ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Инвеститори, либертарианци и компютърни ентусиасти си имат нова тема за дискутиране и тя е биткойн. Известността на онлайн валутата расте правопропорционално на цената й, която за два месеца се учетвори. Трудно е човек да остане безразличен към случващото се и затова някои с нескрит оптимизъм виждат в биткойн парите на бъдещето, докато други тревожно сочат към перспективата за нов финансов балон.
Въпросите се умножават с всяка нова дискусия около виртуалната валута. Следващите редове ще се опитат да покажат, че повечето трудни въпроси около виртуалната валута могат да отпаднат, ако разграничим два типа аргументи, използвани във всеки дебат, а именно – тези на икономиката и тези на бизнеса. Ясното им разпознаване би трябвало да хвърли светлина върху част от проблема.
Най-популярният въпрос е – пари ли е биткойн? Факт е, че стоките имат стойност в две предназначения – като средство за директно задоволяване на нужди или като средство за размяна. Друг факт е, че пределната им стойност зависи от конкретната ситуация. Например, разменната стойност на хляба е по-висока за хлебаря, отколкото за купувача, който го консумира. Концепцията за средство за размяна е градивна за разбирането на пазарната икономика. Но кое прави едно средство за размяна общоприето или пари? На теория пари може да бъде всяка частна собственост, която се разменя – от хляб, месо и злато до облигации на Кока Кола или гръцки ДЦК . Кой и как разбира кога една стока е пари?
Основният аргумент тук е, че ако не изневерим на методологическия индивидуализъм и субективизъм на австрийската школа, решението е индивидуално. Всичко допълнително е крачка отвъд теорията за човешкото действие. Т.е. навлизаме в психологията на човека, мотивите зад решенията му, разсъждаваме като инвеститори, предприемачи или просто казано – нормални хора, поемащи риск. Съдбата на биткойн е неизвестна, праксеологията не е кристална топка. Това, което знаем, е, че в икономиката съществуват предприемачи, които всекидневно поемат риск, и че този риск бива санкциониран със загуби или възнаграден с печалби, и биткойн не е вън от този процес.
Австрийската школа не посочва какво трябва да бъде пари и не е и нужно. Задача на икономиката е да извежда причинно-следствените връзки и да прави верни заключения, не да задава норми. Абстракцията е ярката разлика между австрийската и останалите школи. Тезата, че биткойн не притежава функцията на средство за съхранение на стойността и отчетна единица, е пример за тази разлика. Използващите подобен аргумент разсъждават като инвеститори, които търсят определени характеристики в даден актив, но не и като икономисти. Според конкретната ситуация, различните предприемачи ще търсят в парите различни характеристики, което прави горните две функции напълно произволно избрани.
Споменатите две функции са вменени на парите и са нанесли огромни вреди в развитието на икономическата теория. Странно е да бъдат изкарвани от килера точно в този момент. Стойността няма как да бъде обективно измерена, парите не са мерна или отчетна единица, а актив, който мени цената си спрямо всяка една отделна стока в икономиката. Поради същата причина и функцията съхранение на стойността трябва да бъде безвъзвратно забравена. Но стойността спрямо какво? Човешкото действие е спекула, то се развива във времето. Това означава, че процесите водят до непрекъсната промяна. Няма актив, който да изолира някаква обективна „стойност“ в себе си, същото се отнася и за парите. В каквато и монетарна система да се намираме, поскъпването или поевтиняването на парите спрямо дадени стоки е неизбежно, това се случва сега, случвало се е и при наличието на златен и сребърен стандарт.
Производството на биткойн е ограничено до 21 милиона. В това привържениците на онлайн валутата виждат спасение от сегашната система на неспираща инфлация. Нещо повече, очаква се дефлация, увеличение на спестяванията и икономически растеж. Наложеният от протокола таван пък кара някои либертарианци да правят аналогия с държавните рестрикции и от там скептицизма им към биткойн.
Самото фаворизиране на дефлацията за сметка на инфлацията пропуска същността на проблема. Австрийските икономисти не са против държавно контролираните пари и банкирането с частичен резерв, защото вместо да създават дефлация водят до инфлация. Tе са против, защото държавният контрол и частичните банкови резерви са кражба, измама и откровена гавра с частната собственост на хората. В допълнение водят до кризи, в които всички страдат, с изключение на виновните, които, както практиката показва, биват спасявани със същите „магии“, с които кризата е предизвикана. Не инфлация или дефлация е проблемът, а конкурентно или монополно предлагане на пари.
