ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Това е съкратена версия на изнесения от Даниел Василев доклад по време на Първата среща за свободно образование, организирана от Националната мрежа на родителите.
Когато се сравняват икономически показатели – като БВП на глава от населението и производителност на труда – на България и някоя западна страна, особено неикономистите рядко свързват тяхната величина с образованието в двете държави. Още по-рядко се съпоставя до каква степен двете образователни системи подлежат на държавен контрол – т.е. доколко са свободни.
Затова ще представя сравнителна характеристика на образованието в Англия и България. Целта е да демонстрирам в каква степен двете системи подлежат на държавна регулация и къде родителите, учителите, предприемачите и, разбира се, децата могат свободно и доброволно да взаимодействат, така че индивидуалните потребности на всеки да бъдат задоволени по най-изгоден за участниците в образователния процес начин. Те ще бъдат оценени по няколко ключови критерия. Това са: право да се основават частни или алтернативни форми на обучение и законова рамка за това; достъп до алтернативни форми на образование; сертифициране на придобитата образователна степен и дипломиране.
Право на основаване на частни училища
На теория, законодателството в България позволява основаването на частни детски градини, начални, средни и висши учебни заведения. В член 9., ал 1 от Закона за народната просвета четем: „Всеки гражданин осъществява правото си на образование в избрано от него училище и вид обучение съобразно личните си предпочитания и възможности.“ Тази част от закона звучи изключително либерално. Ако имаме предвид само него, образованието в България би било изключително свободно.
На практика обаче дори частните училища са задължени да се придържат към учебните изисквания и планове на министерството. В член 16 от същия закон пише: „Държавните образователни изисквания се отнасят за: 1. предучилищното възпитание и подготовка; 2. степента на образование, общообразователния минимум и учебния план; 3. учебното съдържание; 4. усвояването на книжовния български език; 5. системата за оценяване; 6. професионалното образование и обучение; 7. придобиването на квалификация по професии; 8. (изм. – ДВ, бр. 90 от 2002 г.) обучението на деца и ученици със специални образователни потребности и/или с хронични заболявания; 9. учебниците и учебните помагала; 10. документите за системата на народната просвета; 11. извънкласната и извънучилищната дейност; 12. учителската правоспособност и квалификация; 13. материално-техническата база; 14. здравното обслужване; 15. безопасните условия на възпитание, обучение и труд; 16. научното, информационното и библиотечното обслужване; 17. едногодишната издръжка на деца и ученици в държавните и общинските детски градини, училища и обслужващи звена; 18. нормирането и заплащането на труда в системата на народната просвета; 19. (нова – ДВ, бр. 90 от 2002 г.) инспектиране на системата на народната просвета.“ Де факто налице е нещо като „свободата на Форд“ – всеки има правото да избере какъвто си цвят си иска автомобил, стига да е черен; всяко дете има правото да се образова „в избрано от него училище и вид обучение съобразно личните си предпочитания и възможности“, стига те да отговарят на държавните изисквания. По този начин фактически алтернативните форми на обучение са забранени у нас и се спира легалният достъп до тях.
В Англия нещата стоят по съвсем различен начин. Английското законодателство кратко, но ясно, разрешава въпроса с алтернативните форми на обучение. Всяка една от тях е позволена. Разбира се, ако една частна институция желае да се придържа към националната образователна програма на министерството на образованието, тя е свободна да го прави. Но иначе няма никакви ограничения за предметите, които детето може да учи в частно училище или у дома, нито за срока, в който тези предмети се преподават. Това рязко контрастира с монополизираната от Министерството на образованието система, при която България, с централните си планове то напълно контролира точно кога и какво да се преподава.
Достъп до алтернативни форми на обучение
Така, докато в България достъпът до алтернативни форми на обучение е изключително ограничен, английските ученици и родителите им имат достъп до огромно многообразие от алтернативни форми на образование и всеки може да получи обучение, отговарящо на индивидуалните му потребности. Частните институции не се свеждат до елитни средни училища. Освен вече споменатото домашно образование, в Англия съществуват и други алтернативни форми, някои от които ще разгледам по-долу:
- Валдорфските училища (още наричани „щайнерови”) преподават по методите на австрийския философ Рудолф Щайнер. Според философията на австриеца децата преминават през три стадия и, респективно, трябва да преминат през три образователни етапа: ранно детство, което продължава до около 7 годишна възраст, начално образование (7 – 14 г.) и средно образование (14 – 21 г.). По време на тези три етапа се акцентира върху различни умения у децата. Щайнер счита, че в ранна възраст фокусът трябва да пада върху развитието на двигателните умения и обучението чрез игри. По време на втората фаза се усъвършенстват социалната комуникация, функционалната грамотност и артистичните умения. Третият образователен период акцентира върху идеите и идеализма.
