ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Няма тема, породила толкова полемика в икономиката, колкото тази за „рационалността“ на икономическите агенти. Критиците на „homo- oeconomicus“, отричат както съществуването му, така и способността на икономиката да обяснява реални процеси и явления. Това е, така нареченият, „bad input/bad output“ проблем, т.е. когато изградиш конструкция, основана на грешни допускания, направените изводи също така са грешни. В случая допускането за егоистични и „рационални“ индивиди пропуска много важен аспект от мотивите, които водят човек, а именно моралът, етиката и солидарността към себеподобния. Този пропуск анулира тезите заложени в икономическите теореми.
Още Адам Смит изучава ролята на човек в две отделни сфери, тази на социалния човек в книгата си „Теория на моралните чувства“ и тази на икономическия човек в „Богатството на народите“. Икономическият човек според Смит е воден от егоизъм, негова единствена цел е да максимизира паричното си благосъстояние.За разлика от него социалният човек е морален, алтруистичен и подчинен на етичните норми в обществото. Дуалистичният подход на Смит поставя под въпрос валидността на икономическите теореми и оставя вратата широко отворена за критиката. Етатистите, например, се съмняват в ефективността на свободните пазари, именно поради неглижирането ролята на социалния човек, което автоматично прави пазарните решения неоптимални за тях.
Основен проблем свързан с „рационалното“ допускане е опростяването на реалността. Хората не са машини, надарени с безупречна логика,способни във всеки един момент да взимат най- правилните решения. Точно обратното, в ежедневието хората често допускат грешки, за които след това съжаляват. Следователно, много често рационалните решения биват изместени за сметка на импулсивни такива. Въпреки това, равновесните мейнстрийм модели лежат на „рационалното“ допускане, което на практика ги обезсмисля.
В литературата правят впечатление два аргумента в отговор на гореизложения проблем. Първият е този на мейнстрийм икономистите или тези, които на практика въвеждат „homo- oeconomicus“. Според тях, въпреки че модели им не са перфектно представяне на реалността, те са много добро приближение и следователно направените изводи не могат току така да бъдат анулирани. Разбира се, този начин да защитиш позицията си лежи на субективната оценка за това кое е добро приближение и кое не е. Вместо на спора да бъде сложена точка, такъв аргумент отваря нова страница за дискусия.
Горещата критика и неадекватната защита насърчават мейнстрейм икономистите да развиват моделите си в нова насока – да ги правят по- сложни и по- „социално“ ориентирани. Така възниква икономиката на благоденствието (welfare economics), която обръща внимание(или поне така претендира) към „социалния човек“. С времето известни икономисти като Парето, Хикс, Самюелсън и Стиглиц поставят основите, развиват и рафинират „welfare economics“, като отварят вратата широко отворена за възхода на „социалната“ държава, която с уверени стъпки върви към краха си (за един пример вижте ТУК)
Вторият отговор е този на Австрийската школа, а именно, че икономиката изучава човешкото действие и не се интересува от мотивите(егоистични, морални, етични и т.н.) породили това действие. За критиците този отговор опростява нещата и заобикаля проблема, като просто игнорира различните мотиви, съпътстващи всяко решение. Следващите редове ще опитат да защитят тезата, че а)“рационалният проблем“ лежи на грешното разбиране за предмета на икономиката и неправилната интерпретация на „рационалния“ компонент, б) защитата на мейнстрийм икономистите е не само грешна, но и развива икономическата наука в грешна посока, в)отговорът на Австрийската школа е адекватен и достатъчен.
Предмет на икономическата теория представлява пазарният процес. Икономиката изучава взаимодействията между хората, които пораждат този процес(Кързнер 1992). Австрийските икономисти използват метод(наречен праксеология), който не поставя ограничения пред мотивите на икономическите агенти. По- конкретно, икономиката не претендира да обясни как индивидите взимат определени решения на база на определена информация, тя се опитва да обясни спонтанно променящата се информация, на базата на която се взимат решенията в рамките на пазарния процес.
Мизес и Ротбард са много прецизни в определянето на предмета на икономиката. Например, Ротбард предлага следния списък(Ротбард 1962):
- Why man chooses various ends: psychology.
- What men’s ends should be: philosophy of ethics also: philosophy of aesthetics.
- How to use means to arrive at ends: technology.
- What man’s ends are and have been, and howman has used means in order to attain them:history.
- The formal implications of the fact that men use
means to attain various chosen ends: praxeology.
Защо човек взима дадено решение и какви трябва да бъдат решенията на човек са въпроси, на които икономиката не отговаря, защото навлиза в сферата на психологията и етиката. Праксеологията или методът на Австрийците има за задача да обясни последствията от това, че човек използва определени средства, за да постигне целите си. Критиката към монистичния подход на Австрийците е неоснователна, защото обърква предмета на икономиката, с този на други науки.Пазарните феномени(търсене, предлагане, цени, печалби и загуби, доходи, лихви и прочие) са резултат колкото от егоистични, толкова и от морални и етични мотиви и решения, т.е. те са резултат от човешкото действие.
Вземете под внимание следните субективни скали на Иван и Емо:
| Иван | Емо |
| 1. 100 лв. 2. хляб 3. 100 лв. дарение за болница 4. 50 лв. дарение за дом за сираци5. бутилка бира |
1. бутилка бира 2. бутилка бира 3. 100 лв. 4. бутилка бира5. хляб |
Очевидно алтруистичният индивид в случая е Иван, но на практика икономиката не се интересува от това какъв е Иван, защо предпочитанията му са такива, дали са рационални или не. Икономиката се интересува от това как Иван и Емо могат да използват оскъдните ресурси така, че да удовлетворят нуждите си. Субективните скали на Иван и Емо са отправна точка в анализа, не нещо което търпи допълнителен коментар.
Следователно се нуждаем от съвсем нова концепция за „рационалност“, различна от тази, която се използва във всекидневния език. „Рационалност“ от гледна точка на Австрийските икономисти означава, че човек целенасочено избира едно действие пред друго. Този вид „рационалност“ се различава от другия вид „рационалност“, която се отнася за самите решения на човек, основани на желязна логика, подчинена на егоизъм и максимизация на благосъстоянието. Човек може да бъде рационален дори и да взима грешни решения, за които много често след това да съжалява. Австрийците не изключват грешката от човешкото действие, точно обратното с нея те обясняват редица важни пазарни феномени. Австрийците не изключват морала и етиката, като мотиви за дадено действие, защото техният анализ започва след това.