Затова и тезата, че биткойн е „супер“, защото ще има дефлация е нелибертариански. Все пак в основата на етиката седи разбирането, че не трябва да налагаме субективното си мнение в полза на едни за сметка на други, в конкретния случай на тези, които спестяват, за сметка на тези, които консумират. Непоследователен е, защото е кейнсиански от началото до края. Промяната на покупателната сила на парите не води до промяна на отношението между спестяване и консумиране, т.е. лихвения процент. Това е в основата на Австрийската теория за бизнес цикъла, всичко останало е Кейнс.
Аналогията с държавните ограничения и рестрикции прави важен пропуск. Отново в основата на либертарианската етика седи защитата на частната собственост и доброволното договаряне между индивидите. Разликата между биткойн и която и да е държавна интервенция е, че при първите контрактът седи на масата и никой не те кара да го подпишеш с пистолет, опрян в главата, а при вторите никой не те пита. Идеята на конкурентното парично предлагане е именно тази, т.е. наличието на алтернативи, от които да избираш.
Често срещан аргумент срещу биткойн е, че не отговаря на регресионната теорема на Мизес. От своя страна привържениците на валутата меко казано недодялано се опитват да докажат, че теоремата е сбъркана. И двата лагера не са прави. Теоремата е тълкувана неправилно, тя има за цел да обясни защо парите имат стойност, но не поставя условие те задължително да са стока, използвана в потреблението. Необясним е този аргумент, предвид това, че самият Мизес на редица места споменава съществуването на три вида пари – стокови, кредитни и наложени (fiat). Красноречив е следният цитат- „The only thing that catallactics has to establish is that the possibility of the existence of fiat money must be admitted.“[1]
Отново субективният метод остава неразбран. Физическите измерения на дадена стока са важни дотолкова, доколкото имат значение за отделния индивид. С други думи стойността е субективна и няма обективни измерения вън от човешката преценка. Позицията, че парите трябва задължително да имат стойност в потреблението, не е икономически, а предприемачески аргумент. Истина е, че за много хора това е важно условие, но защо това е така трябва да попитате някой психолог.
Не мога да спестя очарованието си от професор Блок, който кратко и достъпно обобщава- „Yes, if we interpret it (регресионната теорема) as saying that nothing cannot become a money unless it was at one time a valuable COMMODITY. Of course, bitcoins were never a valuable commodity. But, if we more sympathetically interpret the regression theorem not in terms of a commodity, but in terms of SOMETHING of value, then when and if bitcoin becomes a money, it will not contradict the regression theorem for, surely, before it became a money (if it does) it was SOMETHING of value, albeit not a commodity, because it cannot be denied that some people valued it.“[2]
Горният низ от аргументи неусетно води до сравнения между биткойн и златото. Златото е стока, биткойн не е. Следователно златото е пари, биткойн не е. Следователно пазарът на биткойн е балон, на злато не е. По- горе бяха разклатени основите на тази логика. Все пак е интересно да се направи една приблизителна оценка на това каква част от стойността си златото дължи на извънмонетарната си употреба. Със сигурност пренебрежително малка. Ако сме последователни в гореизложената логика, то златото е било балон през целите 18 и 19 век.[3]
Нямаше да обърнем толкова голяма внимание на противопоставянето на биткойн и златото, ако почитателите на онлайн валутата бяха намерили подходящ отговор на нападките. Но вместо да отговорят на тезата с по- добра такава, започват да търсят области, в които биткойн „бие“ благородния метал. Платежната система зад биткойн, която ни позволява за секунди, без ограничения да правим транзакции по цялото земно кълбо, се изтъква като извънмонетарната стойност на онлайн валутата и силния коз срещу златото. Неудобно и рисково е да се мъкнат торби с монети, особено на големи разстояния. Но този проблем е решен много отдавна, измислени са паричните субститути. Нищо не спира и използването на P2P протокол със златно покритие.
