Покрай политиката на трупане на бюджетни дефицити и отказ от провеждане на реформи, между първо и второ четене на закона за бюджета се появи, макар и доста плахо, и една добра идея – че поне парите на най-бедните не принадлежат на държавата. Въпреки че те няма да са освободени от плащане на 10-процентния подоходен данък, събраните средства ще бъдат връщани на индивидите в края на годината.
Осъществяването на това може да създаде технологични трудности. Например невъзможност събраните пари да бъдат върнати. Въпреки че е би било най-подходящо доходите на хората, получаващи МРЗ, изобщо да не ги напускат, определено отказът да се изземват средствата дори от една част от населението е стъпка в правилната посока. Също така, връщането ще изразходва административен и личен ресурс, който може да бъде вложен в по-продуктивни дейности от едно разменяне на пари напред-назад – т.е. да се подходи не към връщане, а изобщо да не се събира.
Още по-добър способ за намаляване на данъчното бреме би било облекчаването на ставката по ДДС, която в момента е за повечето стоки и услуги на ниво от 20%. Ефектът по свалянето на данъка добавена стойност ще има веднага ефект върху хората, като намали цените на консумираните стоки и услуги. По-ниското ДДС ще предоставя и по-малки стимули за извършване на измами и кражба чрез процедурата му за връщане.
Намаляването на данъци е много по-добра социална мярка от всички видове държавни помощи и бюджетно преразпределение, защото предоставя възможност на един работещ сам да разполага с дохода и парите си, вместо да чака специални подаяния от администрацията и политическото й ръководство. Обръща позицията на човека от такъв, който е в позиция да му бъде дадено, в такъв, който разполага с плодовете на труда си.
ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение

Проблемът с подобни „намаления“, „освобождавания от данъци“ и прочее е, че държавата така ще събере по-малко пари отколкото без намалението. Обаче разходите на държавата са в най-добрия случай константни, а в типичния – повишаващи се. И тези загубени пари трябва да дойдат от някъде. И ще дойдат във вид на допълнителни данъци върху средната или горната класа, т.е. точно тези които движат най-силно държавата. Поради тази причина не виждам причина за радост. Някоя част от обществото с фанфари ще бъде „облагодетелствана“, а пък друга ще си го отнесе без дори в пресата думичка да се спомене, ако изобщо някой обърне внимание.
Въпросът е да има и намаляване на разходите. Но като говорим за падащи данъци – това няма как да е лошо
@Стоян Панчев
Не можеш да разделиш въпроса от контекста. Ако просто зададеш въпроса така:“ Хубаво ли е намаляването на данъци“, то единствения възможен отговор е :“Да, хубаво е.“ Обаче също така е хубаво всички да имат какво да ядат и с това се оправдава наличието на социални системи. Също хубаво е възрастните хора да могат да се издържат без да работят и с това се оправдава държавната пенсионна система.
Хубаво ли е хората да имат сигурност срещу терористични нападения? Хубаво е! И следователно можем безпрепятствено да продслушваме. Ако някой е срещу посдлушването, то следва, че е е срещу сигурността на хората. До това води изваждането на един въпрос от контекста.
А за намаляване на разходите на държавата аз не съм чул. И не виждам как едно ляво правителство ще направи такова нещо ( то и „дясно“ правителство да беше пак нямаше да го направи). Следователно някоя група ще си отнесе последствията от това намаление. Въпросът е коя точно?
Малка забележка – не повечето стоки и услуги подлежат на облагане с ДДС, а всички.