Разликата между мейнстрийм и австрийските икономисти е, че първите използват „рационалността“ в контекста на начина, по който индивидите взимат своите решения, за което съвсем заслужено търпят сериозна критика. Проблемът идва от подхода им към разбиране на пазара не като процес на спонтанно откривателство от страна на предприемачите, а като състояние, лишено от човешко действие. За тях пазарът е постоянно равновесие. А в състояние на равновесие няма място за динамичната функция на предприемача и за чистата печалба и загуба, което прави крачката до допускането за напълно „рационални“ индивиди формалност.
За разлика от мейнстрийм икономистите австрийците намират оптималността на пазара не в това, че той е в равновесие и че е обитаван от „рационални индивиди“, а във вродения му механизъм индивидите да учат как да използват разпръснатото знание по- най добрия начин. Както Хайек пише в своята статия озаглавена „Използването на знанието в обществото“– „Икономическият проблем на обществото следователно не е просто проблем как да се разпределят “дадени” ресурси – ако “дадени” означава дадени на един ум, който преднамерено решава проблемите, поставени от тези “данни”. Той е по-скоро проблем как да осигурим най-добрата употреба на ресурсите, познати на всеки отделен член на обществото, за цели, чиято относителна важност знаят само тези индивиди. Или, да го кажем накратко, това е проблем за използването на знание, което не дадено на никого в неговата цялост. „(Хайек 1945г.).
Литература:
Kirzner, Izrael M. (1992) The Meaning of Market Process
Rothbard, Murray N. (1962) Man, Economy, and State
Hayek, Friedrich A. (1945) The Use of Knowledge in Society
И отново поредна статия, която пренебрегва последните 30 години развитие на науката.
Ей така за разнообразие прочете някой учебник по съвременна микроикономика и макроикономика.
Всеки учебник за graduate economics ще ви свърши работа.
Статията е за тава, че има повече от 30 години регрес на науката.
В сайта ми съм писал за влиянието на данък имоти върху икономиката на една държава. Така, както аз го виждам. За балона в цените на имотите, както в България, така и по света.
@Смилен Монев
Аз напълно споделям мнението на автора. И той със сигурност е прочел доста учебници по съвременна икономика. Проблемът е, че това което стои в тези учебници не отговаря на фактите. Препоръчвам да прочетете нещо от Дейвид Канеман, например „Мисленето“ („Thinking,fast and slow“). Човекът е нобелов лауреат по икономика, макар че се занимава с психология (емпирична). Проучванията са му сравнително нови (десетки години), но те емпирично доказват, че т.нар. рационален човек е един мит, който обаче много добре пасва за математическо описание и за това се използва в икономическите теории. Трябва да правите разлика между постулати и доказателства. Икономическите математически теории се развиват с математика (в момента), но се базират на постулати, които просто се приемат за верни на юнашко доверие. И ако един постулат не отговаря на действителността (както този за рационалния човек), то всичката последваща теория отива в коша. Т.е. би трябвало там да отиде, но не се прави защото хората не се отказват лесно от вярванията си. Икономиката не е точна наука и като такава е податлива на всякакъв тип популярни вярвания. Да не говорим, че каквото човек учи в училище и университет остава на практика вечно: „Моите преподаватели са ме лъгали или сами са се заблуждавали? И реалността не е такава каквато я описват всички? Абсурд! Тоя дето застъпва такива идеи е луд!“. Поради същата причина земята стотици години е „била“ плоска защото това е било повече от очевидно и единственото обществено-приемливо мнение.
@Смилен Монев
Също така конкретната критика би била доста по-зрял коментар. И само мога да се присъединя към по-горе коментиралия, че авторът е чел доста учебници.
@Dimo Stefanov
„Статията е за тава, че има повече от 30 години регрес на науката.“
Всъщност нас (българите) това не ни засяга. Още през 1990г. нашите Мозъци (с главно М) разбраха, че науката икономика е в „регрес“ и затова просто решиха да не се изучава в България. Нещо повече, това което в цял свят е известно като „бизнес образование“ при нас беше прекръстено на „икономическо образование“. Гениално решение, при което от една страна няма опасност упадъчните регресивни западни влияния (науки) да ни засегнат, а от друга имаме най-много икономисти на глава от населението в целия свят. Така де, защо да се мъчат хората като няма смисъл. Два въвеждащи курса – един по микро и един по макроикономика са напълно достатъчни на българския гений. Резултатът е налице – всички счетоводители, маркетолози и т.н. са икономисти.
Що се отнася до математиката, то и тук сме в авангарда. Защо са ни моделиране, анализ, стохастика или иконометрия като и без това са сбъркани. Вместо да обучаваме подобни специалисти и да разхищаваме ценен ресурс е много по ефективно да се действа по интуиция, гледане в тавана и хвърляне на боб.
@Toto5
Прави разлика между микро и макро-икономика. В микроикономиката общо взето доколкото съм запознат проблеми няма. И ако тя не се учи както трябва в България – то ти си прав да критикуваш. На едно предприятие му трябват микроикономисти и ако те липсват или не са на ниво, то лошо.
Проблемите са в макроикономиката. Тя е сбъркана на много места. Едно типично противоречие между микро и макро е твърдението (съвременно вярване), че докато спестяването е нещо хубаво за отделния индивид, то то е лошо за икономиката като цяло. В този смисъл, ако не се изучава макроикономика в България дори би било по-добре за нашата икономика. По-хубаво е нищо да не знаеш (и да не пипаш където не трябва) отколото да знаеш погрешни неща и да действаш на тяхна база.
@EE
„Проблемите са в макроикономиката. Тя е сбъркана на много места.“
Проблемите са в главите ни. Евклидовата геометрия също е сбъркана на много места и не е единствената теория. Това не е проблем обаче да я ползваме за практически цели. Дай защото не е на 100% вярна да се откажем от нея и да я отречем напълно.
Макроанализът е първото нещо което се прави при инвестиционни намерения, навлизане/напускане на определен пазар и т.н. Анализ обаче не се прави с гледане в тавана и философски размишления за живота и всичко останало. Т.е. макроикономиката няма как да се подмине дори държавата да изчезне напълно.
Насаждането на мнението, че математическият апарат е излишен е разбираемо. В България икономика не се изучава и хората които се изживяват като „икономисти“ си нямат представа от материята. Когато не разбираш нещо най-лесният начин е заобикаляне или отричане. Резултатите обаче са плачевни и водят до грешни решения и загуби.