Ефектът на Кантион[4] или неравномерният ефект на промяната на количеството на парите върху отделните индивиди е аргумент против биткойн. С други думи тези, които първи се сдобият с новите пари и ги продадат, печелят за сметка на тези, които придобият парите последни. Тъй като сравнително малко хора притежават около 1/3 от досега създадените биткойни, то това внася риск от инфлация (в контекста на покачване на цените на останалите стоки и услуги) за ползвателите им. Това е така, но същото важи и за Китай, който ако реши да продаде доларовите си резерви, ще срине покупателната сила на долара. Важното тук е, че икономиката е процес и ефектът на Кантион е непрекъснат и непрестанен и то не само за парите, но и за всички останали стоки. Проблемът е не толкова в неговото наличие, колкото в това, че е контролиран (в случая на монопол върху парите) от държавата.
Австрийската методология извежда причинно-следствените връзки в икономиката и ни предлага общовалидни икономически закони. За да ги прилагаме обаче, ни е нужна допълнителна информация, това е собственото ни познание и преценка за силите или факторите, които влияят на даден процес. Например, твърдението – „ако търсенето на биткойн баланси намалее, то цената на онлайн валутата ще намалее“ е общовалидно.[5] Но колко ще намалее, какви фактори карат хората да намалят търсенето, има ли други фактори, това е въпрос на индивидуална и субективна оценка за случващото се.
Личната ми оценка за случващото се е, че в момента притежателите на биткойн намират в лицето на онлайн валутата лесен начин да забогатеят, отколкото средство за размяна. Спекулативно те запазват и увеличават балансите си, което завишава цената им. В момента, в който започнат да „осребряват“ богатството си, ще има и печеливши, и губещи. Като губещите ще са ентусиастите, инвестирали в биткойн късно, или тези, които вярват в това, че те са пари и ги задържат. Идеята за онлайн валута изглежда интересна и е възможна, ако има кой да повярва в нея. Поне за момента хората не вярват. Наскоро Гари Норт написа статия[6], в която прави интересна аналогия между съчинението на Лионард Реед „Ipencil“[7] и нуждата от ценова система, основана на биткойн и в частност липсата й при капиталовите стоки. Въпреки някои различия с проф. Норт по отношение на аргументацията, не виждам перспектива в близкото бъдеще капиталови стоки да бъдат търгувани срещу биткойн, което силно стеснява приложението му, а от там и реалната му стойност.
Димо Стефанов
[1]- Mises, Ludvig fon, (1953)“Human Action“, XVII. 4-9; също така (1912)“The theory of money and credit“, III
[2]- Block, Walter, http://bastiat.mises.org/2013/12/regression-theorem-and-bitcoin/
В превод:
Да, ако я интерпретираме така, все едно нищо не може да стане пари, ако някога не е било СТОКА, полезна в потреблението. Разбира се, биткойн никога не са били ценна стока. Но, ако интерпретираме регресионната теорема не в този контекст, а в контекста на НЕЩО стойностнто,то когато и ако биткойн стане пари, той няма да наруши регресионната теорема, защото е имал някаква стойност, въпреки не и като стока и не може да бъде отречено, че някои хора са намирали стойност в него.
[3]- Murphy, Roberth, http://consultingbyrpm.com/blog/2013/12/if-bitcoin-is-a-bubble-is-all-money-always-in-a-bubble.html
[4]-Неновски, Николай, (2007)“Паричният ред“
[5]- Rothbard, Murray,(2011) „Economic controversies“,“Praxeology as the Method of the Social Sciences“
[6]- North, Gary, http://www.garynorth.com/public/11843.cfm
[7]- Read, Leonard, http://www.econlib.org/library/Essays/rdPncl1.html
Имам въпроси към автора.
„Австрийската школа не посочва какво трябва да бъде пари и не е нужно. Задача на икономиката е да извежда причинно- следствените връзки и да прави верни заключения, не да задава норми.“
Не съм много наясно какво твърди автора. Да, лошо е да се налага на хората какво да използват за платежно средство, но не виждам това какво общо има с въпроса : „Какви качества трябва да има нещо за да изпълнява добре функцията на пари?“. Погледнато от този ъгъл златото е по-добри пари от днешните, а пък биткойн е още по-добри пари. От горното обаче не следва, че тези пари ТРЯБВА да бъдат приети от населенито, а просто, че ще има ТЕНДЕНЦИЯ те да се наложат от пазара, защото са по-добри за целта за която се използват. Т.е. няма гаранция, че в бъдеще ще се използва биткойн-пари, но това е по-вероятно при наличие на свободен пазар от другите дискутирани алтернативи.
