ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Споразумението за ядрената програма на Иран със страните от П 5+1, между които САЩ, Великобритания, Франция, Русия, Китай и Германия, е вероятно най-важното геополитическо събитие през последната година. След близо десетилетие на засилване на натиска срещу Ислямската република, преговорите на принципа на „голямата тояга“ дадоха резултат. След като иранската икономика бе изправена до стената заради свиването на петролния износ до 1.1 млн. барела дневно и официална инфлация галопираща от нива над 40%, режимът на аятоласите нямаше избор, но да започне процес на размразяване на отношенията със Запада.
Грешка е, обаче, да се смята, че сделкат е е в кърпа вързана и, че Иран ще изпълни всички изисквания от споразумението в Женева. В шестмесечния хоризонт на изпълнение на изискванията има много неща, които да се объркат. Рано е и да се стига до прибързани заключения, че Иран е готова да се откаже от обогатяването на уран над 5%, нужно за създаването на ядрено оръжие. Дал ли е Западът ясни заявки, че ако условията по споразумението се изпълнят, санкциите ще бъдат премахнати напълно, а сваляне на режима на аятоласите няма да бъде търсено?
Не толкова розово
От гледна точка на Иран сделката всъщност не е много изгодна. Страната се задължава в следващите 6 месеца да спре обогатяването на уран над 5%, да превърне половината от обогатения до 20% уран в ядрено гориво за медицинския реактор в Техеран; останалата половина да се разреди до под 5%; да не се инсталират нови центрофуги в централата в Натанз и премахването на 75% от вече съществуващите в секретното подземно поделение в Фордоу. Това на практика означава, че Иран няма да има възможност да произведе ядрено оръжие в следващите 25 години. Целият процес пък ще бъде следен отблизо от Международната агенция за атомна енергия (МААЕ), като първото посещение на инспекторите се очаква за началото на декември, като ще включва и посещението на реактора за тежка вода в Арак.
В замяна Иран не получава много. САЩ обяви, че ще свали санкциите срещу износа на петрохимически продукти, срещу търговията с ценни метали и ще размрази близо $4.2 милиарда петролни плащания в чужди банки. Ефектът на тези мерки вероятно ще вдъхне глътка въздух на иранската икономика, като облекчи инфлационния натиск и намали разходите за внос на оборудване и автомобили, но драстично изменение в икономическия профил на страната не се очаква. Износът на нефт ще остане ограничен до около 1 млн. барела към пет азиатски държави, между които Китай, Япония, Южна Корея и Индия. Това е 1.6 милиона по-малко от периода преди санкциите, което при днешната цена на петрола, сорт брент, означава годишни загуби от $64.8 млрд., което е повече от 10% от БВП на страната.
Не е случайно, че цената на брента не се срина на финансовите пазари. Търговците на нефтени фючърси гледат скептично на сделката с Иран, защото първо не се знае дали Иран ще се съобрази с толкова стриктни условия без да получи пълно премахване на санкциите срещу петролния износ. Освен това не е ясно дали споразумението ще може да премине през американския Конгрес, където конгресмените внимават да не покажат про-ирански настроения предвид влиянието на израелското лоби. Ако сделката не се удобри, се връщаме на кота нула.
Междувременно, Иран гледа оптимистично на своето енергийно бъдеще. Веднага след края на успешните преговори, иранският петролен министър, Бижан Занганех, започна преговори с европейските петролни гиганти, Тотал и ЕНИ, за възобновяване на проучването и развиването на петролните и газовите резерви на страната. Иран се нуждае от $50 милиарда, за да възстанови производството във вече зрелите полета, където то бързо намалява. Ислямската република се надява и да увеличи значително износа си на газ, тъй като седи върху най-големите залежи в света. Но за целта трябва да се вложат стотици милиарди и западна технология в гигантското находище Южен Парс в Персийския залив.
Това не може да се случи, докато страната е в сянката на международните санкции, а и докато правителството не започне да предлага по-примамливи петролни договори. Занганех обсъжда въвеждането на концесионни споразумения с международните петролни компании, за да предложи атрактивни инвестиционни стимули, но не е ясно дали те ще бъдат одобрени от консервативните религиозни лидери, които гледат с огромно недоверие на всякакви чуждестранни инвеститори.
Рано е да се надяваме на такива революционни стъпки и затова е несериозно да се говори в медийното пространство за Иран като потенциален голям износител на газ, дори и към България. В момента страната едва задоволява своите газови нужди (до голяма степен заради ниската енергийна ефективност на страната), а износът е ограничен до около 8-10 млрд. м3 годишно към Турция по остарял тръбопровод под постоянен риск от нападения на кюрдската ПКК.
Път напред
За да се завърне Иран в международната общност и да стане отново атрактивна инвестиционна дестинация, трябва да се промени изцяло стратегическото мислене на САЩ към региона. Иран е естественият хегемон в Залива заради размера на икономиката, армията и населението си, но нейното влияние е заплаха за основните съюзници на Запада в Близкия изток, включително Саудитска Арабия и Израел. Съобразявайки се с техните искания, САЩ подкопава баланса на силите в региона, който до войната в Ирак, се поддържаше естествено от взаимното недоверие между Садам Хюсеин и иранските и саудитски лидери.
Един отслабен Ирак помогна на Иран да засили влиянието си в страната, подкрепяйки шиитския режим на премиера Малики. Резултатът беше опит за ребалансиране на Саудитска Арабия в Сирия, а от там и ожесточението на гражданската война. Дипломатическият пробив е едно добро начало за възстановяване на стабилността в региона, но той трябва да бъде придружен с геополитическа сделка, в която на Иран се позволява да заеме своята естествена енергийна и политическа роля в региона. В замяна ислямската република трябва да се включи активно в помирението в Сирия и Ирак, където да се установят ясни граници на влияние между враждуващите шиитски и сунитски секти.