@Toto5
„Проблемите са в главите ни.“
Изобщо не споря по горния върпос! 🙂
„Евклидовата геометрия също е сбъркана на много места и не е единствената теория. Това не е проблем обаче да я ползваме за практически цели. Дай защото не е на 100% вярна да се откажем от нея и да я отречем напълно.“
Евклидовата геометрия е валидна с огромна (99.99…процента) точност за всякакви практически ситуации и поради тази причина примерът ти е лош.
„Макроанализът е първото нещо което се прави при инвестиционни намерения, навлизане/напускане на определен пазар и т.н. Анализ обаче не се прави с гледане в тавана и философски размишления за живота и всичко останало. Т.е. макроикономиката няма как да се подмине дори държавата да изчезне напълно. “
„Насаждането на мнението, че математическият апарат е излишен е разбираемо. В България икономика не се изучава и хората които се изживяват като „икономисти“ си нямат представа от материята. Когато не разбираш нещо най-лесният начин е заобикаляне или отричане. Резултатите обаче са плачевни и водят до грешни решения и загуби.“
Ако оценката на един пазар (примерно този на компютри) се води към макроикономиката, то ще се съглася с теб. Съмнявам се обаче, че при такава оценка да се използват каквито и да е било макро-икономически теории (ти ми кажи). А пък ако се ползват – много зле за използващите ги. Най-вероятно се гледа наличното положение и се екстраполира в близко бъдеще накъде ще отидат нещата. Да правиш сметки за след 10 години е малко като да хвърляш боб. Не знаеш изобщо какво ще предприеме правителството в твоя бранш, кога ще дойде следващата глобална или локална икономическа криза и колко дълбока ще е тя, да не говорим за промяната в потребителските нагласи и търсения, както и за технологичните нововъведения.
В горния смисъл математиката може да ти помогне да предскажеш близкото бъдеще, но само и при условие, че тенденциите не се променят, а последното по принцип не се изпълнява. Примерно: сега търсенето на компютри расте с 5% годишно, а това значи, че след 3 години няма да мога да го задоволя с наличния ми завод. Следователно трябва да започна да строя нов още сега. Започвам да стоя завода и в следващия момент идва Великата Рецесия (както я наричат). Икономическите теории не я предсказват, а и според тях тя дори не може да се предскаже изобщо. И какво правим? По добре ли е едно предприятие което е смятало диференциални уравнения от едно друго, което не е?
Аз не споря, че смятането на интеграли изглежда серозно и отговорно занятие, но въпросът е колко полза има от него. Ако полза няма, то това е безсмислено, колкото и страхотно и сериозно да изглежда. А доколкото съм чел практиката показва, че ползата не е голяма.
За съжаление не мога да взема отношение по въпроса какво точно трябва и не трябва да се учи в България. Просто не съм запознат.
@EE
Честно казано не мога да ви разбера идеята на вас – либертарианците. Уж се борите за едни ценности, а почти винаги постигате точно обратния ефект. Няколко пояснения:
1. Статията е написана най-вероятно повлияна от чуждата (американска) действителност, където мащабът на компаниите и пазарът налагат използването на все по-сложни математически модели и инструменти.
2. Нас тези проблеми не ни засягат изобщо, тъй като икономика като наука в България почти няма, а още по-малко има субекти, които да се опитват да се влияят на пазара и бизнеса и да мотивират това с математически модели и др. инструменти.
3. Тези които определят публичното мнение и които се опитват да манипулират пазара изобщо не използват математически апарат по простата причина, че никога не са го учили. Повечето от публичните т.н. „икономисти“ имат бизнес образование и са много далеч от икономиката като наука.
Т.е. ако в САЩ е нормално да се апелира да не се обръща толкова внимание на математическите модели, то у нас стремежът трябва да е точно в обратната посока – малко от малко анализите на т.н. „икономисти“ да се съобразяват с науката, а не само с личното мнение на авторите.
Ето ти един пример, при това не абстрактен като твоя за компютрите, а съвсем реален:
От известно време бизнесът изпитва недостиг на технически кадри. „Икономистите“ от различните работодателски организации и бизнес-сдружения фиксираха проблема и заляха медиите и институциите с „анализи“. В тях като основен проблем е посочена образователната система – университетите не произвеждат достатъчно инженери. Тези анализи се опират единствено на мнението на работодателите и на два принципа:
– Отричане на рационалното поведение – това което иска автора
– Незачитане на математиката (в случая статистика) – това което искаш ти.
За справка, ето какво показва статистиката за средното заплащане на завършилите някои специалности:
ТУ, машинно инженерство – 848,12 лева; УНСС, икономика – 1102,22 лева
ТУ, електротехника, електроника и автоматика – 1047,27 лева; СУ администрация и управление – 1368,46 лева.
За непредубедените е очевидно, че е ирационално да положиш повече усилия (инженерните специалности в общия случай се завършват по-трудно от бизнес специалностите) и в резултат накрая да получаваш по-малко пари. Съвсем рационално и нормално е тези специалности да се отбягват – най-нормална пазарна реакция. Анализаторите обаче не мислят така. Ето какво предлагат:
„До края на 2014 г. с акт на МС ще се създаде нова междуведомствена структура за анализи и прогнози на потребностите от специалисти с висше образование – във взаимодействие с работодателите, синдикатите и браншовите организации. Разчетите на тази институция ще залегнат в основата на плановете за броя на приеманите за обучение студенти и докторанти във висшите училища и научните организации за съответната учебна година.“
Това ли е целта? Административно и субективно да се определя кой какво и къде ще учи от някакви тайни комисии. Сегашната система, въпреки недостатъците си е много по-пазарна от това което ни се предлага. Ето това са ефектите които постигат либертарианците когато повтарят като папагали чужди мисли които касаят чужда действителност – вместо да укрепват пазара спомагат за неговото разрушаване.
@Toto5
„Уж се борите за едни ценности, а почти винаги постигате точно обратния ефект.“
Знам ти мнението за наличните публични либертариански фигури и техните действия 🙂 .
Ще те помоля да не ме вкарваш в общия куп обаче. Ето аз например не съм поддръжник на Хайек (както са в ИПИ доколкото разбирам) и следователно съм не-демократ (заемам абсолютно неприемлива обществена позиция).
„..където мащабът на компаниите и пазарът налагат използването на все по-сложни математически модели и инструменти.“
Като кажеш думата „налага“ и се подразбира, че без това което се „налага“ не може. И че ако не го използваме ще стане лошо. А дали е така обаче?
