодателите; на потребителите за сметка на производителите; на кредиополучателите за сметка на банките. Ще увеличи властта на антимонополната комисия, но ще запази ценовия монопол на ДКЕВР в енергетиката – малка част от програмата.
Не може да се отрече, че има някои предложения, които са в правилната посока, но дори и да бъдат реализирани, ефектът от тях ще е изключително незначителен. Едното е за по-голям избор на осигурените в какво да бъдат инвестирани и как да бъдат управлявани средствата им, набрани по т.нар. II-ри и III-ти пенсионен стълб. Но това е от почти никакво значение докато има задължително пенсионно осигуряване, което недоброволно разполага със значителна част от дохода на работещите, позволявайки му да функционира при липсата реална пазарна конкуренция.
Друга идея предлага въвеждането на необлагаем минимум за хора с ниски доходи. Идеята е добра (и от морална и от икономическа перспектива), но трябва да е съпроводена с намаляване разходите на държавата. В противен случай мярката ще е просто политическо купуване на гласове.
След дълго чакане Реформаторският блок най-накрая придоби профил отвъд романтичните очаквания на фрагментираното дясно в България. Само че е трудно да се каже, че сега ще се харесва повече на про-пазарните гласоподаватели. Дори напротив, на истинските либертарианци ще им пребледнее косата още в началото на програмата – прочитайки „заканата“ на РБ да увеличи държавността. А останалите десни сигурно ще се намръщят на възможността политиката на РБ да доведе до премахване на важния за тях плосък данък.
* Заигравка с подзаглавието на програмата на Реформаторския блок – „Мерки, без които не можем“
Програмата на Реформаторския блог запазва управленска грешка – негоден за парите начин на държавно управление.
При тези условия, колкото повече се изпълнява програмата за постигане на икономически растеж, толкова по-силен потенциал за криза се развива и щетите са по-жестоки.
Иван Митев – икономист
Целия Реформаторски блок е една безумица. Перачница на пари пълна с такива клоуни. http://www.youtube.com/watch?v=m3ex8mN6560
Този т.нар. „Реформаторски блок“ от самото си обявяване ми е твърде подозрителен. Според мен е поредната метаморфоза на досегашния модел на управление на държавата, задкулисно и в полза на определени интереси.
Лицемерно е да се говори за истински пазарни отношения, там, където (в БГ) няма на практика истински капиталисти, а има псевдо такива, които оцеляват и просперират главно от цедене на държавата и преразпределение на нашите данъци. За какъв пазар, за каква конкуренция говорите г-н Митев? Другарите-главни притежатели на фирми, отдавна са си картелно разпределили пазара. За това е и нужно това държавно регулиране. Идеята, че пазарът ще отсее негодните, която е още от началото на „прехода“, и се поддържаше и от Иван Костов, в постсоциалистическа България, в която парите (нашите) и фирмите са в ръцете на (уж бившите) комунисти и ДС-ари, е вредна и неработеща. Колкото и да не харесвам Желев, той се оказа прав в едно – преходът от тоталитаризъм към демокрация трябва да мине през военно положение. При нас това не стана и самият той почна да развява знамето на „безкръвна“ и „нежна“ револиюция т.е. „преход“. Увеличаване на дъжавното регулиране е имитация и аналог (за съжаление не до там ефективен) на военна диктатура. До като в Бг не се създадат истински капиталисти, а не източвачи на бюджет и европейски фондове, за истински капитализъм и свободен пазар не може изобщо да се говори. Това което е тук е имитация – имитация на демокрация, имитация на свободни избори, имитация на дейности, имитация на капитализъм. Либертарианците първо това да схванат пък тогава да философстват (между другото и аз съм либертарианец, но гледам през димните завеси на „принципните“ становища.
Истински и неистински капиталисти, истински и неистински бедняци, истински и неистински социалисти още някаква глупост няма ли да прочетем. Не става ли очевидно, че настоящите обществени и икономически отношения са изчерпали ефективността си. Отношенията между бедни и богати държави и индивиди стават все по непоносими. Развитието на информационните носители значително изпреварва усъвършенстването на икономическите отношения. Водещите в света държави, ръководени от егоистичните си интереси, като че ли не виждат, че тласкат планетата към катастрофа. Тук някакви слепци проповядват абсолютно свободния пазар като панацея. Абсолютната свобода в човешките отношения води към анархия. Разслоените общества се нуждаят от държава. Бушмените не се нуждаят от държава. Затова може би са най-щастливите общества.
Другото е от лукавия.
Не знам как успявате да вържете държавите със свободния пазар -те са две тотални различни неща. Абсолютната свобода на човешките отношения води до просперитет (който може и да е в ситуация на анархия – т.е. без политици и бюрокрация) и това е плюс, не минус.
Какво значи разслоените общества? Защо вие решавате дали един човек има нужда от нещо или не? Защо да имат нужда от държава, каквито и да е било общества?
Много думи, малко смисъл от вас