ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Франк Холенбек
Пропастта между богатите и бедните продължава да расте. През 1975 г. най- заможният 1% от населението държи 8% от икономическия пай, вече притежава над 20%. Това е поразителна промяна от 50-те и 60-те, когато най- богатите са притежавали малко над 10%. Изследване на Емануел Саес показа, че между 2009 и 2012 г. реалният им доход е скочил с 31,4%. Най-богатите 10% сега получават 50,5% от всички доходи, което е най-високата стойност откакто започват да се записват данни през 1917 г. Най-богатите стават все по-богати, все по-бързо.
Повечето от литературата за неравенството в доходите е писана от преподаватели от социологическите катедри на университетите. Според тях причини за неравномерното разпределение на богатството са технологията, намаляващата роля на профсъюзите, спада в реалната стойност на минималната работната заплата и любимата изкупителна жертва на всички – нарастващото значение на Китай.
Тези фактори може да играят роля, но други два са истинските причинители на неравенството в доходите. Единият е необходим, докато другият – точно обратното.
В една капиталистическа икономика цените и печалбата играят решаваща роля за разпределението на ресурсите, където те са най-необходими, и за използването им за производството на стоки и услуги, които най-добре съответстват на потребителските нужди. Когато Apple поема риска да произвежда iPad, много коментатори очакват това да бъде пълен провал. Но този успех донася печалби, като в същото време изпраща сигнал до другите производители, че хората искат повече от този продукт. Печалбите бяха награда за поетия риск. Печалбата е мотивът, който ни дава множество нови продукти и непрестанно подобряващ се стандарт на живот. Въпреки това печалбата и неравенството в доходите вървят ръка за ръка. Не можем да имаме едното без другото и ако опитаме да елиминираме някое, ще елиминираме, или значително намалим, и другото. Неравенствата в доходите са неделим резултат от характерните за капитализма печалба и загуба; те не могат да бъдат отделени.
Министър-председателят Маргарет Тачър разбираше добре тази неделимост. Веднъж тя каза, че е по-добре да има големи неравенства в доходите и всички да са близо до върха на стълбата, отколкото да има малки различия и всички да са близо до основата ѝ.
Въпреки това средната класа потъва в бедност – това не е изкачване по стълбицата. През периода между 1979 г. и 2007 г. доходите на средните 60% са се покачили с по-малко от 40% докато инфлацията е била 186%. Според изследването на Саес за останалите 99% реалният доход се е повишил едва с 0.4% между 2009 г. и 2012 г. Обаче това не помага за възстановяване на загубата от 11.6%, случила се между 2007 и 2009 – най-големият двугодишен спад от Голямата депресия насам. Когато коригираме спрямо инфлацията, се оказва, че работещите на минимална заплата в действителност печелят по-малко сега, отколкото са печелили преди 50 години.
Това ни води към втория нежелан и несправедлив източник на неравенство в доходите – създаването на пари от въздуха, или законната фалшификация на централните банки. Не би трябвало да ни изненадва, че растящата разлика в доходите съвпада с приемането на фиатните валути по целия свят. Всеки долар, който централната банка създава, облагодетелства първите притежатели на парите – правителството и банковия сектор – за сметка на тези, до които достига по-късно – работещите на заплати и бедните. От създаването на необезпечената валутна система през 1971 г., доларът е изгубил 82% от стойността си, докато банковият сектор днес е нараснал от 4% до повече от 10% от БВП .
Централната банка не създава нищо реално – нито ресурси, нито стоки и услуги. Когато тя печата пари, това е причина цената на сделките да се увеличава. Изконната количествена теория на парите ги свързва с всичко, което може да се купи с тях, включително активите. Когато централната банка създава пари, трейдърите, хеджфондовете и банките първи се възползват от растящата волатилност и от възходящия тренд при цените на активите. Също така фючърсите и други деривати върху обменните курсове и лихвените проценти са били ненужни до 1971 г., тъй като тогава не е имало необходимост от хеджиране. Централната банка е отговорна за този добавен риск- волатилност и скок в цените на активите, неоправдан от фундаментите.
Банковият сектор беше способен значително да увеличи печалбите или вземанията си по отношение на продуктите и услугите. Обаче повече вземания за един сектор, който по същество не произвежда нищо с истинска стойност, означава по-малко вземания на реални стоки и услуги за всички останали. Ето защо фалшифицирането е незаконно. Следователно централната банка играе водеща роля като “реципрочен Робин Худ”, увеличавайки икономическия пай, отиващ при богатите, като бавно потапя средната класа в бедността.