„.Австрийските икономисти не са против държавно контролираните пари и банкирането с частичен резерв, защото вместо да създават дефлация водят до инфлация. Не, те са против, защото държавният конторл и частичните банкови резерви са кражба, измама и откровена гавра с частната собственост на хората.“
Според мен защитата на частната собственосt и наличието на инфлация (в австрийския смисъл на „печатане на пари“) са едно и също нещо и не знам защо автора изкуствено ги разделя. Вероятно заради наличието на златото, което също се е увеличавало, но въпреки това е било избрано от пазара за платежна еденица през по-голямата част от историята. Единственото което следва от горното обаче е, че през всичките тези векове не е съществувала по-добра алтернатива за пари от златото. Пазарът по необходимост е възприел най-добрата от наличните алтернативи. Това не значи обаче, че положението ще е такова и в бъдеще.
„Често срещан аргумент срещу биткойн е, че не отговаря на регресионната теорема на Мизес.“
Трябва да призная, че не съм запознат от книгите с тази теорема. Искам само да попитам от къде на къде се нарича теорема. Теорема значи, че е изведена логически от предходни твърдения, някой от които може да са дадени аксиоми. Според мен това е просто едно мнение или по друг начин казано теория на Мизес.
„Но този проблем е решен много отдавна, измислени са паричните субститути. Нищо не спира и използването на P2P протокол, със златно покритие.“
Проблемът не е горното, а че просто използването на златото изисква ресурси за поддръжка. Златото трябва да се съхранява и за това една златна парична система е по-скъпа от една биткойн система. И това един много добър аргумент против златото и в полза на Биткойн. Според мен един от параметрите по които трябва да се оценява дали дадено нещо е подходящо за пари е колко разходи има за поддръжката му.
„Важното тук е, че икономиката е процес и ефектът на Кантион е непрекъснат и непрестанен и то не само за парите, но и за всички останали стоки.“
Не съм съгласен. Аз пари не ям, не пия, не обличам и т.н. Т.е. не ги ползвам по някакъв начин така че да получа директна полза от тях. При стоките и услугите обаче това не е така. От повечето стоки и услуги аз съм директно облагодетелстван. Накратко: когато парите в обръщение се увеличават, то това е лошо за мен защото МОИТЕ пари, т.е. тези които са в джоба ми намаляват покупателната си способност. В това отношение увеличението на златните пари не прави изключение. Обаче когато стоките на пазара се увеличават, то от това аз не губя нищо. Напротив: печеля, защото има повече неща за консумация.
@EE
По ред на номерата:
1. Идеята на статията е, че този по- различен ъгъл няма общо с икономиката, а със субективната оценка на хората. Ако ти смяташ, че златото и биткойн са по- добри пари от днешните, очевидно има други хора, които не смятат така, защото текущо те не са. Аз съм написал, че всеки един от нас ще търси различни характеристики, спрямо конкретната ситуация. Например, правителствата ще искат обезценяване на парите, а кредиторите покачване на покупателната им стойност.
2. Като за начало, не споря какво ще бъде положението в бъдеще. По отношение на инфлацията споря, че тя е пазарен феномен, както и дефлацията. Т.е. при наличието на свободен пазар покупателната сила на парите ще расте или ще намалява и това е неизбежно и нормално. Затова и проблема не е вроден в инфлацията, а в това, че бива контролирана от правителствата, които променят предлагането на пари с измама. От там и разграничението което правя. Мисля, че и преди сме си писали по този въпрос.
3. Теорема е. Изведена е от аксиомата за човешкото действие. Австрийският метод е логически и по своята структура в извеждането на твърдения се доближава много до математиката, защото както праксеологията, така и математиката са клон на логиката.
4. Отново, идеята на статията е да разграничи докъде стигат икономическите аргументи и как те ни помагат за да приложим субективните си разбирания за процесите и явленията, които се развиват. Твоята гледна точка е субективна и я уважавам. Не съм правил изчисления, кое е по- скъпо да се поддържа, съхранява. Но бързо погледнах какво става из нета и колко струва един биткойн майнер[https://products.butterflylabs.com/], напълно необходим за поддръжка на blockchain-a. Очевидно поддържането на биткойн не е съвсем без пари. Аз не бих се изказал толкова утвърдително, без нужните изчисления. И дори поддръжката на биткойн да излезе по- евтина, то това не е гаранция, че е по- добър вариант от златото, защото има и други фактори, които трябва да бъдат взети под внимание.
