ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Преди 500 години Мартин Лутер започва кампания срещу финансовата корупция и моралната разруха в Римо-католическия свят. По онова време западната църква е прeвърната от доброволна религиозна общност в тоталитарна политическа институция с цел натрупване на власт и богатство. Лутер с право настоява, че дългоотлаганата духовна реформация не може да се осъществи без завръщане към основата на християнството, писаното Слово Божие. За да постигне целта си, германският свещеник настоява за предоставяне на достъп до основно образование на всеки гражданин. Първоначално за Лутер това е политика, даваща възможност на всеки християнин да чете и размишлява върху Светото Писание.
До тук добре. Религиозният пламък на Лутер вдъхновява последователите му да превеждат библията на всички езици. По-заможните християни започват да отделят допълнителни средства, подпомагайки усилията на бедните си съседи да се научат на четмо и писмо. За жалост движението не се ограничава само в сферата на доброволното сътрудничество в преследване на общата цел. За беда на стотици милиони деца в Западния свят (към който причисляваме и България), бащата на реформацията решава, че ще е чудесна идея да постави държавната власт начело на този нов тип кръстоносен поход. Така духовната борба срещу силите на ада се прехвърля в новоизградената система на държавни училища.
Лутер пише писмо до един германски принц, молейки за помощ в борбата срещу злоупотребата с власт на тогавашния папа – член на фамилията Медичи. В писмото свещеникът посочва, че гражданските власти имат право да въведат задължителна военна служба, когато границите им са нападнати. От това Лутер стига до заключението, че в обстановка на постоянна война срещу силите на мрака, християнската държава е длъжна да „принуди хората да изпращат децата си на училище.“ Само за няколко години тези идеи водят до полагане на основите на първата универсална задължителна държавна образователна система в Запада. Във всеки град и село се отварят общински училища. Всяко дете е принудено на посещава тези институции под заплахата от глоби и дори затвор за родителите. Началото на експеримента е дадено в Tiuringia и Саксония през 20-те години на 16-ти век. Много скоро системата се разпространява в останалите области на разпокъсаната по онова време Германия.
Скоро става болезнено ясно, че целта на държавното образование не се състои в това децата да бъдат научени да мислят критично. Светска или религиозна, властта няма интерес гражданите да получават умения за изграждане и отстояване на собствени позиции. По времето на Лутер държавното образование не учи децата да четат и интерпретират сами Библията, а налага със сила една сектантска догма. При социализма в България се налага със същите инструменти догмата на марксизма. Днес си въобразяваме, че в училища под шапката на „демократично“ назначените бюрократи в Министерството на образованието, сме свободни от идеологии. Истината е, че и днес, както и през последните 500 години, държавното образование потиска индивидуалността и налага колективистични идеали.
Автор: Алекс Токарев, професор в Northwood University in Midland, Mich
Всяко образование се поднася в контекста на определен мироглед и следователно индоктринира. Либертарианското не прави изключение. Като почитател на най-чистата от идеологии наука математиката, доскоро си мислех, че тя единствена е недосегаема в това отношение, но след прословутата задача за ромите и кебапчетата в предизборна кампания, не съм така уверен вече. Между другото интересно би било да разбера как се съвместява до голяма степен справедливото роптаене срешу системата на образованието с визията за образователен ценз при гласуване.
@Красимир Петков
„Между другото интересно би било да разбера как се съвместява до голяма степен справедливото роптаене срешу системата на образованието с визията за образователен ценз при гласуване.“
Перфектно. Демокрацията е трън в окото на всеки либертарианец. По-малко образовани хора -> по-малко гласуващи -> обезсмисляне на демокрацията.
Естествено, самият образователен ценз при гласуване предполага да има някаква стандартизация на образованието, което е логически несъвместимо с идеите в тази статия. Това обаче също не е проблем. Либертарианството изключва количествените методи и математиката от икономическата теория, т.е. по принцип изключва логиката.
Та така, всичко е нормално.
@Красимир Петков
„Всяко образование се поднася в контекста на определен мироглед и следователно индоктринира. Либертарианското не прави изключение.“
Така е. Правете разлика обаче, че статията не е срещу образованието, а срещу ДