Западната небрежност към Източния въпрос

Борислав Щерев

Напрежението по сръбско-косоварската граница през последните месеци ясно свидетелства, че усилията на международната общност да възстанови мира в региона не са довели до желания резултат. Бъдещето на Косово все още не е ясно и за момента единствено силите на KFOR пречат на тлеещият конфликт да прерастне в нова война.

Източният въпрос и Балканите

За да намерим причината за кървавото разпадане на бивша Югославия и последвалите войни, трябва да се върнем към Източния въпрос и грешките, които великите сили допускат в политиката си спрямо Балканите. Когато към средата на ХІХ век започват националноосвободителните движения на балканските народи, големите държави бързат да преначертаят политическата карта като прокарват държавни граници, които се разминават с тези на етническите общности, пресичат етническите землища и създават големи погранични райони с концентрация на етнически малцинства. По този начин, още в най-ранния период от новата история на балканските народи, между тях назряват териториални спорове, които по-късно ще ескалират в Балканските войни и ще станат повод за избухването на Първата световна война.

Неспособна да избегне руското вето в Съвета за сигурност, в началото на конфликта в Косово, Организацията на обединените нации решава да възложи военната интервенция на НАТО – стратегия, която се повторя многократно в следващите години. Това е важен момент в историята на ООН, тъй като неспособността на организацията да се намеси по адекватен начин в зората на конфликта става един от първите индикатори за намаляващата ѝ ефективност.

Характера на последвалата интервенция на Северноатлантическия съюз до голяма степен предотвратява възможността за конструктивен диалог и търсене на мирно и трайно решение на спора. По учредителен акт Северноатлантическият пакт е военен отбранителен съюз, който до края на Студената война не се занимава с мироопазващи операции. Уставът на ООН позволява такъв тип дейност да се възложи на регионална организация, но както развитието на събитията ясно показа, НАТО едва ли беше най-удачният избор.

Репутацията на НАТО в региона не може да се сравнява с тази на Сините каски на ООН, тъй като още след войната в Босна и Херцеговина, сърбите започват да възприемат НАТО ако не като враг, то поне като временен окупатор. Причините за това са много. От една страна НАТО се ползва със славата на победител във войната в Босна, а от друга членският състав на организацията по онова време включва само държави от Северна Америка и Западна Европа, поради което оставя в сърбите съмнение, че защитава само интересите на Запада.

В резултат на проведените операции НАТО успява да постигне примирие, но не и мир, а последвалото приемане на Албания в пакта (през 2009 г.) допълнително дискредитира организацията в очите на много от сърбите, които все още нямат свое представителство. Друга стратегическа грешка на ООН и партньорите им от НАТО е толерирането на албанската Армия за освобождение на Косово по време на военните действия въпреки терористичния характер на техните операции и нарушенията, разкрити от Human Rights Watch.

Бъдещето на Косово остава неясно

Статутът на Косово е тема на оживени дискусии от 2006 г. насам. ООН се ангажира с уреждането на въпроса съгласно резолюция 1244, но така и не успява да намери решение, което да удолетворява и двете страни. Основен проблем за бъдещето на областта е наличието на сравнително голямо сръбско малцинство (между 5 и 7% от общото население), концентрирано най-вече по границата със Сърбия, което се оплаква от тормоз от страна на албанците. Районите с преобладаващо сръбско население се оказват ябълката на раздора не само в сръбско-косоварските отношения, но и в Съвета за сигурност на ООН, където Русия отказва да приеме резолюция за независимостта на Косово с мотива, че тя би нарушила сувернитета на Сърбия.

В крайна сметка нерешителността на ООН принуждава Косово да потърси едностранно решение на въпроса. След като проучва мненията на САЩ, Великобритания и Франция, през февруари 2008 г. парламентът на Косово еднастранно обявява независимостта си от Белград. Актът остава спорен до днес, като Косово получава международно признание от редица страни, докато много други възприемат едностранно обявената независимост като незаконна. В резултат на действията на Прищина етническото напрежение в региона нараства и след серия от бунтове в сръбските региони на страната се създава паралелен парламент, който отхвърля върховенството на албанските власти.

Напрежението по сръбско-косоварската граница в последните месеци показва, че с обявяването на независимостта на Косово беше пропусната възможността за мирно решение на конфликта. Опитът на Прищина да издигне граница с Република Сърбия беше посрещнат „на нож” от сръбското малцинство, за което Сърбия олицетворява родината. Сърбите в Косово не желаят да прекъснат връзките си с Белград, но и не желаят да напуснат домовете си и да се прехвърлят в съседната страна. Откритата подкрепа на KFOR за Прищина и прилагането на сила за потушаването на конфликта за пореден път остави впечатление за припряност и недалновидност. С действията си силите на НАТО по-скоро влошиха перспективите за мир в района и дадоха нов стимул на сръбския национализъм.

Бъдещето на Косово в сегашния му вид изглежда все по-неясно, тъй като за момента силите на НАТО са единственото, което поддържа териториалната цялост на държавата, но същевременно действията им подклаждат етническото напрежение. Ясно е, че KFOR не може да остане вечно в Косово и след изтеглянето си ще остави една силно поляризирана страна, която граничи с Албания, от една страна, и с Република Сърбия – от друга, в условията на вътрешнодържавният конфликт, който може да въвлече и двете в открита война за наследството на Косово. Нещо повече, проблемите по сръбско-косоварската граница могат да възобновят конфликта в Босна и Херцеговина, където Република Сръбска от години се бори за независимост.

Хареса ли ви? Отделете минута да подкрепите ЕКИП в Patreon!