Да ти дам пример от любимия ми Насим Талеб. Той е от много години на борсата. И установил, че на борсата не се интересуват от математически теории. Дори гледат да не наемат макроикономисти защото те прекалено много си вярват на теориите. На борсата си имат практически правила („rule of thumb“) с които работят. И част от хората там вероятно дори не могат да пишат правилно. Толкова са издигнати. Все пак по едно време в миналото решили да използват някой и друг математически модел и поканили доста учени-математици от Русия (там теоретичната част е много добре развита). Единственото забележимо подобрение било, че уменията им по шах се подобрили значително (шахът е популярна игра в Русия).
Друг пример: Чувал си вероятно за Лонг Търм Капитал Мениджмент. Компания на нобелови лауреати, които решили да си приложат математическите си модели в действие. Резултатът от тази компания е, че заплашва банковата система на САЩ от фалит, което пък от своя страна води до първата от многото намеси на правителството за директно спасяване на фирми. Т.е. първият бейл-оут в САЩ.
Накратко: прави си макроикономически математически модели колкото искаш. Проблемът е, че на тях не може да се разчита. И причината е, че бъдещето ПРОСТО НЕ МОЖЕ да се предскаже. Можеш да екстраполираш в близкото бъдеще и да се надяваш, че нищо няма да се промени, но гаранцията ти е нулева, че утре няма да избухе война или нещо друго подобно.
Правенето и следването на такива макроикономически модели може да доведе до много лоши последствия за фирмите и за икономиката като цяло (когато те се следват на държавно ниво).
„Това ли е целта? Административно и субективно да се определя кой какво и къде ще учи от някакви тайни комисии.“
Аз съм принципно на твоето мнение, но според мен не гледаш правилно на нещата. Ти ми описваш опит за ПОДОБРЕНИЕ на съществуващата система. До сега бройката на студентите на практика се е определяла по политически и исторически съображения (“ Не можем да съкратим факултета по философия, там работят хора все пак!“ “ Миналата година сме платили за 100 културолози. Хайде тази година да са 98.“ и т.н.). Според това което описваш те се опитват (!!!) да вземат мнението на пазара в предвид. Че няма да успеят е ясно, но дори малко да опитат – пак по-добре от нищо. До сега просто са спирали промяната, а сега ще се опитат малко да я следват. Дай боже някой ден да закрият МОН и други такива, но де тоя късмет за българското население.
@EE
Не правя анализи, а ползвам. Писах ти преди, че не съм икономист, нямам и бизнес образование.
„Като кажеш думата „налага“ и се подразбира, че без това което се „налага“ не може.“
Не, казвам че пазарът ТАМ го налага. Иначе бизнесът и правителството спокойно може да мине и без математически модели – България е жив пример за това. Тук читави икономисти се търсят само от чуждите компании. Правителството, различните НПО-та, синдикати, работодателски сдружения и т.н. нямат нужда от подобни кадри и минават спокойно без тях.
„Ти ми описваш опит за ПОДОБРЕНИЕ на съществуващата система. До сега бройката на студентите на практика се е определяла по политически и исторически съображения (“ Не можем да съкратим факултета по философия, там работят хора все пак!“ “ Миналата година сме платили за 100 културолози. Хайде тази година да са 98.“ и т.н.). Според това което описваш те се опитват (!!!) да вземат мнението на пазара в предвид.“
Бройката се определя най-вече от желаещите да учат точно това. Няма ли желаещи всякакви фокуси са излишни. Завършилите философия в СУ получават средно 902,11 лева (3.03% безработица) , а тези от направление социология, антропология и науки за културата – 949,41 лева (безработица 2,02%) , при 848,12 лева (2.98% безработица) за тези завършили машинно инженерство в ТУ. Очевидно е, че за младежите е по-смислено да учат философия или културология в СУ, пред алтернативата машинно инженерство в ТУ. От една страна учат с по-малко напъване, от друга явно намират приложение и ползи от образованието си (сравнително ниска безработица), от трета се пласират по-добре (по-високо заплащане).
@Toto5
Математиката и в частност диференциалното и интегрално смятане нямат място в икономиката. То може да е полезно за много други области(смятане на сложни обеми и дължини, на които на практика се градят физиката, химията и статистиката[виж: Stewart – Calculus – Early Transcendentals 6e HQ (Thomson, 2008)]), но в икономиката, която изучава човешкото действие приложението и не е това, което и се приписва и аз съм обяснил защо в статията.
@EE
Според мен в курсовете и по макро и по микро се учат неверни неща в университетите.
@Dimo Stefanov
Естествено, че математиката няма място в НАШАТА икономика. ЕЕ в едно е прав – бъдещето не може да се предскаже. Упадъчните западни капиталисти се опитват с помощта на математиката да прогнозират нещата и често правят грешки. Ние обаче нямаме нужда от прогнози – ние планираме и затова не грешим – нещата винаги се случват, а ако се объркат виновници ще са кризата, международното положение, Бойко, Цецо, Костов, гадните соросоиди, тъпите комунисти или сирийците. При планирането не се иска математика, а както повелява партията майка воля – воля за произволни реформи, за комисии които да решават кой какви осигуровки да плаща, кой къде и какво да учи и т.н.. Защо са ни анализи които само ще пречат да планираме къде да има или няма реактор, тръба или мост. Много по-лесно е един министър да реши това еднолично, по стар и изпитан съветски метод, отколкото да се използват някакви шантави, неразбираеми и излишни американски упражнения и модели.
@Toto5
„Иначе бизнесът и правителството спокойно може да мине и без математически модели – България е жив пример за това. “
Един математически модел се прави за да се използва.
Ако правителството прави икономически модели, то то цели да ги използва. Т.е. да се намеси в пазарното стопанство и да направи нещо анти-пазарно за да постигне някакви „обществено – полезни“ цели. Това е лошо само по себе си и за това правителството по-добре да мине без такива модели, а най-добре изобщо да не се меси в икономиката (тогава се поставя въпроса защо да съществува изобщо).
Бизнесът прави икономически модели защото са му необходими. Без тях той не може да си планира нещата. Един бизнесмен не може да разбере какво трябва да произвежда ако не се опита да погледне напред, поне малко в бъдещето. Обаче тези икономически модели засягат конкретната фирма и най-много бранша в който се намира. И както казах – според мен (нямам опит по въпроса) те са прости екстраполации на съвременното положение с корекции за вероятни бъдещи ефекти.
Обаче няма гаранция, че това което се прогнозира ще се случи. Можем само да се надяваме, че сметките на бизнесмена ще излязат правилни. Огромно количество бизнесмени правят грешки (с или без математически модели) и се издънват изцяло (фалит) или частично.
