Как и на други места се качва цената на тока – Великобритания

Цените на електроенергия и газ във Великобритания се очаква да поскъпнат с 8-9% през зимния сезон. От апокалиптичната картина, която медиите на Острова се опитват да обрисуват, човек може да остане с усещане, че става дума за някоя развиваща се държава, чиито енергийни доставки са монополизирани от Русия. Нека видим дали това е така, дали „проблемът” с цените не е подпомогнат от правителството и до какво ще доведат исканите популистки мерки.

Жителите на Албиона ще плащат средно с около 8% по-високи сметки за енергия през зимата. Според ново проучване 32% от тях определено ще вземат мерки (разбирай – ще се отопляват по-малко), а още 35% вероятно ще променят „навиците” си на отопление, като 88% от домакинствата ще бъдат засегнати от повишаването на цените. Само 4% са на мнение, че енергоснабдяващите компании трябва сами да определят цените си; останалите 96% искат държавна намеса (50% от всички анкетирани предлагат пряко централно ценообразуване от държавата и замразяване на цените на тока). Най-силно засегнатата група се очаква да бъдат хората с най-малко доходи, а именно младежите между 25-34 г.

Този сценарий се е разигравал и у нас: цената на тока (и газта) скачат и през зимата хората излизат на площадите. Както и в България, това, което се вижда, е увеличаващите се разходи за отопление. Ала това, което не се вижда, е, че предлаганите решения за пряка държавна намеса ще увеличат проблемите за потребителите на ток и газ на Острова.

Част от причините за високата цена се дължи именно на държавните регулации и енергийни политики. Великобритания, също като нас, има цел до 2020 г. 15% от енергийните ѝ мощности да са ВЕИ (възобновяеми енергийни източници). За да постигне това, тя трябва да субсидира неефективното „зелено” производство, което е една от причините за оскъпяване на тока и за намаляване на разполагаемия доход на платците. Преди по-малко от две седмици парламентът предложи допълнително увеличаване на данъка за „зелена” енергия, което, според BBC, ще оскъпи сметките на домакинствата с още £50 на месец.

Потребителите в Обединеното кралство са задължени да плащат и други данъци за потребяваната енергия. Сред тях е ДДС – 20%, които се плащат и от фирмите, и от домакинствата. Потребителите са задължени да плащат и цяла плеада други данъци. Те включват: пряк данък, данък за въглеродни емисии, такса за подпомагане на нискоемисионните производства, такса за поддръжка на енергийната ефективност и данък за помощ на уязвимите потребители. Динамиката на регулаторната тежест е изобразена на Графика 1. Бизнесът (на практика потребителите, чрез чиито сметки фирмите доставчици събират средствата за данъка) е обременен и с още един данък (който цели да накара предприятията, чиято цена увеличава, да бъдат по-енергийноефективни?!) – т.нар. climate change levy. Той възлиза на между 0,182 пенса/KWh (за газ) до 1,172 пенса (за кг пропан-бутан).

Графика 1: Динамика на регулаторните данъци и такси върху потреблението на електроенергия на домакинствата в Обединеното кралство

Източник: Energy Explained: The Changing Cost of UK Energy, RWE, 2013 (легенда: от по-тъмно към по-светло синьо: пряк данък, данък за въглеродни емисии, такса за подпомагане на нискоемисионните производства, такса за поддръжка на енергийната ефективност и данък за помощ на уязвимите потребители).

Ако прогнозите за ръста на регулаторната тежест върху потребителите на електроенергия за периода 2007-2020 г. се сбъдне, държавните данъци и такси ще имат най-голям ръст и в процентно изражение, и в абсолютна стойност. Тяхната динамика на фона на останалите компоненти е показана на Графика 2.

Графика 2: Компоненти на цената на електроенергията за домакинствата в Обединенoто кралство

Източник: Energy Explained: The Changing Cost of UK Energy, RWE, 2013 (легенда: зелено – цена за производство на енергия; оранжево – цена за пренос; червено – цена на доставчик; синьо – държавни данъци и такси)

Не трябва да се забравя и друго – в Англия до 45% от доходите нетно се изземват само от подоходния данък. Към това се прибавят всички косвени, плащанията за социални и здравни осигуровки, косвените данъци и фирмените данъци (които повишават цената на продукцията на компаниите, а това се плаща от потребителите).

Резултатът е следната ситуация: докато се стигне до това доставчиците и компаниите, занимаващи се с пренос на енергия да увеличат цената, огромна част от дохода на индивидите и домакинствата вече е отнета от държавата, включително и чрез данъци и такси за самата електроенергия. Ако всички тези пари оставаха у хората, които са ги произвели, увеличение на тока и газта в размер на 8% може би: 1. щеше да има по-малко стойностно изражение и 2) изобщо нямаше да се усети от потребителите. Иначе казано, по-големият проблем е, че 80% от доходите на индивидите се изземват насила, а не, че цената на тока се движи.

Когато фирмите увеличават цената на продукцията на свободния пазар (доколкото пазар, обременен от няколко вида данъци, може да се нарече „свободен”), но държавата я замрази, компаниите нямат мотив да продължават да я предоставят – получава се дефицит на стоката. Това е обяснено по прекрасен начин от д-р Мадсен Пири, един от основалите на Adam Smith Institute, в това кратко видео.

Държавата не се е спряла с ограничаването на свободната конкуренция само чрез високи данъци. Електроразпределителните дружества трябва да получат лиценз от регулатора, за да оперират. Това допълнително повишава цената на електричеството, защото ефективно спира достъпа на нови доставчици, на практика създавайки олигопол – търговска структура, която не би била възможна на свободния пазар.

Електроенергията и газта са стоки. Цените на стоките, дори на пазар, достъпът до който е ограничен чрез лицензи, се влияят от външни ефекти – т.е. могат да се променят. Свидетели сме на ценови флуктуации почти ежедневно. Обикновено това не ни плаши. Но ако цените на електроенергията подлежат на движение на пазара (нагоре и надолу) и затова управляващите „трябва да действат” чрез още ограничения и замразяване, тогава защо не се замразят цените на всяка една стока, при все че цените на абсолютно всичко не са константна величина, а са подвластни на пазарните сили.

Отговорът е лесен. Можем да го видим и извън икономическата теория. СССР и крахът на империята са показателни за резултатите от фиксирането и централното определяне на цените. Би било наивно да вярваме, че управляващите не са наясно с елементарна икономическа теория, с която даже и първокурсник би се справил, или че не познават историята на огромен социо-икономически експеримент като СССР. Но цената на електроенергията обаче е изключително удобна за всяване на паника, като инструмент за увеличаване на ограничителните функции на държавата и като политически лост за купуването на гласове. От него се възползваха лейбъристите, които обещаха, че замразят цените на електричеството за 20 месеца, ако успеят да спечелят изборите през 2015 г. Но използването на този лост за тези цели ще доведе само и единствено до още по-високи цени на електроенергията или до немислимото за развита държава като Англия – дефицит на ток и газ.

Не увеличението на тока и газта с 8% е проблем. Невидимата за мнозина беда вече е създадена от държавата, която прави гражданите по-бедни и която ограничава конкуренцията между фирмите. Решението е не повече държавна намеса; решението е държавата да остави пазара на Невидимата ръка и да преустанови престъпната си практика на крадене на парите на индивидите. Ако английското правителство иска жителите на страната да живят по-добре, логичната първа стъпка е да спре да изземва насилствено доходите им.

Хареса ли ви? Отделете минута да подкрепите ЕКИП в Patreon!