5. Не си съгласен, защото в двата случая ефектът на Кантион има различни последици за теб, което показва защо е толкова важно да разграничаваме субективните си виждания от обективните икономически закони. Инфлацията може да не е добра за теб, но е добра за съседът ти който има кредит или за правителствата. Увеличаването на производството на хляб, поради нова технология може да е добре за теб, защото става по- евтин, но за хлебарят, който вече произвежда под пределните разходи, не е. Ефектът на Кантион не ни казва нищо друго освен, че стоките променят цените си и от това едни печелят, а други губят.
@Димо Стефанов
„По отношение на инфлацията споря, че тя е пазарен феномен, както и дефлацията.“
Съгласявам се с малка уговорка. Бих поправил горното така:
„… че тя МОЖЕ ДА е пазарен феномен, както и дефлацията.“
Проблемът е на какво се дължи и дали е добра за другите хора. Увеличаването на златото за мен не е добро нещо, защото ми намалява покупателната способност без да предлага нови стоки срещу новите пари. Златото не е идеални пари. Просто по-добри от наличните.
„Но бързо погледнах какво става из нета и колко струва един биткойн майнер[https://products.butterflylabs.com/], напълно необходим за поддръжка на blockchain-a. Очевидно поддържането на биткойн не е съвсем без пари.“
Не разбирам защо на обикновения човек ще му трябва да добива биткойни. Както нееднократно съм казал, увеличаването на парите е лошо нещо. В случая става въпрос точно за това. Това са разходи по желание (и безсмислени, дори вредни такива, защото от тях не произхожда полезна стойност за пазара, тъй като, както казах парите не се ядат, пият или обличат). Не следва да се считат към разходите за поддръжка. Възможността за добиване на биткойни не би трябвало да съществува.
А при златото ти трябва сейф за който ще плащаш.
„И дори поддръжката на биткойн да излезе по- евтина, то това не е гаранция, че е по- добър вариант от златото, защото има и други фактори, които трябва да бъдат взети под внимание.“
Както казах, не твърдя, че пазара ще приеме или пък че трябва да приеме биткойните за пари, а просто че те са по-подходящи за пари. И ако можехме да тестваме много различни варианти на икономиката (алтернативни земни истории) и то за достатъчно дълго време, то биткойните (или техни варианти) биха били приети по-често за пари от златото или други възможности.
„Ефектът на Кантион не ни казва нищо друго освен, че стоките променят цените си и от това едни печелят, а други губят.“
Ако не греша ефектът на Кантилион се отнася само до парите. Поне това виждам в интернет.
@EE
1. Именно, защото може е важно да направим разликата.
2. Повтаряме предходен разговор. Но производството на пари не е безсмислено.
„Това са разходи по желание (и безсмислени, дори вредни такива, защото от тях не произхожда полезна стойност за пазара, тъй като, както казах парите не се ядат, пият или обличат).“
Няма отделна единица „пазар“, която да оценява някаква полезна стойност. Пазара е масив от всички транзакции между индивидите. Индивидите оценяват. Затова и производството на пари е бизнес като всеки друг, който носи полезност за тези, които го практикуват. Срещу произведените пари, могат да си вземат нещо, което да ядат, пият и обличат. Затова отново, проблема е в монополизирането на бизнеса на производство на пари, а не в инфлацията. Това е основния аргумент защо добивът на злато е честен бизнес, като всеки друг, защото участниците в него виждат нещо полезно в това, а не, че златото имало и стойност в потреблението.
3. Тук сблъскваме субективните си виждания. Няма какво да кажа друго.
4. Да за парите е, но същите процеси са валидни, за която и да е друга стока.
@Димо Стефанов
„Затова и производството на пари е бизнес като всеки друг, който носи полезност за тези, които го практикуват.“
Да. И загуби за всички останали. От производството на картофи обаче печелят на практика всички. А ако не ползват картофи, то поне не губят нищо. Това е разликата.
„Срещу произведените пари, могат да си вземат нещо, което да ядат, пият и обличат.“
Да, но ще го вземат от другите, защото те самите такива полезни неща не произвеждат. И в замяна ще им дадат нови пари, които не могат да се ядат, пият, и изобщо ползват, освен като разменно средство срещу стоки. Няма почти никаква разлика дали държавата произвежда парите или частни фирми. Все има негативи за НЕпроизводителите на пари. И няма никакво значение, че зад златото стои положен труд, след като този труд на практика не е дал нещо полезно на другите хора. Този труд е безсмислен и вреден.
