ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Да си поговорим за полицейското насилие… Не че това е нова тема, не че не съм писал по нея при управлението на предишното правителство, не че в България се зачитат правата на малкия човек за сметка на тези на политика.
И както казва Гор Видал – “Има нещо което кара кръвта ми да кипи – това, че държавата дава на получовешки, садистични същества правото да извършват насилие.” Няма какво обаче да се чудим. Управленският “елит” винаги е целял едно и също нещо – да не загуби властта, за която е копнял толкова много, а когато властта е самоцел – всякакви средства тя да бъде запазена са оправдани.
Интересното в случая от вторник, 12 ноември, е, че това насилие бе напълно непровокирано и докато през февруарските протести имаше група провокатори, които накараха полицията да отвърне с насилие по мирните граждани (което само по себе си е смешно, тъй като тези, които заслужаваха да бъдат наказани, избягаха), то вчера униформените биха хора, които с нищо не ги бяха провокирали. Но нека се замислим. Заповедите идват отгоре, а когато стане напечено, последната алтернатива на властта е силата. Човек сам може да си отговори на въпроса каква е моралната легитимност на това правителство, за да се крие зад щитовете на полицията. Говоря за морална легитимност, защото юридическа легитимност правителството има, благодарение на изборните резултати.
И тук отново се питаме: защо искаме да поверим силата в ръцете на “всесилната държава”? Защо доброволно отдаваме своята лична свобода, а след това тъй дълго плачем за нея? Както казва Бенджамин Франклин: “Онези, които са готови да се откажат от основна свобода, за да си купят малко преходна сигурност, не заслужават нито свобода, нито сигурност!” . Затова хората трябва да проумеят, че уповаването на тази “висша сила” или по-скоро фикция, наречена държава, е повече от грешно. Силната държава се равнява на слаб индивид, силната държава е равна на силна полиция, дали политиката е функция на държавата или обратното е философски въпрос, но сега изглежда, че държавата е подчинена на политиката и дарявайки правата си безвъзмездно, човекът ѝ възлага правото на легитимно насилие над неговата личност.
Полицаите сами по себе си не са лоши хора. Можем да направим сравнение (макар и пресилено) с осъдените нацисти в “Нюрнбергския процес”, които повтарят: “Аз само изпълнявах заповеди.” Е, докато един полицай чувства добре да изпълнява заповеди за насилие над мирно население, всеки може да си извади изводи за неговата личност.
Да се надяваме, че Оруел не е бил прав за бъдещето като е казал: “Ако искате картина на бъдещето, представете си ботуш, който стъпва върху човешкото лице и остава там завинаги.”
„Е, докато един полицай чувства добре да изпълнява заповеди за насилие над мирно население, всеки може да си извади изводи за неговата личност.“ Това изречение е много, много глупаво. Ти в качеството си на какъв, изказваш мнение от името на тези хора? На клипчетата, които всеки един от нас е гледал се вижда как полицаите казват: минете извън платното, качете се на бордюра, хванали са се за металните решетки и търпят недоволството на хората. Разни разпенени лелки и дългокоси субекти им викат в лицата. Не ги защитавам, патил съм си десетки пъти от корумпирани полицайчета, но те са на работа, какво трябва да направят? Да се включат в протеста и да оставят хората да съборят парламента? Да скачат по колите, да стане гражданска война ли? И те са изплашени, тук не става дума за седянка на магистралата, става дума за хиляди бесни хора срещу няколко стотин служители. Буквално всички баби, дядовци, безработни и скинарчета, дават грешна визия за протестите. Защото те са тези, които дърпат оградите, те плюят по шлемовете и рисуват к*рове по кофите. В бездушната ни полицейска държавица, митингите се водят от простолюдието и от подобни статийки, с подобни лични виждания.
Имаш правописна грешка: Управленския “елит” , смени го на УправленскияТ “елит”
Джентълмен, браво за статията
Симпатизирам напълно на идеите на автора на статията, обаче напълно разбирам коментара на „Андрей Христов“ по горе.
Аз съм човек с либертариански разибрания (за такъв се имам) и за това смятам инициирането (но не и защитата) от насилие за много лошо нещо. В този смисъл обаче тези които започват с насилие са протестиращите. В съвремието някак си се е възприела идеята, че народа винаги има право, т.е. дори да упражнява насилие първи, то това си е ОК и полицаите следва да стоят и да ги бият. Не дай боже някой да удари полицай и онзи да му отвърне. Полицаят веднага става виновен за „полицейска бруталност“, „прекомерна употреба на физическа сила“ и т.н. А удрящият полицая е „света вода ненапита“ защото според обществените виждания защитавал някаква демократична, социална, обществена и т.н. кауза. И в името на тази кауза му се позволява да прави каквото си иска. Много хора виждат, че на това се гледа с добро око и злоупотребяват с тази т.нар. „свобода“. Много сбъркана работа, ако ми позволите да се изкажа така.
Вижте го от гледна точка на полицаите: Пред теб една викаща група хора която във всеки момент заплашва да стане тълпа и да те смаже. Бутат те, псуват те, а ти по нареждане на МВР нямаш право да се защитиш адекватно за да не се окаже по-нататък шефа на МВР виновен за „полицейско насилие“ и да му изстине мястото. Мога да си представя какъв стрес и страх е за полицаите.
Авторът е прав, че полицаите пазят властта, но моля да не си въобразява, че някой полицай ще постави интересите на властта пред собственото си оцеляване. Между другото изобщо не изключвам сред полицаите да има и насилници, такива има навсякъде, а полицейската работа със сигурност привлича част от тях. Силно обаче се съмнявам такива хора да са много.
Накратко да си кажа тезата: Това, че защитаваш някаква кауза (без значение каква) не ти дава право да инициираш насилие. Без значение дали си: бял, черен, социално-слаб, ляв, десен и т.н. категории.