Това което икономическата наука може да предложи ( автрийската икономическа теория) е само едни тенденции. Съвременната икономическа наука (изучаваната такава) има претенции да предсказва бъдещето. За разлика от нея австрийците не претендират да са господ и казват само следното: На базата на икономическите закони, както ние ги знаем, можем да очертаем една тенденция, която представлява най-голямата вероятност. Но не можем да кажем кога даденото предсказание ще се случи, че дори и дали наистина ще се случи. Бъдещето не може да бъде предсказано и причината е, че човешките и природните реакции просто не са предсказуеми. Тези тенденции във всеки един момент от времето може да бъдат обърнати, спрени, компенсирани от нещо друго и т.н. Примерно: австрийците твърдят, че икономическите кризи (цикличните такива) се случват защото държавата си играе на господ с икономиката (т.е. с една система с фантастична степен на сложност, която никой не може да обхване и прогнозира) като печата пари и се меси в нея. На базата на това може да се каже със сигурност, че циклични кризи е имало, има и ще има в бъдеще. Обаче не може да се каже: кога, колко ще е дълбока, кои отрасли ще се балонизират и т.н. И няма никаква гаранция, че междувременно примерно САЩ няма да обявят война на Северна Корея и т.нар. криза няма да бъде изместена от една изкуствена такава (война).
Има емпирични изследвания колко точни са предсказанията на икономиститите (включително австрийците) спрямо тези на един обикновен човек (примерно шофьор на такси) и се оказва, че разликата е пренебрежимо малка. Всичките са преобладаващо грешни. Установено е само едно конкретно нещо: Колкото по-известен е икономиста, толкова по-погрешни са прогнозите му. Обаче на макроикономистите им вярват и то ВЪПРЕКИ, че досега нищо не са могли да предскажат правилно. И причината е, че излеждат учени, знаещи и използващи математика. А носят и вратовръзка и официален костюм и изглеждат много сериозно. Ето Бернанке: с брада, на възраст, изглежда като истински „старейшина“: знаещ и можещ, врял и кипял човек, на когото можеш да разчиташ да оправи кашата в която сме (и която точно такива като него са забъркали). Всъщност в икономиката експерти не може да има. Тя си има граници, който австрийците признават, но съвременната икономическа теория – не.
„Бройката се определя най-вече от желаещите да учат точно това. Няма ли желаещи всякакви фокуси са излишни.“
Има разлика в икономическата и общоприетата дефиниция на „желаещ“.
Ти го използваш в смисъла на: иска му се и понеже е безплатно (или почти безплатно) той кандидатства и заема даденото място. Т.е. аз много обичам философията и ми се учи -> кандидатствам философия и държавата виждайки, че има кандидати за философския факултет увеличава местата там.
В икономиката под „желаещ“ се разбира: имаш желанието И ИКОНОМИЧЕСКАТА ВЪЗМОЖНОСТ. Т.е. аз искам да уча философия, но ако не мога да си платя по пазарни цени за обучението, то няма да го получа. Само в този случай обучението ще се определя наистина от пазара. Т.е. гледаш за какво се плаща и това предлагаш. В този смисъл според мен философски факултет не би съществувал изобщо или ако съществува, то при свободен пазар той би бил нещо миниатюрно. И причината е, че от философията пари не могат да се изкарат, освен в огрничените случай на предподаватели, пистатели, богати любители и други такива. Който има интерес И ВЪЗМОЖНОСТ би си платил за обучението, то това биха били една миниатюрна част от днешните хора.
„Завършилите философия в СУ получават средно 902,11 лева (3.03% безработица) “
Интересно ми е как дефинират безработен философ. Ако един човек е завършил философия и след това поради липса на работа работи като продавач на сладолед, то той едва ли влиза в графата „безработен филсоф“ (3.03% безработица). Последното обаче представлява т.нар. разхищение на ресурси, когато хората масово работят не това за което са учили. Всичките пари хвърлени от държавата за обучение са хвърлени на вятъра. Ето до това води държавната намеса.
Обаче в училище ни учат и хората вярват, че каквото държавата прави, то тя го прави за наше добро и дори ако сгреши, то тя е сгрешила от добри намерения (имаше преди една фраза „Партията (БКП) е права, дори когато греши“).
@Димо Стефанов
„Според мен в курсовете и по макро и по микро се учат неверни неща в университетите.“
Много е вероятно да си прав, но аз лично не мога да се изкажа, защото не съм учил икономика в университет и просто не знам. Цитирах чуждо мнение.
Според мен обаче в микроикономиката не може да има толкова много грешки както в макрото защото от грешките директно и непосредствено ще пострадат фирмите. Т.е. макроикономиката по необходимост не може да се отдалечи от действителността както в микрото, където ефектите от грешните теории не се виждат директно, идват със закъснение, на други места и т.н.
Видях си грешка. Моля да се чете:
„Т.е. МИКРОИКОНОМИКАТА по необходимост не може да се отдалечи от действителността както в МАКРОТО, където ефектите от грешните теории не се виждат директно, идват със закъснение, на други места и т.н.“
@EE
Няма нито една фирма, която да следва микро-моделите, а ако има, то тя ще фалира. Отделно мейнстрийм микро моделите са статични, което води до много усложнения, като например грешна теория за конкуренция и монопол.
@Димо Стефанов
Предполгам, че си прав. Аз лично нищо не мога да кажа.
А какви точно модели се правят, както твърди по горе Тото5?
@EE
„В икономиката под „желаещ“ се разбира: имаш желанието И ИКОНОМИЧЕСКАТА ВЪЗМОЖНОСТ. Т.е. аз искам да уча философия, но ако не мога да си платя по пазарни цени за обучението, то няма да го получа.“
Естествено, че има. Инженерното образование е в пъти по-скъпо от това на философите. На инженерите им трябват лаборатории, оборудване и т.н.. На философите им е достатъчна една зала и нищо друго.Т.е. при пазарни условия работодателите с тези заплати от 800 лева ще остана съвсем без инженери. Никой не е луд да плаща сума пари, да полага огромни усилия и накрая да получава заплащане на семкаджия. Проблемът с техническите кадри и аналогичен на проблема с липсата на медици. Търсенето е глобално, а предлагането локално. Просто българските работодатели независимо дали са промишлени фирми или медицински институции не са конкурентни в глобалното търсене на специалисти. Или ако трябва да използвам твоя пример „аз искам медици и инженери, но ако не мога да си платя по пазарни цени, то няма да ги получа.“ Да си чул някой да обвинява образователната система в недостатъчно производство на медици – няма такъв, защото всички знаят, че проблемът е друг. Това което ти наричаш „опит за подобрение на системата“ всъщност е опит за заобикаляне на пазара.