Защо не можеш да приемеш, че пазарът не е идеален, а просто се стреми натам? Избрал е златото за платежно средство, защото това е било най-доброто на времето. Технологиите не са позволявали нещо по-добро. Сега вече има, примерно хартиените пари или пък още по-добре: биткойн. Проблемът е, че поради държавния монопол върху издаването на пари тези пари се увеличават непрекъснато и това води до преразпределение на богатството. Тези до източника на парите стават по-богати (банкери, политици, хора с връзки и т.н.), а обикновения човек по-беден. Обикновеният човек не може да се защити.
“ Да за парите е, но същите процеси са валидни, за която и да е друга стока.“
И това от къде следва? Лично мнение ли е или Канитлион това е казал?
1. Пазарът не е перфектен. Златото не е перфектно. Биткойн не е перфектен. Пазарът притежава механизъм да коригира не-перфектностите. Монопола на държавата не притежава такъв механизъм. Не ми се спори повече по темата за това кой труд е полезен и кой не е, защото се сблъсквам със субективното ти мнение и вече на няколко пъти обясних, какво имам в предвид(дори и в предходна дискусия).
2. Мое мнение.
@Димо Стефанов
Че мнението ми е субективно е вярно, както обаче може да се каже и за твоето. Това обаче не го прави погрешно. Разбирам, че не съм в синхрон с някои общоприети либертариански вярвания, но лично мен това не ме интересува. Аз се интересувам как стоят нещата наистина, а не да заемам политическа или идеологическа позиция, просто за да защитавам накаква позиция. На мнение съм, че ако нещо не е логически добре защитимо, то то най-вероятно е погрешно. Въпросът с подходящостта на златото за пари точно такъв. Ще се опитам да дам един прост пример (не се чувствай длъжен да ми отговаряш).
Капиталистическата система се базира на разделението на труда. Това значи накратко, че човек не произвежда за себе си, а за пазара. Т.е. аз произвеждам примерно ръкавици. Аз самия не ги ползвам, а ги продавам на други и срещу парите получени срещу тях си купувам стоките, който са ми необходими да живея. Интересното е, че всъщност при капитализма е изпълнено отколешното желание на социалистите хората да работят за другите, но просто никой не го е забелязал, защото на икономиката се гледа идеологически и през очите на Маркс (така са научени хората). От разделението на труда има огромни ползи, защото хората не са с еднакви способности. Ето аз примерно не съм добър механик, но съм добър обущар (примерно). Ако се занимавам само с производство на обувки, то ще произведа много повече продукция (за пазара) отколкото ако част от времето ми е заето с поправка на машини. Просто съседа повече го бива в тази работа и на мен ми е изгодно аз да произвеждам обувки, а той да поправя машини. И когато ми се развали колата най-доброто е да му платя той да я поправи. Т.е. в системата на разделение на труда всеки има полза от наличието на другите на пазара (а не, че „човекът за човека бил вълк“). И колкото повече продукти произвеждат другите, толкова по-добре ще съм аз и изобщо обществото като цяло. Т.е. ако един производител на домати например тази година е произвел поради благоприятни атмосферни условия, нови торове и т.н., повече домати от предишната, то аз съм на печалба от това защото той ще трябва да пласира повече продуция на пазара. Обаче не може да я пласира на същата цена като преди, а на по-ниска (потребителите плащат само определено количество пари). От по-ниските цени аз директно съм облагодетелстван.
Нека сега един производител е миньор и произвежда злато, което е възприето за пари в дадената икономическа система. Нека освен него има и още 4 души (просто пример) в цялата икономика. И те произвеждат примерно: хляб, месо, дрехи и къщи. Ясно е, че производителя на хляб произвежда хляб за пазара, т.е. за да си купи месо, той трябва да продаде хляба си на други хора, да вземе от тях пари и с тези пари да си купи месо. Както виждаш, парите просто минават през него, той не получава от тях полза директно, а просто като разменна стока. Я да видим сега обаче каква е ползата на хлебаря, месаря, шивача и строителя от наличния ни миньор? Отговорът е: отрицателна. Причината е, че миньорът произвежда пари, а парите (повтарям се ) не се ядат, пият, обличат и в тях не се живее. Де факто става следнто: всичко което е необходимо на миньора да живее той получава от другите четири души. Той им дава пари, но тези пари не ги правят по-богати защото продукцията на пазара е една и съща. Де-факто 4 души издържат 5. Миньорът живее на гърба на другите четирима защото не произвежда полезна за живота им стойност. Продукцията на четирима души се разпределя на 5 души. Разбирам, че миньорът полага труд, дори труд който пазара цени и желае (другите 4 желаят парите му), но това не променя факта, че този труд не обогатява пазара. От гледна точка на пазара той е лош, защото прави другите по-бедни. Ако миньорът произвеждаше примерно желязо, то на пазара би имало повече продукция от преди и всички биха били по-богати от това. Това имам предвид, като твърдя, че всякакво производство на пари, било то със съгласето на пазара (златото) или без съгласието му (съвременната система с ЦБ и частичен резерв) е лошо за пазара.
