Прави ли ни корупцията по-бедни?

“Corruption is the abuse of entrusted power for private gain.”

Transparency International

Корупцията е проблем. Макар и да изглежда съвсем логично, това твърдение поражда спорове сред икономистите, тъй като е трудно да се определи точно под каква форма се проявява корупцията и под какъв механизъм въздейства върху икономическата активност. В България корупцията като че ли е съвместна практика. Въпреки това често липсва обяснение защо, какви са всичките ѝ проявления и как може да се предотврати нейното разпространение. И така – какво е корупция?

В България корупцията се свързва основно с неефективността на съдебната система и наличието на силно приближени до политиците групи (например олигархията). Не можем да пропуснем и монопола в енергийния сектор, непрозрачността на дейността на митниците и липсата на независимост на институциите като част от корупционните практики в страната. Всички тези проявления на корупцията обаче по своята същност са крайно различни, което затруднява тяхното измерване, а това от своя страна е необходимо, за да оценим ефекта върху икономическата дейност и каналите, по които този ефект се създава.

За целта икономистите опростяват разбирането на корупцията до една единствена дейност – укриване на данъци, незаконно придобиване на собственост, подкупи на държавни служители и т.н. Ще се спрем именно върху подкупите, тъй като са лесни за илюстриране и ясно подчертават негативната роля на корупцията.

Нека си представим, че се опитваме да реализираме проект за строеж на сграда. За да е възможно въобще да започнем дейност, е необходимо да получим разрешително за строеж. В нормални условия и ефективен държавен сектор (ако е възможен такъв) цената на разрешителното трябва да е равна на пределните разходи на държавния сектор за предоставяне на услугата (разходи за заплати, консумативи и т.н.). С други думи, количеството на предоставените разрешителни за строеж ще са равни на количеството, при което търсенето е равно на предлагането (Q* на Графика 1). При наличието на корупцията обаче правилата на играта се променят драстично.

Нека предположим, че главният архитект на общината е привърженик на играта под масата. Всъщност с оглед на случващото се в страната това е напълно реалистично предположение. В нашия случай архитектът е абсолютен монополист на предоставяната услуга – разрешително за строеж. Икономическата теория ни казва, че при наличие на неконтролиран монопол (почти всеки) монополистът ще предостави такова количество разрешителни за строеж, при което пределните разходи са равни на пределните приходи, а именно Qподкуп(Графика 1).

Графика 1. Икономически последствия от подкупите

Източник: Виж бележка 1

Негативните последици от това развитие са няколко. От една страна количеството на инвестиционните проекти ще намалее, тъй като възвръщаемостта на проекта се намалява със стойността на подкупа. Наред с по-ниската рентабилност на проектите изниква и елемент на неизвестност – предвиждането на бъдещата цената на проектите става далеч по-трудно, тъй като нивото на подкупа ще варира в зависимост от претенциите на главния архитект. Това, което е с най-голямо значение обаче, е именно наличието на deadweight loss (DWL – сивия триъгълник на Графика 1), характерна за всеки монопол. Икономическата интерпретация на тази загуба в случая е наистина проста – при наличието на корупционни практики се намалява произведеното количество, част от търсенето не е задоволено, а икономиката оперира под своя потенциал. Накратко – ресурсите не се използват по оптимален начин.

Резултатът се влошава, ако има множество агенции, всяка от които иска подкупи. Всъщност това отразява напълно реалността, тъй като за въпросния строеж се изискват множество разрешителни. Така цената на крайния продукт се увеличава, а привлекателността на инвестицията намалява.[1] Съществуват и други канали, по които производителността на икономиката намалява. Така например изискването за пазене на тайна, съществена част от корупционната дейност, може да насочи инвестициите от продуктивни сегменти като здравеопазване и образование към национална отбрана и инфраструктура[2]. Явно не е съвсем случайно, че непрестанно слушаме за мултимилионни инфраструктурни проекти в България, докато образованието и здравеопазването продължават да затъват в дългосрочни проблеми и неефективност?

Силното негативно влияние на подкупите върху икономическата активност можем да проследим на Графика 2. Високо ниво на подкупи в икономиката се асоциира с ниски нива на БВП на човек (основен измерител за стандарта на живот). С други думи, колкото повече подкупи са необходими на бизнеса, за да оперира, толкова по-нисък е стандартът на живот в съответната икономика. Позицията на България е крайно незавидна. В компанията на държави като Казахстан, Намибия и Китай страната изостава далеч от лидерите, както по отношение на ограничаване на подкупите, така и по отношение на стандарта на живот.

Графика 2. Връзка между подкупи и БВП на човек

Източник: Global Competitiveness Index 2013

Трудно е да изведем категорично доказателство за това дали намалението на корупцията води до по-висок икономически растеж или всъщност развитието на икономиката предопределя намалението на корупцията. Най-логично е двете явления да се случват едновременно. Не можем да отречем обаче, че колкото по-ниска е корупцията, толкова по-благоприятна ще е бизнес средата. Това от своя страна спомага за по-сериозна активност на бизнес сектора, нарастване на инвестициите и по-лесно привличане на чуждестранен капитал. Всъщност далеч не е случайно, че различни оценки за корупцията фигурират в Индекса за глобалната конкурентоспособност. Възможно е наистина с развитието на икономиката да се създават редица практики за намаляване на корупцията. Крайно необходимо е обаче да се предприемат мерки за предотвратяване на корупционните практики, за да се подобри бизнес средата, която понастоящем в България с трайно влошена.

Всъщност възможно е да проследим и връзката между възприятието за общото ниво на корупция (а не само подкупите) в страните по света и степента на икономическо развитие. На Графика 3 ясно се вижда, че ниски нива на корупционни практики се асоциират с висока степен на икономическо развитие. България се намира по-близо до дъното на класацията, отколкото до лидерите според Индекса за възприятие на корупцията. Виждаме, че други страни от централна и източна Европа като Полша и Словакия регистрират далеч по-ниско ниво на корупция, а стойността на техния БВП на човек е съответно с 43% и 67% по-висока от това на България.

Графика 3. Връзка между корупция и БВП на човек

Източник: Corruption Perception Index 2013, Penn World Table 8.0

Трудно е да кажем дали корупцията е единственият фактор, който предопределя незадоволителната степен на развитие на България. Едно е сигурно обаче – корупционните практики по света със сигурност се свързват с влошаване на бизнес средата, невъзможност за достигане на потенциалния растеж и насочване на ресурси към непродуктивни дейности. Вероятно с напредъка на нашата икономика корупцията ще намалее, но предотвратяването на неползотворни практики (напр. подкупи) със сигурност ще спомогне за осъществяване така желания икономически подем.

Хареса ли ви? Отделете минута да подкрепите ЕКИП в Patreon!