Зелени балони

От години икономисти предупреждават, че моделът на подпомагане на възобновяемите енергийни източници е неефективен. Субсидиите са с висока алтернативна цена и се надува енергиен балон. Индустрията и домакинтвата плащат по-скъп ток. Данните за Испания и Германия показват, че критиките са основателни и зелената приказката е към своя край. А къде сме ние?

Действителността показа, че предречените негативни ефекти от действащите законови рамки в европейските държави се сбъдват. Изследвания на алтернативната цена на зелената заетост в Испания[1], Италия[2], САЩ[3] и други страни[4] показват, че с ресурсите, изразходвани за субсидиране на ВЕИ, могат да се създадат много повече работни места в други сектори на икономиката. За Испания всяко работно място във ВЕИ лишава икономиката от 2,2 работни места в другите отрасли. За Италия тези числа са между 4,8 и 6,9.

Освен индиректната загуба на работни места, субсидиите за зелена енергия оказват и пряк негативен ефект върху пазарите на труда. През последните години те и увеличената цена на тока за индустрията вече доведоха до преместването или затварянето на производствени мощности в други отрасли. Най-засегнати са металургията и тежката промишленост, защото за производството си потребяват най-много електроенергия. Ferroatlántica, производител на железни сплави, премества производството си от Испания във Франция и затваря заводите си в Галисия. ThyssenKrupp, най-голeмият производител на стомана в Германия, също продава някои мощности, част от които – например завода в Крефелд – ще бъдат затворени до края на 2013 г.

Докато подпомагането на ВЕИ унищожава производства в други сектори на икономиката, то все пак подпомага самите зелени производства – чрез надуване на балони в сектора. Това се наблюдава във всяка страна, която е приела закони за субсидиране на този вид енергийно производство. В случая на Испания, инвестициите от 2004 г. насам са €69 млрд. Тези инвестиции никога нямаше да бъдат направени, ако на инвеститорите не бяха създадени мотиви да ориентират поведението си към спечелването на рентите под формата на гарантирана печалба.

Но както дори и зелените социални инженери вече може би разбраха, приказката за безкрайния ръст на „екологичното” производство за сметка на данъкоплатците и индустрията не може да продължава вечно. Германия и Испания усетиха това. В резултат на законите за промотиране на зелена енергия, през последните 15 години Испания натрупва дефицит в размер на €26 млрд. Само за първите няколко месеца на 2013 г. този дълг се увеличава с още почти €800 млн. Германия също трупа дефицити с огромна скорост. За 2012 г. те възлизат на € 1.748 млрд., по данни на немския системен оператор.

Заради огромните дефицити Испания вече реши да ограничи производстовото на възобновяема енергия (с въвеждане на 7% данък върху производствата и орязване на субсидиите за ВЕИ), като по този начин почти спука зеления балон. Почти, защото това, което постигна с орязването на субсидиите беше:

1) вбесяване на инвеститорите (заради загубените работни места и несигурността) и

2) спиране на новите инвестиции в сектора.

Но въпреки че правителството успя да редуцира производството на зелена енергия, то е сключило дългосрочни договори с немалко производители. The Economist изчислява, че обслужването на тези договори ще струва между €7 и 8 млрд. на година[5]. Тоест проблемът, създаден с безотговорното увеличаване на преференциалната цена през последните няколко години, изобщо не е разрешен. А дълговете, които се трупат, ще трябва да бъдат платени от данъкоплатците.

Изкривяването на икономиката води до преки негативи и в други сектори. Подлъгани от вярата в светлото зелено бъдеще, частни компании, инвестирали в заводи за производство на турбини и соларни панели, изгубиха милиарди, когато балоните се спукаха. За Siemens тези загуби се оценяват на около €1 млрд., а Bosch се очаква да загуби повече от два пъти по-голяма сума – €2,4 млрд. Губещи са и традиоцнните производители на електрическа енергия – атомните централи и ТЕЦ-овете.

Къде сме ние?

В резултат на законодателството в България също има голям ръст на ВЕИ мощности през последните няколко години. Ефектите от това са сходни с тези в другите държави.

В България се наблюдава траен на цените на електроенергия за индустрията в периода от 2007 г. насам. Това се дължи на задължителното изкупуване на производството от някои видове мощности и, по думите на Константин Стаменов от Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори, на субсидирането на домакинствата за сметка на индустрията. Дори на свободния пазар (на който от средата на тази година се търгува и енергията със средно напрежение) по задължение трябва да се търгува 35% от енергията от ВЕИ. Резултатът от законовата регулация е ясен – високи цени (най-високите цени за индустрията в Европа след Чехия) и намаляване на конкурентоспособността на българската индустрия.

Графика 1: Цени на електроенергията за индустрията (Германия = 100)

Източник: VIK

В резултат от подпомагането на ВЕИ имаме свръхпроизводство на енергия – при инсталирани мощности от около 17 000 MW, брутното потребление за май и юни удря рекордно ниски дъна от 2300 – 2400 MW. Разликата е твърде голяма да се компенсира от износа. Резултатът от това може да е затварянето на други енергийни мощности, които просто не могат да търгуват произведения ток. Това е процес, който вече се наблюдава в Германия, където E.On изключи 6,5 GW мощности[6].

Системата на субсидии създава дефицити и у нас. Въпреки че нямаме точни данни за натрупания дефицит в системата на НЕК, очакванията са, че за следващия период той ще е поне 680 млн. лв. Тоест за целия период на субсидиране е надхвърлил един милиард лева. Дефицити трупат и електроразпределителните дружества. Създаването на дефицити ще попречи на иновациите и реновациите в сектора. А те никак не са излишни, предвид факта, че България се намира на 95-то място по „качество на електрическите доставки” от 142 страни в света[7].

В крайна сметка плащането на днешните загуби ще се поеме от данъкоплатците в бъдещ период – тоест политическата безотговорност днес обременява икономическия растеж в бъдеще.

Разбира се, можеше да не се стига до тук. Много по-ефективно и необременяващо с дълг и ниска конкурентоспособност би било да се остави на потребителите да определят, от какви мощности да купуват тока си. Можем да се усъмним дали някой би бил щастлив от по-висока сметка за ток, успокоен единствено от предположението, че мощностите, от които купува, не замърсяват околната среда.

Централно-плановата политика на ЕС постига обратен ефект на целите, които си поставя. Испания и Германия вече пострадаха сериозно от тези планове. България също търпи негативните последици от подпомагането на ВЕИ. Въпреки че у нас няма толкова феноменални инвестиции в сектора, ние вече губим работни места, а икономиката ни – конкурентоспособност. Към това се добавя и „данък зелена енергия”, който директно редуцира разполагаемия доход на всички домакинства, и плащането на дълговете, което ще забави икономиката в бъдеще. Взривяването на българския зелен балон може би няма да е толкова зрелищно, но изискваното от ЕС промотиране на възобновяемата енергия и централното планиране неминуемо ще доведат системата до пълен крах- състояние, което може би не е толкова далеч.

Хареса ли ви? Отделете минута да подкрепите ЕКИП в Patreon!