В действителност, обаче, Валдорфските училища предлагат обучение в продължение на 12 години; т.е. там учениците могат да получат начално и средно образование. Те не са задължени да следват националната образователна програма. Учебното разписание е изградено около философската концепция за множествената интелигентност. По време на обучението си децата изучават изключително широка гама от предмети, някои от които могат да се изучават само в този вид училища. Акцентът върху изкуствата е силен.
- Както подсказва името им, демократичните училища акцентират върху методите на преподаване, основани върху демократичните ценности и пряко базирани на принципите на демокрацията. Училищата се управляват от съвети, на които присъстват децата, родителите и учителите. Всеки от тях има право на глас при вземането на решения. Учебната програма е ориентирана към нуждите на децата, а не е централно спускан план, с който те трябва да се съобразяват.
Според философията на демократичните училища, не само посещението на часовете е доброволно, а също и изборът на лекциите – децата са свободни да посещават кой да е от преподаваните предмети. Учениците не следват предопределено хронологично израстване в познанията си по даден предмет, а напредват според нуждите си. Също както и при предходния вид учебни заведения, демократичните училища акцентират силно върху социализирането и изкуствата, като обикновено в училищата има стаи, които са винаги отворени, и в които децата са свободни да се занимават с творческа дейност по избор. Демократичните училища също обучават ученици от 5-7 до 15-18 годишна възраст (всяко училище определя възрастовата граница на възпитаниците си).
- Разбира се, сред алтернативните форми на образование попада и домашното образование. На практика то се осъществява под изключително много форми, което го прави най-гъвкавият начин на обучение. Броят на децата, получаващи образование у дома е между 20 и 100 000, като, според организациите на хората, занимаващи се с домашно обучение, броят им расте. Родителите или частните учители не са задължени да следват плановете на английското министерство на образованието. Единственото, което желаещите да обучават децата си по този начин, трябва да направят, е да уведомят властите, че детето им се образова у дома, което прави тази форма на учене изключително достъпна. В следствие на нарасналото търсене се създават все повече онлайн платформи, подпомагащи родителите в образованието на децата им.
Сертифициране на придобитата образователна степен и дипломиране
Българското Министерство на образованието може да признае за валидни само дипломи, издадени от него, и само на хора, завършили разписаните степени в Закона за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план; т.е. юридически е невъзможно да се издаде легитимна диплома за завършена образователна степен на дете, обучавало се по различна методология от приетата от МОН. Единственото изключение би могло да бъде случай, при който индивид, завършил сертифицирано училище в друга страна валидира дипломата си в МОН.
Докато в България единствените държавно признати дипломи са издадените от самата нея, в Англия дипломирането е много по-либерално. Всяко учебно заведение може да издава дипломи за завършена степен или издържан курс. Документът, удостоверяващ завършено средно образование и придобити квалификации през годините, e General Certificate of Secondary Education, който е разделен на различни нива. Той се издава от частни институции (5 на брой), като всеки ученик избира възрастта, на която го полага, както и предметите, по които се явява. Интересно е да се отбележи, че традиционно рекордите за най-ниска възраст на дете, издържало изпитите за сертификата, са били обучавани у дома. Понастоящем рекордът се държи от Арън Фернандес, който взема изпитът по математика със 100% на пет годишна възраст.
От 1998 г. в Англия родителите, които обучават децата си, имат правото да им издават сертификати, удостоверяващи какви предмети са им преподавани. Те не подлежат на държавен контрол или заверка, необходимо е само да са нотариално заверени. Въпреки че те не отменят нуждата от изпит за General Certificate for Secondary Education, в случаите, в които детето иска да продължи образованието си в университет, те са валиден документ пред работодателите. Това е поредният рязък контраст с българската образователна система, при която е немислимо родител да оцени дете, без контролът на МОН.
Опитът от Англия, а и самата идея, че индивидите трябва да имат избор как и дали да се образоват, също водят до логичното заключение, че учебният процес трябва да е напълно либерализиран. Държавата няма основание да регулира образованието в степента, в която то е регулирано в България; дори напротив – всяко регулиране е нарушаване на индивидуалните права. Както казва професор Лудвиг фон Мизес: „Това е единственото решение: държавата, правителството, законите не трябва по никакъв начин да се грижат за училищата и образованието. Публични средства не трябва да се използват за такива цели. Издигането и образоването на младежта трябва да бъдат оставени изцяло на родителите и на частни организации.”