„Интересно ми е как дефинират безработен философ. Ако един човек е завършил философия и след това поради липса на работа работи като продавач на сладолед, то той едва ли влиза в графата „безработен филсоф“ (3.03% безработица).
Интересно защо слагаш под общ знаменател понятията „професия“ и „образование“. Целта на висшето образование е да ти даде умения, знания и компетенции които по-късно да ти помогнат в живота, а не професия. Кои знания и умения са полезни за конкретния човек е проблем и решение на индивида, а не на системата. Няма такова образование което да те подготви за всяко едно работно място и всяка професия и никога целта на образование не е било това. По света хората учат науки или изкуство (Science or Arts ) и задълбават в една или две области (major), а не учат в „специалности“. По света хората не „завършват“ и не стават „специалисти – философи“, а получават „степен по философия“. Самата дума „Степен“ ясно показва, че това е само един етап от развитието, а хоризонтът пред теб е открит. Както всичко останало и терминологията ни е сбъркана, ехо от едно друго време, а и от там са сбъркани и очакванията ни от образователната система. А за това кое е разхищение и кой какво трябва да работи в зависимост от образованието му не ми се говори. Минаха над 20 години от онези времена когато все някой друг определяше кой какво да прави и още не сме мръднали на сантиметър.
@Dimo Stefanov
„Няма нито една фирма, която да следва микро-моделите, а ако има, то тя ще фалира. Отделно мейнстрийм микро моделите са статични, което води до много усложнения, като например грешна теория за конкуренция и монопол“.
Това стана нещо като „гроздето е кисело“. Виж програмите и това какво предлагат топ университетите в САЩ. Всички имат „сухи, теоретични и ненужни“ бакалавърски програми по икономика, без никаква практическа насоченост и почти никой няма (много рядко) бакалавърски програми по бизнес – няма счетоводство, финанси, маркетинг и т.н. Не само това, но почти няма и подобни курсове в програмите по икономика.
Интересно е, защо работодателите предпочитат точно бакалаврите от Харвард, МИТ, Принстън или Йейл и какво ги правят с тежи ненужни знания.
Но хайде да не ходим в Америка. Да видим в АУБ. Програмата им по икономика е 100% теория, без нито един курс с практична насоченост. Няма никаква следа от счетоводство, финанси или каквото и да е от това което се разбира като „икономическо“ образование в БГ.
Ето ти курсовете които учат. Намери вътре нещо което според теб е смислено:
http://www.aubg.bg/template5.aspx?page=4502&menu=001000003000
Работодателите очевидно обаче са се сбъркали и за тези „ненужни умения“ плащат най-високите заплати в България. Интересно за какво им плащат толкова и какви точно умения използват.
@Toto5
„Т.е. при пазарни условия работодателите с тези заплати от 800 лева ще остана съвсем без инженери. Никой не е луд да плаща сума пари, да полага огромни усилия и накрая да получава заплащане на семкаджия.“
Ей сега ако променим системата, то точно това ще стане. Няма да има достатъчно желащи и можещи да плащат, а пък работодателите няма да имат достатъчно хора в бъдеще. Обаче пазарната икономика е много гъвкава. Ще се получи нещо от следното или комбинация от долните: цените на обучението ще паднат, вероятно обема и качеството на обучението също ще падне до най-необходимото, заплатите ще се качат, някои работодатели ще фалират. На края ще имаш една стабилна система. Просто ще трябва да се изчака преходния процес, който няма как да се избегне. Когато си се напил трябва да минеш през фазата на мархмурлука за да се оправиш. Можеш да пробваш просто да продължаваш да пиеш, но това ще има още по-лоши последствия за в бъдеще.
Пак относно предишния пост: На пазара съществува т.нар. равновесна пазарна цена при която търсенето и предлагането на даден продукт/услуга/ресурс се изравняват. Това което прави държавата е, че в повечето случай (пример философия) цената на продукта (от гледна точка на потребителя) е субсидирана. Т.е. можеш да получиш философско образование много евтино. Съответно към философията се насочват хора, които иначе не биха могли да си го позволят. Държавата държи цените ниски и съответно търсенето на философско обучение се разширява.
От друга гледна точка обаче: не можеш да станеш инженер току така. Трябва университета/колежа да е признат от МОН. И МОН отпуска примерно 1000 бройки за обучение на инженери на признатите университети. И толкова се обучават. Обаче има липса. Но няма как да се запълни. В нормалния случай това би станало с по-кратко образование (само основните неща) на повече хора, ама няма как, защото не е позволено от държавата. Това което става понякога е, че работодателите сами си наемат и обучават хора за собствени цели, което е много неефективно. Те университетите и училищата затова съществуват, защото са по ефективни.
„Интересно защо слагаш под общ знаменател понятията „професия“ и „образование“. Целта на висшето образование е да ти даде умения, знания и компетенции които по-късно да ти помогнат в живота, а не професия.“
Висшето образование, поне както е в България има и двете цели, а не само да ти развие мисленето.
Т.е. след като си завършил история от теб се очаква не само да имаш общо понятие от история, а и да можеш да работиш като историк някъде, а не тепърва да учиш проблемите.
Когато искаш само да си развиваш мисленето и общите умения, то направи го като в САЩ: Избираш си много общи курсове, по различни предмети, без да специализираш в нещо.
„Кои знания и умения са полезни за конкретния човек е проблем и решение на индивида, а не на системата. “
Бих заменил „е проблем“ с „би трябвало да е проблем“ защото в момента това е проблем на системата.
@EE
Честно казано не мога да те разбера. От една страна отричаш рационалния избор, а от друга предлагаш един свръх рационален модел.
„Висшето образование, поне както е в България има и двете цели, а не само да ти развие мисленето.
Т.е. след като си завършил история от теб се очаква не само да имаш общо понятие от история, а и да можеш да работиш като историк някъде“
Не знам в кой свят живееш. Това може да стане, но трябва да върнеш старата система и отново да де въведе задължителното разпределение.