Благодаря за дискусията! Приятно ми беше!
Пазара не мисли и няма гледна точка на пазара. Още по- малко, може ти да заемаш гледната точка на пазара и да оценяваш. Има гледна точка на индивида. И гледната му точка е субективна. Например, за мен алкохол, цигари и наркотици са стоки с отрицателна полезност, както и хлябът на хлебаря, защото вреди на здравето ми. Това значи ли, че не са полезни за някой друг и трябва да спра производството им. Законите, които влияят на парите не са по- различни от тези на който и да е друг актив.
@Димо Стефанов
„Пазара не мисли и няма гледна точка на пазара. Още по- малко, може ти да заемаш гледната точка на пазара и да оценяваш.“
Пазара не мисли, така е. Но той има правила, или да го кажем по-точно тендеции от които се движи. И една от тези тенденции е, че по-добрите пари следва да изтласкат по-лошите (при свободен пазар, при регулиран е точно обратното). Това което аз правя е да проследявам тези тенденции, т.е. оценка, а не да се опитвам да регулирам нещо или да му заповядвам. Аз не споря, че пазара иска златото за пари, а че с течение на времето ще поиска и други неща за пари, защото се опитва да се подобри.
„Законите, които влияят на парите не са по- различни от тези на който и да е друг актив.“
Да, примерно законите за търсене и предлагане са същите. Обаче от тук не следва, че да произвеждаме пари е нещо хубаво. И причината е, че парите са особена стока, стока която няма стойност сама по себе си (не е като хляба, автомобилите, питейната вода, и т.н.), а само разменна стойност. Т.е. единствения смисъл да ползваш пари е просто да ги имаш временно за да ги дадеш за нещо друго. И за тази цел наличните пари (колкото и да са) са напълно достатъчни. Няма нужда, дори е вредно да се произвеждат още.
Между другото много добре си представям един икономически балон при система с пълен резерв и златно покритие. Да, балонът ще бъде слаб, но ще го има. Системата ще е свикнала с постоянно нарастващо количество злато и не дай боже една две мини да фалират/бъдат закрити поради някаква причина, тогава цялата икономика ще изпадне в криза. Няма никаква разлика дали парите които навлизат в икономиката са златни или не. Резултатите са едни и същи, а именно: системата се обърква и започва да работи неправилно. Резултатът накрая обикновено е криза или пък ако не се толкова сериозно положениеото: занижен растеж или пък липса на такъв.
Много хора в западния свят наистина гледат на биткойн като на инвестиция и начин за бързо забогатяване. Но за по-голямата част от света, биткойн е нещо много повече от това – то е инструмент за преодоляване на ограниченията и регулациите на правителства, бюрократични институции, нестабилни валути, които подтискат икономическата свобода на хората. Тази функция на биткойн е изключително важнен фактор в определянето на цената. Да не говорим че тепърва се задават безброй употреби на Бит Мрежата, която еднствена предлага решение на считания за невъзможен за решаване „проблем на двамата генерали“ (http://en.wikipedia.org/wiki/Two_Generals'_Problem). Т.е. Бит Мрежата предлага функцията „доказателство за съществуване“, което напрактика означава че се създава условие за пълно доверие между две страни в интернет – нещо което беше немислимо до този момент. Това ще елиминира нуждите от нотаруиси, и ще предостави огромни възможности в стотици други сфери, дори ще може да децентрализира цели държави.
Изводът е че трябва да спрем да гледаме на биткойн като на инвестиционен инструмент, а да осъзнаем истинската му роля, която е наистина революционна и която в крайна сметка цели да върне властта и парите обратно на хората.