ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Съвсем скоро може да очакваме в протестната вълна срещу правителството да се включат и производителите на зелена енергия. По-рано тази седмица бюджетната комисия на парламента предложи приходите от продажбата на енергия от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) да се облагат с такса от 20%. Идеята за таксата е включена в проекта за бюджета за 2014 година, който ще бъде гласуван (и най-вероятно одобрен) в пленарна зала на второ четене през следващата седмица.
В съобщение до медиите Българската ветроенергийна асоциация (БГВЕА) осъди предложената такса като „прибързано, необмислено и граничещо с произвол решение“, което „безвъзвратно ще компрометира бъдещото развитие на българската енергетика и икономическото състояние на страната“. Изпълнителният директор на Българската фотоволтаична асоциация (БФА) Меглена Русенова пък определи таксата като акт на национализация на частен капитал.
Явно основната защитна линия на производителите на енергия от ВЕИ е да представят дейността си като нещо ново – алтернатива и реформа в българската енергетика. Тъй като мнението, че има сериозни дисбаланси в родната енергетика, е всеобщо прието, те целенасочено се опитват да внушат, че правят нещо, което променя статуквото към по-добро. В допълнение, производителите на енергия от ВЕИ се опитват да апелират към бизнесмени от други сектори на икономиката и към хората, които са с „дясно“ мислене, като отъждествяват предложената 20%-на такса с национализация.
Ако си позволим да паднем в капана на изкуствено създадения дебат (за което допринасят и медиите), ще трябва задължително да заемем позиция „за“ или „против“ таксата. Ще трябва или да одобрим способността на политиците произволно да налагат такси и данъци, или да защитим лобизма и практиката на трупане на облаги чрез връзки с властта. Но има и друг подход – просто трябва да се запитаме как се стигна дотук?
Преди няколко години български политици поеха „европейски ангажимент“ за развитие на производството на енергия от ВЕИ. Но тъй като производството на ток от ВЕИ е относително по-скъпо от това от конвенционални източници, държавата се ангажира да изкупува зеления ток (по-конкретно – НЕК) от частни производители на цени, които да покрият разходите им и да им осигурят някаква печалба. Това привлече сериозен капитал в сектора, водейки до стихийната поява на вятърни ферми и фотоволтаични паркове.
Само че българските политици имат ангажимент не само към Европейския съюз, но преди всичко към електората си. Държавата купува зеления ток на цена установена от нея, но също така тя определя цената, която крайните потребители плащат за ресурса.
Така в последните няколко години тя изкупува ток от ВЕИ-тата на цена, която да осигури съществуването на производители на зелена енергия, но в същото време определя и крайната цена на тока на ниво, което да не предизвика огромно недоволство от страна на потребителите. Но това са две противоречиви обещания – висока изкупна цена за производителите на един ресурс и ниска продажна цена за потребителите на ресурса. Рано или късно едно от обещанията ще бъде нарушено, а не е изключена вероятността и двете да не могат да бъдат изпълнени.
През февруари тази година правителството на ГЕРБ подаде оставка, като официалната версия е, че това бе продиктувано от протестите по това време срещу високите сметки за ток. В тази връзка, едно от първите неща, които направи настоящото правителство на БСП-ДПС, бе да намали цената на електричеството. В същото време, задълженията на държавната НЕК са огромни и задълбочаването на проблемите на компанията може да създаде сериозни сътресения в енергийния сектор. Тъй като начините да й се помогне са ограничени от регламенти на ЕС, и тъй като явно политиците считат, че има връзка между задържането на власт и цената на тока, правителството е решило да наруши обещанието си към производителите на зелена енергия.
Експерти от сектора предупредиха, че налагането на 20%-на такса върху приходите на сектора, ще доведе до неговото изчезване. Трябва ли това да ни притеснява? Ако тази прогноза е вярна, би трябвало да очакваме фалит на фирми , отлив на капитал и загуба на работни места. Но спадът в производството и ръста на безработицата ще са началото на процес на евентуалното привличане на тези сега свободни производствени фактори към онези сектори в икономиката, които могат да заплатят за услугите им без субсидии от държавата.
Ангажирането на капитал и труд от производителите на зелена енергия в момента е възможно не защото потребителите са загрижени за ефекта на производството на електричество върху природата и са склонни да плащат по-висока цена, за да консумират „по-чист“ ток, а заради помощ от държавата под формата на гарантирано изкупуване на цена, която потребителите не са склонни да заплатят сами. Предложената 20%-на такса е опит на държавата чрез една интервенция да противодейства на последици от своя предишна интервенция, като най-новата неминуемо също ще има своите негативни ефекти (най-вероятно ще изпрати отрицателни сигнали към потенциални инвеститори – при това не само към такива, които търсят облаги чрез властта). Ето защо, държавата не трябва да има нищо общо със сектор енергетика, който съответно трябва да бъде изцяло либерализиран.