Бизнесът не се интересува от това какво пише в дипломата ти, а от това какви умения имаш. Уменията които се дават с едно хуманитарно образование в много отношения са незаменими. Ето какво препоръчват като кариерна ориентация на бакалаврите по философия в университета Warwick:
„Philosophical training is valuable for a very wide variety of careers. Our students have had success in jobs that require rigorous and imaginative thinking in response to complex problems, including accountancy, banking, consultancy, IT, journalism, law, marketing, media, management, recruitment, as well as teaching and research in Philosophy and related areas.“
Сега пусни едно търсене в Гугъл:- linkedin bachelor philosophy sofia university и виж каква реализация имат хората с философско образование от СУ. Ха, изненада, не са даскали по философия, дървени философи или просто философи, а работят в същите сфери и на същите позиции както колегите им от Warwick. Т.е. едно и също образование, едни и същи умения (не говоря като качество), едни и същи резултати. Накрая това би трябвало да се отчете като успех за Warwick (изпълнена цел) и провал и разхищение на образователната система в България, защото видиш ли, тези типове не работят по „специалността си“.
@Toto5
„Честно казано не мога да те разбера. От една страна отричаш рационалния избор, а от друга предлагаш един свръх рационален модел.“
Аз пък не съм сигурен в какво ме обвиняваш. Мога само да предположа.
Тезата ми е следната: Човекът като човек е една смеска от рационално и ирационално поведение. Рационалното е да си купуваш храна за да не умреш, да пиеш вода и прочее. Има и ирационално поведение като: да се скараш със съседа, защото ти е лошо настроението в момента, да си профукаш заплатата на хазарт въпреки, че знаеш, че ще ти трябва, да пушиш въпреки, че си решил, че това е лошо за здравето ти и т.н. Рационалната част обаче е тази, която тика човечеството напред и тя трябва да се поддържа. Ясно е, че човек не може да бъде напълно и винаги рационален, това просто ни е заложено в гените, но е необходимо човек да се опита да бъде, поне когато случая е важен. Т.е. както казва Талеб, позволявай си да си нерационален, това няма как да се избегне, но не и за важните работи. Когато е важно: избор на работно място, на партньор в живота и т.н. е много хубаво човек да седне и да мисли, като вземе в предвид не само фактите с които разполага, но и чувствата си (кое на практика е важно за него). Това ми е тезата, но не знам дали съм ти изяснил правилния въпрос.
„Не знам в кой свят живееш. Това може да стане, но трябва да върнеш старата система и отново да де въведе задължителното разпределение.“
Не знам за какво говориш. По-горе твърдя, че ако искаш само да си развиваш мисленето, то взимаш общи курсове и там стигаш. Не ти трябва специфично оборудване изобщо – следователно – никакви скъпи лаборатории. Не това е обаче системата в България. Тук за да станеш инженер трябва да имаш специфични за инженерното образование умение, например да си пипал мултимер. В последното няма нищо лошо, но това е вече напълно специфично умение за съответната професия, а не общо такова. И ако забелязваш – за целта трябва мултимер.
„Бизнесът не се интересува от това какво пише в дипломата ти, а от това какви умения имаш. Уменията които се дават с едно хуманитарно образование в много отношения са незаменими.“
Да, така е. Поне в България. В Германия не е точно така (ограничени хора). Обаче уменията не падат от небето. И изобщо не съм убеден, че един хуманитарен специалист (лекар например) може лесно да се преквалифицира като програмист. Преди време един мой колега се беше хванал за главата, когато се беше опитал да обясни прости статистически модели на доктори (тях ги касаят).
Относно „разхищението“: да, разхищение си е. Бизнесът не го интересува дали знаеш какво е казал Аристотел или Сократ, а дали можеш да му свършиш работа. И понякога необходимите изисквания са много тесни ( да можеш да пишеш правилно например). А нашата система произвежда хора, които са повече образовани отколкото трябва в направления, които никой няма да използва. Примерно да изучаваш пълното творчество на Иван Вазов. Не ме разбирай погрешно, няма нищо лошо в това да изучаваш Иван Вазов. Лошото е когато си го изучавал за чужда сметка (пари на данъкоплатеца) и после самият ти никога не използваш или цениш това знание.
@ΕΕ
Чакай сега. Значи на думи, ти приемаш някаква рационалност на индивидуално ниво, но отричаш влиянието и на макро-равнище – това което се прави в математическите модели. Да видим обаче какво излиза от примерите за образованието. Според теб:
1. За обществото е рационално да се произвеждат повече машинни инженери
Аз – за мен не е рационално да се блъскам 4 години и накрая да получавам 800 лева
2. За обществото не е рационално да се обучават хора в направления които никой не използва
Аз – пука ми за направленията. Няма да съм ангажиран толкова с ученето (ще мога да работя), ще получа умения които се ценят от работодателите и накрая ще получавам повече от машинния инженер. Следователно за мен е съвсем рационално да избера философия или културология.
3. За обществото е рационално образованието да не е субсидирано, а да е платено. Така пазарът ще определи какво и къде да се учи.
Аз – ами хубаво. За мен е съвсем рационално в този случай да замина за Дания, Швеция, Австрия, някъде в Германия или Франция, където има първокласни университети, които предлагат абсолютно безплатно образование.
Т.е. правиш точно обратно.
На думи приемаш индивидуалната рационалност, но отричаш влиянието и на макро-равнище – това което се прави в математическите модели.
На практика се вижда, че отричаш тотално рационалния индивид и въвеждаш някаква рационалност от макро-ниво. Тя обаче не е резултатна величина произлизаща от рационалността на индивидите, а някаква друга „обществена рационалност“.
Т.е. въвежда се някаква обществена рационалност, която казва кое е добре и кое е лошо за обществото, без да отчита рационалността и потребностите на отделните индивиди.
Това ми звучи познато, но е въпрос на друга тема: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=15190
@Toto5
„Чакай сега. Значи на думи, ти приемаш някаква рационалност на индивидуално ниво, но отричаш влиянието и на макро-равнище – това което се прави в математическите модели.“
В математическите модели се приема, че човекът е напълно рационален. Това е проблема. И при такова допускане математиката излиза много добре. Затова е избрано това допускане. Следствието е, че получаваме една напълно вярна математическа теория, която обаче няма никаква връзка с нашата реалност.
„1. За обществото е рационално да се произвеждат повече машинни инженери
Аз – за мен не е рационално да се блъскам 4 години и накрая да получавам 800 лева“
За обществото е рационално да се произвеждат повече машинни инженери по определени от пазара програми (примерно 1.5 години дълги ) с определени от пазара разходи за обучение. Това ми е тезата. И не съм против хората да изучават това което им харесва просто защото им харесва. Просто да го правят за своя сметка. От такива хора, между другото обществото също има сметка. Никога не знаеш къде ще се пръкне следващият Моцарт.
„2. За обществото не е рационално да се обучават хора в направления които никой не използва“
Да, защото то от това приходи няма. Хората се учат за да си подобрят живота, а не за да го влошат (давайки пари на вятъра човек на практика живее по-бедно).
