Напред към средновековието с фармацевтични гилдии

Докато фокусът на публичното внимание е концентриран върху окупациите в университетите, социалистическото правителство – напълно очаквано – е устремено към провеждането на антипазарни реформи. С приетите на първо четене промени в закона за лекарствените продукти в хуманната медицина се създават условия за ограничаване на конкуренцията при доставката на лекарства, а действието на правителството и бъдещите резултати от него са прекрасни примери за отрицателните ефекти от рентоориентираното поведение и лобирането.

Скандалното в изменението на закона е, че се връща монополното право на Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ) да издава разрешения за откриване на нови търговски обекти. Комисията е съставена от членове на факултетите на ВУЗ-овете, преподаващи медицина, представители на ИАЛ и … членове на Българския фармацевтичен съюз. Последният е съсловната организация, обединяваща фармацевтите, собственици на по една аптека. На практика разрешението за отваряне на нов търговски обект ще се издава от конкурентите на същия. Това ги поставя в кофликт на интереси – аптекарите, членуващи в ИАЛ, нямат мотив да допускат конкуренция на нови аптеки. Връщането на привилегията да решават кои аптеки ще отворят врати и кога поставя собствениците с по една аптека в изключително привилегированата позиция да действат като регулатор на пазара.

На свободния пазар създаването и съществуването на картели и монополи е неосъществимо. Но чрез лобиране и чрез законодателната сила на друг монополист – държавата – собствениците с по една аптека успешно си отвоюваха правото сами да ограничават конкурентите си и да оформят образувание, подобно на картел. Исторически, създавани от законодателя картели не са новост. На много подобен принцип са съществували и занаятчийските гилдии през средните векове. Те са имали правото, дадено със закон, да определят цените, количеството и качеството на продукцията и да наказват производителите, които не са членове на гилдията. Тази им привилегия да ограничават свободния пазар е довела до снижаване на качеството, но увеличаване на цената за потребителите[1]. Такъв ще е резултатът и от подновените правомощия на ИАЛ. Негативните ефекти от властта на изпълнителната агенция и на съсловната организация на аптекарите вече са били изпитвани в България. Както посочватот Капитал, “(п)о времето на тройната коалиция дори да си готов и изряден с цял куп документи, разрешението за отваряне на аптека можеше да се получи и след година чакане.” С въвеждането на измененията в закона това ще се случи отново. За наше щастие като потребители, засега държавата не е задължила всички участници на пазара да участват в квази-картелната структура, която администрацията създава.

Не е трудно да се предположи какъв ще ефектът от поредното ограничаване на частната инициатива. Дори и да не спрат напълно отварянето на нови аптеки, ИАЛ имат възможността да го забавят максимално. По този начин се увеличава цената за предприемача – увеличават се пропуснатите ползи от неосъществената търговия. Докато този негативен ефект относително по-лесно може да се понесе от големите вериги, които вече имат действащи обекти и осъществяват дейност, то той може напълно да обезкуражи предприемачите, които нямат друг източник на доходи.

Ощетени са не само инвеститорите, решили да извършват търговия с лекарства; ощетени са и потребителите. За да се отвори аптека на напълно свободен пазар, предприемачът трябва да оцени търсенето в района на обекта си и прецени, че ще може да оперира на печалба. Той няма има мотив да отвори на една пресечка от конкурента си или да продава с огромна надценка, защото ще загуби клиентите си, а с тях – и бизнеса си. Тоест инвеститорът ще трябва да се погрижи за задоволяването на нуждите на потребителите си.

Чрез ИАЛ членовете на Българския фармацевтичен съюз ще имат властта еднолично да анулират ефективността на този процес и да премахнат потребителското търсене от уравнението. Независимо дали фармацевтът е открил възможност да задоволи потребностите на хората от лекарства, той няма да е в състояние да го осъществи, ако не намери начин да премине през ситото на бъдещите си конкуренти. Ясно е, че веригите ще изпитват най-големи трудности с отварянето на нови обекти – „класовата” борба между собствениците на една аптека и веригите трае от години. Изкуствените пречки пред отварянето на нова аптека ще ограничат предлагането на медикаменти, което е предпоставка за поддържането на завишени цени. Качеството на услугата също няма да се подобри.

Единствените, които печелят от това са собствениците на неконкурентни аптеки, докато губещи са всички потребители. Законовата мярка ще доведе и до скрити цени за купувачите на лекарства. Ако ИАЛ забави откриването на нова аптека, която е близо до клиентите си, за тях цената се увеличава и поради времето, което ще им отнеме да отидат до и да се върнат от аптеката, както и времето, през което те ще се редят на опашка.

Не по-малко важен е въпросът дали изобщо има нужда от институция, която регулира аптеките и определя дали и кога те да отварят врати. Конкуренцията на пазара е достатъчно ефективен механизъм за предоставяне на добро продуктово качество и добра цена за потребителите. Защитниците на държавните регулации във фармацията твърдят, че лекарствата са твърде важни и, че аптекарите могат да злоупотребят, продавайки вредни медикаменти.

Това е абсолютно невероятно и невъзможно на свободния пазар по поне две причини. Аптеките се конкурират помежду си, така че, за да привличат клиенти, реномето им трябва да е безупречно. Затова е малко вероятно някоя аптека да се опита да подбие цените, предлагайки вредни медикаменти. Рискът е огромен, защото когато вредното действие на лекарствата се установи, продавачът ще изгуби целия си бизнес, както и свободата си. Дори и някой търговец да има желанието да действа по този самоубийствен начин, за него е изключително трудно да се снабди с отровни лекарства – фармацевтичните компании също са подложени на натиск от страна на пазара да предлагат качествени продукти. В противен случай рискуват да понесат огромни загуби.

Досега пазарът винаги се е справял изключително успешно в предоставянето на качествени продукти от абсолютно всякакъв вид – от храни и стоки от първа необходимост до космически кораби. Лекарствата няма как да са изключение. Затова е добре е да се запитаме дали се нуждаем от агенция издържаща се данъкоплатците, чиито функции се свеждат до: 1. експертна оценка и надзор върху качеството, безопасността и ефикасността на лекарствените продукти; 2. експертна оценка, регистрация и надзор на пазара на медицинските изделия; 3. контрол върху трансфузионната система по Закона за кръвта, кръводаряването и  кръвопреливането.

БСП и нейните коалиционни партньори за пореден път ограничават свободата на предприемачите, в случая чрез предоставянето на уникалното право тяхната дейност да се регулира от конкурентите им. За целта се увеличават правомощията на агенция, от която пазарът изобщо не се нуждае и която се използва единствено за ограничаване на свободната търговия. С връщането на правомощието ѝ да контролира откриването на нови аптеки, комисията официално ще действа като защитник на частните интереси на малка група търговци, ощетявайки абсолютно всички останали.

Хареса ли ви? Отделете минута да подкрепите ЕКИП в Patreon!