Джанет Йелън наскоро каза “Благодарна съм, че … инфлацията ще се върне обратно близо до нашата дългосрочна цел от 2 процента”, демонстрирайки своята ангажираност с институционализираната политика на кражба и преразпределение на богатството. Европейската централна банка не е по-добра. Нейната стратегия LTRO се състоеше в даване на дългосрочни заеми на банките при съмнителни обезпечения, за да купуват правителствени облигации, като по този начин бързо средствата да се депозират обратно в централната банка, за да бъдат отпускани още евтини заеми за купуване на държавни облигации. Това нямаше нищо общо с ликвидността, всичко беше за повишаване на банковите печалби. Ето защо всяко евро, което централната банка създава, е данък за всеки, който използва евро. Това е данък върху кешовите баланси. Тя взема от работещите хора, за да дава на богатите европейски банкери. Това е очевидна монетаризация на дълга през “задната врата”, при която банковият сектор действа като посредник и получава хубаво, сочно парче. Същата логика важи и за преразпределението, създавано от изплащането на лихви по резерви на американските банки.
Притеснени от неравенствата в доходите, президентът Обама и демократите предложиха още по-високи данъци за богатите и увеличаване на минималната работна заплата. Те неправилно се фокусират върху резултата, вместо върху причинителя на доходните неравенства. Ако успеят, “ще хвърлят бебето заедно с водата от ваната”. Ако сериозно искат да намалят неравенствата, те трябва да се концентрират върху главния им причинител – централната банка.
През 1923 г. Германия се връща към предвоенната си валута и златния стандарт почти без да притежава злато. Прави го, заклевайки се никога да не печата отново. Ние би трябвало да направим същото.
Превод: Силвия Янакиева
Коректор: Даниел Василев
Не, че не съм съгласен с автора, но не разбирам защо се е концентрирал само върху централните банки. Те са само част от системата с частичен резерв, която като цяло създава пари. Пари от въздуха са се създавали дори преди да има централни банки. Т.е. е тогава е течал процесът на преразпределяне на ботатство, но просто некоординирано и по-бавно.
А между другото в неравенството няма нищо лошо. Лошо е когато то не се дължи на различия в производствените способности на хората, а на: връзки, политически игрички, административни разпоредби и т.н., т.е. когато е предизвикано от сили извън свободния пазар.
При наличие на свободен пазар би се установило едно неравенство и то би било постоянно, а не както сега: увеличаващо се.
И е много прав автора като отбелязва, че съвременните политики се опитват да се борят с последствията от преразпределението на богатство, като се опитват да ги коригират (МРЗ например), а не да приемат причините за нарастващото диференциране по доходи.
Концентрира се върху централните банки, защото имат монопол върху паричното предлагане. Ако кажем, че други банки (в ситуация, в която липсва монопол) прави същото, то тя ще има много по-ограничено влияние и ще бъде наказана (от клиентите си) за подобен вид поведение.
Айде и тук се търкаля икономическото невежество! Неравенството се създава от пазара! Причината за неравенството е печалбата! Доходите от печалба растат експоненциално, щото се увеличават пропорционално на себе си. Доходите от заплати растат линейно, ако въобще растат, щото растат с прибавяне на една и съща сума. Това са принципни положения, които не зависят от начина на „печатане“ на пари! Работата на централните банки няма никакво отношение към принципите на формиране на доход – мултипликативен при печалбите и адитивен – при заплатите! Както ви писах под другата статия за „Трудовата теория на стойността и капиталистическата експлоатация“, пазарът е нечестна игра в която капиталистите са привилегировани. Точно оттук се получава неравенството!
С обвиняването на централните банки само хвърляте фишеци и лъжете населснието.
А, и банването по IP не помага 🙂 Излишно е да се мъчите :).
@Kihano
Когато се създадат нови пари, примерно от някоя банка, то първите които получават тези нови пари са в положението да си купят нещо с тях срещу което не стои положен труд. Т.е. получават нещо за нищо. Пример: Аз съм фалшификатор, напечатвам си 10000000 долара и си купувам завод. Срещу тези пари аз не съм произвел стоки и услуги, които да предложа на пазара. И за това печатането на пари е лошо нещо. В момента обаче е прието, че ако го прави държавта (чрез ЦБ и банкирането с частичен резерв), то то е ОК.
Смешка но факт. Фалшификаторът е престъпник, когато произвежда пари, но държавата не.
Първите които получават парите по веригата на разпределение на тези пари са винаги с предимство. Те получават повече от произведените стоки и углуги отколкото тези при които парите стигат късно или пък последни. Типично първо парите отиват във финансовия сектор и при големи предприятия на „наши хора“, близки до властта (Голдман Сакс) например. И за това тези предприятия и фирми получават повече от икономиката отколкото са допринесли за нея. Де факто те растат, трупат капитал за сметка на другите хора, а това типично са малките фирми и хората на заплати.
В една инфлационни икономика за обикновения човек се получава следното: първо се вдигат цените на продуктите и чак след това се вдига заплатата му. Т.е. заплатата му винаги изостава от цените.
В една дефлационна икономика (фиксирано количество пари) би се получило точно обратното: първо падат цените на продуктите,и чак след това (със закъснение) падат и заплатите на обикновения работник. И тези заплати падат по-малко отлкото са спаднали цените. Ще имаме едно постоянно и равноменно разпределено повишение на стандарта на живот на хората
В момента повишението на стандарта на живот на хората не е равномерно. Печалбата на тези който са първи по-верижката на парите винаги е повече, трупат повече капитал и стават по-богати. За обикновения работник остават огризките, които обаче и те растат. Де факто става следното: В една растяща икономика при примерно 5% растеж годишно някой привилегировани растат с 8% годишно, а други с 2% годишно. От там следва и постоянната нарастващата диференциация по доход в обществото от която хората се оплакват толкова и която за удобство е тръсната на гърба на „лошия капитализъм“.