„3. За обществото е рационално образованието да не е субсидирано, а да е платено. Така пазарът ще определи какво и къде да се учи.
Аз – ами хубаво. За мен е съвсем рационално в този случай да замина за Дания, Швеция, Австрия, някъде в Германия или Франция, където има първокласни университети, които предлагат абсолютно безплатно образование.“
Ами да, напълно рационално е да заминеш, тъй като там има глупаци които да се жертват за да можеш да получиш ти нещо безплатно. Това обаче не е рационално за конкретното общество.
„На думи приемаш индивидуалната рационалност, но отричаш влиянието и на макро-равнище – това което се прави в математическите модели.“
Не отричам влиянието на макро-равнище, а отричам самите математически модели защото тръгват от грешни предпоставки. Т.е. твърдя, че влиянието не е такова, каквото се твърди на базата на моделите. А какво точно е, не знам. Знам само, че не е това от моделите. Лесно е да се каже какво не е вярно, но е трудно да се каже какво е вярно.
„Т.е. въвежда се някаква обществена рационалност, която казва кое е добре и кое е лошо за обществото, без да отчита рационалността и потребностите на отделните индивиди.“
Аз тръгвам от “ рационалността и потребностите на отделните индивиди“ и така извеждам т.нар. от теб обществена рационалност (разбирай „пазарна“ такава).
@ΕΕ
„Аз тръгвам от “ рационалността и потребностите на отделните индивиди“ и така извеждам т.нар. от теб обществена рационалност (разбирай „пазарна“ такава).“
Не виждам подобно нещо. Виждам някаква пожелателна постановка за „обществена рационалност“ която се опира по-скоро на общи разсъждения.
Дай да се опитаме да видим как биха изглеждали нещата от гледна точка на пазара, а пазарът на образователни услуги не е имагинерен, а конкретен.
Каква е макрорамката на този пазар?
1. България е член на ЕС, от това произтичат следните ограничения
– Страната е длъжна да се съобразява с Болонския процес. Т.е. минималната продължителност на една бакалавърска програма е 3 години.
– Всеки университет е длъжен да осигури еднакви условия за прием, такси и т.н. за всички граждани на ЕС.
2. Българските граждани могат да учат във всяка една страна в ЕС и имат същите права както местните жители.
3. Най-добрите български университети са на средно европейско ниво, а по-голямата част от тях се позиционират в долната част от класацията. Елитни или добри университети в България (на ниво ЕС) няма.
4. Таксите на университетите в ЕС са най-разнообразни – от абсолютно безплатни, до доста солидни суми, като това не зависи от качеството на образованието. Има скъпи елитни учебни заведения и скъпи аутсайдери. Има безплатни елитни университети и безплатни скапани.
5. България е най-бедната страна в ЕС с най-ниски доходи
6. На общо европейско ниво има недостиг на медици, технически кадри и др. специалисти.
7. Трудовият пазар за целия ЕС е отворен.
Това в общи линии е макрорамката. От това следва, че тук в най-добрия случай може да говорим за сегмент от единния пазар на образователни услуги в ЕС, но не и за някакъв обособен български пазар. В този случай всичко това което ми говориш за 1,5 годишни програми, за такси като регулатор и т.н. няма отношение към пазара. Пазарът е такъв какъвто е – при тези ограничения.
Т.е. твоята обществена рационалност е изведена от всичко друго, но не и от пазара.
@Toto5
В интерес на истината трудно ти проследявам мислите накъде биеш.
“ Пазарът е такъв какъвто е – при тези ограничения.“
Да, така е. Това е факт. Но това не е свободен пазар. Щом има ограничения наложени със сила, то това не е напълно свободен, а регулиран (частично или изцяло) пазар. Не виждам обаче от това какво искаш да изкараш.
@EE
Ами трудно е. Либертарианците винаги говорят с абстрактни понятия, докато останалите хора ги интересува реалния живот тук и сега. Той е регулиран (частично или изцяло), не напълно свободен и реален. Хайде пак ще повторя. Някъде по-горе ти дадох пример с конкретен анализ изграден на принципите за които агитирате:
– Отричане на рационалното поведение – това което иска автора
– Незачитане на математиката /статистиката – това което искаш ти.
Анализите нямаше да ме интересуват, ако не се превръщаха в политики:
„До края на 2014 г. с акт на МС ще се създаде нова междуведомствена структура за анализи и прогнози на потребностите от специалисти с висше образование – във взаимодействие с работодателите, синдикатите и браншовите организации. Разчетите на тази институция ще залегнат в основата на плановете за броя на приеманите за обучение студенти и докторанти във висшите училища и научните организации за съответната учебна година.“
В анализите има и други препоръки:
„Преодоляване на дублирането и разпокъсването на професионалните направления между висшите училища при обучението по направления, които съвпадат в рамките на един и същи регион.“ – разбирай унищожаване на конкуренцията
„Прекратяване на самоцелните практики за обявяване на авангардни или несвойствени специалности, единствено с цел привличане на студенти към съответното висше училище.“
Разбирай командно-административно определяне кой университет каква специалност има право да предлага
Това нещо е залегнало в проекта за стратегия за висшето образование който най-вероятно ще стане факт.
Моята гледна точка: Пазарът (какъвто е) криво ляво е намерил някакво равновесие, а тази мярка ще е грубо вмешателство. Нищо свястно няма да излезе от цялата работа.
Твоята гледна точка: Това е подобрение и опит да вземат мнението на пазара в предвид. Няма унищожаване на конкуренцията, а мерки за ограничаване на разхищенията.
Е това е същността на либерртарианството. Когато говорите за пазар, винаги говорите за някакви абстракции. Когато обаче става въпрос за реалния живот, там подкрепяте „подобренията“. Мотивът – ами и без това не е свободен пазар, защо да не го оптимизираме, подобрим, ограничим и т.н.
@Toto5
„Твоята гледна точка: Това е подобрение и опит да вземат мнението на пазара в предвид. Няма унищожаване на конкуренцията, а мерки за ограничаване на разхищенията.“
Доста неучтиво от твоя страна да ми представиш преди част от информацията и аз на базата на нея да съдя. И след това да ми преставиш и допълнителните и гадни неща (ограничаване на конкуренцията както ти казваш) и да ми държиш сметка и за тях, въпреки, че не съм ги знаел.
Между другото вече един път те помолих да не ме слагаш в общия куп с другите, но ти явно имаш нужда от някой либертарианец да си излееш гнева на него. Определено не желая да ти служа за боксова круша, така че до някой друг път.