Към легализация на марихуаната с плахи стъпки

Легализацията на наркотиците е тема, която занимава много от защитниците на свободата по света и се е превърнала в една от ключовите точки в борбата за ограничаване на намесата на държавата в личния живот на индивидите. И докато в повечето държави забраната за консумация на алкохол е част от далечното минало (освен, например, в абсолютистка Саудитска Арабия), то производството, разпространението и употребата на наркотични вещества са дейности, които все още биват третирани като незаконни почти навсякъде по света. През последните години обаче в редица държави се наблюдава сериозно социално раздвижване и законодателни мерки в посока легализация на някои вещества.

Пример за това са промените в Колорадо и Вашингтон[1] (САЩ) от 2012 г., когато жителите на двата щата успешно гласуваха на референдум продажбата на марихуана да се легализира. Въпреки че в редица щати са налице различни режими[2] на декриминализация на притежанието или на продажбата за медицински цели, това са първите случаи на  пълна легализация и разрешаване на „употребата за развлечение“ (recreational use). Реално погледнато обаче е прекалено рано за радост – привидната  легализация е обвързана с прекалено много условия и ограничения, по-голямата част от които звучат доста неясно. Докато законодателите в двата щата са готови да оставят пазара на марихуана да се развива самостоятелно, то федералното правителство си запазва правото да се намеси стига да прецени, че пазарът не е достатъчно регулиран и не се спазват достъчно мерки за „опазване на здравето на населението“, и съответно да сложи край на законната продажба на марихуана.

Какво означава това? Че дори и сега в двата щата липсва истинска свобода – единствената разлика спрямо преди е, че сега контрола на криминалните организации е заменен с този на държавата. Видно е, че федералните власти не възнамеряват да слагат край на „войната срещу наркотиците“, а е постигнато само крехко примирие, което би могло да рухне във всеки един момент.

От подобни мерки на парче и със стотици уговорки няма особен смисъл. Въпреки че наблюдаваните в момента процеси представляват стъпка в правилната посока, пълното премахване на забранителните режими за употребата на наркотици е единствената политика, която отговаря на идеята за наистина свободно общество. Изключително показателен за настоящите обществени настроения е дебат, съчетан с гласуване на читатели, проведен преди няколко седмици на уебстраницата на списание Economist[3]. В дебата на тема „За и против легализирането на канабиса навсякъде“ 92% от читателите на списанието се обявяват за легализацията, а голям брой от коментаторите се изказват не само в полза на легализирането на марихуаната, но и на всички вещества, считани за наркотични. И докато гласуването в Economist по никакъв начин не е представително, то по-рано тази година Huffington Post публикуват данни[4], според които 38% от населението на САЩ са опитвали марихуана, а 85% се обявяват за легализирането ѝ. Тези данни говорят еднозначно – очевидно, продължаването на войната срещу наркотиците не е плод на социална норма или защита на някакъв определен тип морал, а единствено упорство от страна на държавния апарат, който да позволява разходване на все повече и повече публични средства.

 И въпреки това, на този етап постиженията в тази посока са по-скоро скромни. На лице са няколко ясни и леснообясними аргумента в полза на легализацията:

1) Повечето престъпления, свързани с наркотици, са от типа „престъпление без жертва“ (victimless crimes). Доколкото има и кръвопролития около продажбите на наркотици, те са плод на борбите на различните криминални организации за ресурси, клиенти и територия и са пряк резултат от настоящите забранителни режими и законодателна уредба (т.е. уреждането на споровете между различните интереси на тези пазари не се регулира от правна система). Иначе казано, законите за борба с наркотиците представляват грубо нарушение на личната свобода, а много хора[5] се превръщат в престъпници заради личния си избор да употребяват дадено вещество. И въпреки това, в очите на обществото, на работодателите си, на правната система, на банките,  тези хора са престъпници с досиета – статут, нежелан дори и след излежаването на присъдата или плащането на глобата.

2) Войната срещу дрогата струва прескъпо на данъкоплатеца. Провалът ѝ е очевиден – въпреки всички усилия и инвестиции в нея, броят на хората, употребяващи наркотици, неминуемо расте[6]. И въпреки това, правителствата продължават да наливат огромни суми в нея, сякаш нямат по-важна задача от това да преследват потребителите и продавачите на наркотици. В бюджета на САЩ за 2014 г. за борба с наркотиците са предвидени над 25 милиарда долара[7] – за сравнение, това е приблизително 1/2.5 от целия федерален бюджет за образование (нашето МВР не публикува данни по различните си програми). В случай, че се сложи край на преследването на наркотиците, тези значителни суми биха могли да се пренасочат към далеч по-полезни дейности, или, в най-добрия случай, никога да не напускат джобовете на данъкоплатците. Това обаче е само пряката, парична цена на войната срещу нарокотиците – на вятъра отиват и времето и усилията на огромен брой полицейски служители, които биха могли да бъдат посветени на разкриването на „истински“ престъпления или пък на съвсем други професии. От своя страна и потребителите и производителите на наркотици хабят много повече време и усилия при своите доставки и сделки поради необходимостта да ги прикриват и защитават от органите на реда, което не би се случвало, ако бизнесът беше законен.

3) Един от основните аргументи, които противниците на легализацията изказват, е, че според тях потреблението на наркотици ще се увеличи. Досегашният опит на страните, направили стъпката към декриминализация на наркотиците обаче сочи точно обратното – с прекратяването на преследването на потребителите, потреблението намалява, а броят на потърсилите лечение на наркотични зависимости се увеличава[8].

Видно е, че криминалното преследване на потребителите, разпространителите и производителите на наркотици е политика, която носи повече вреди, отколкото ползи (доколкото въобще има такива, освен подкрепата, която политиците получават от по-консервативните избиратели). По тази причина, новини като легализацията в Колорадо и Вашингтон могат да бъдат приемани само като положително развитие. Те са обаче само стъпка към постигането на крайната цел, а именно – премахването на всички налагани от държавата ограничения върху личния избор за употреба на едно или друго вещество.

 За финал, едно видео от LearnLiberty, посветено на истинските жертви на войната срещу наркотиците.

Хареса ли ви? Отделете минута да подкрепите ЕКИП в Patreon!