EE,
единствената цел на това „обяснение“ е да замести истинското обяснение, а именно, че пазарът е нечестна игра в която има постоянно печеливши – частниците и постоянно губещи – останалите. Това „обяснение“ ми е напълно ясно, няма нужда да го разяссняваш. И точно защото ми е ясно точно затова мога да ти кажа, че не е вярно. Ефекта му, ако въобще го има, е с мярка нула спремо ефекта от нечестността на пазара. Освен това какво печели Голдмън Сакс като „получи пръв пари“? Да не би да купува картофи или баници? Не, голдмън сакс седи и чака някой да им поиска заем. За да печелат финансовите институции дават заеми, не купуват стоки. Парите трябва да се превъртят поне веднъж, за да имат те печалба. А след като са се превъртяли значи са стигнали до всеки.
После, само 10% (при 10% изискван резерв) от парите се „създават“ от централната банка. Останалите се създават от търговските банки, които са пръснати навсякъде и не са „наши“.
После, ако държавата използва взетия заем, т.е. напечатаните пари, за социални разходи, то те ще попадат най-напред при бедните и цялата схема се обръща. Ако тази схема беше основна, то в социалните страни, като скандинавските, безработните щаха да са богаташи, а бизнесмените щяха да ровят по кофите. Ама не е така, нали? Щото тоя ефект на „първия получил пари“ е нищожен. Основния ефект е от нечестноста на пазара.
Капиталистическата система не може да съществува при постоянна обща сума пари! Това е математически невъзможно, щото за кратко всички пари ще се съберат в ръцете на един човек! Е преди това ще са го утрепали де.
@kihano
„че пазарът е нечестна игра в която има постоянно печеливши – частниците и постоянно губещи – останалите“
При чист свободен пазар нечестност няма. И причината е, че никой не те задължава да правиш нещо против волята си.Всякакви размени са на доброволен принцип. Моля не бъркай това със сегашното положение на нещата.
„Освен това какво печели Голдмън Сакс като „получи пръв пари“? Да не би да купува картофи или баници? “
Печели това, че може да събере повече пари от другите. Парите се концентрират в него.
„После, само 10% (при 10% изискван резерв) от парите се „създават“ от централната банка. Останалите се създават от търговските банки, които са пръснати навсякъде и не са „наши“.“
„После, ако държавата използва взетия заем, т.е. напечатаните пари, за социални разходи, то те ще попадат най-напред при бедните и цялата схема се обръща.“
Именнно. Никой не твърди, че само банките са печеливши от горния процес. Този процес е постепенен, т.е. тези който са на първите места или изобщо казано „в началото на веригата“ печелят за сметка на тези, които са в края й. Т.е. ако една фирма или гражданин вземе заем от банка, то той ще е печеливш , но тази печалба ще е за сметка на другите хора, т.е. тези които получават парите по-късно. От целия процес са губещи най-бедните. Те със сигурност заем от банка не могат да вземат и само гледат как цените покрай тях се покачват, а заплатите/пенсиите/соц. помощи изостават с години спрямо този ръст на цените. Пенсионери/хора на социални плащания са също много прецакани. За да им вдигнат парите, то трябва държавата да събере повече пари, т.е. парите от банковата система трябва да се се умножили, навлезли в икономиката, вдигнали цените, събрани чрез данъци и чак тогава държавата може да индексира. Закъснението е огромно.
От край време си е било, че бедните са най-прецакани. В момента просто се правим, че не е така и си затваряме очите, че системата е крива, защото ни изнася.
„Капиталистическата система не може да съществува при постоянна обща сума пари!“
Горното си е твое вярване (и на Маркс). Досега аз логичен аргумент защо това било така не съм чул от теб.
„Това е математически невъзможно, щото за кратко всички пари ще се съберат в ръцете на един човек! “
Не може. Просто няма как. Причината е, че парите не се ядат, пият, обличат и т.н. Парите са само разменна стока и като такива нямат стойност сами по себе си. Представи си, че си на самотен остров с 1000000 долара. Ти си милионер! Обаче на практика си по-беден и от най-бедните хора в България, защото с тези пари не може да си купиш нищо. А причината е, че там нищо няма, нищо не се произвежда.
Бизнесмените много добре разибрат горното и никога не държат парите си просто така на куп, да си ги гледат (изключвам някой болестни състояния). Парите са безсмислени ако не се въртят. Само тогава от тях има печалба. А за да ги въртиш трябва да ги дадеш на накой друг, т.е. да купиш примерно нещо от него.
Да не говорим, че без пари икономиката би се срутила и би съществувала на предисторическо ниво. Наличието на парите дава възможност за развитие на разделенито на труда, а от там и на постоянното повишаване на производителнстта (т.е. на жизнения стандарт).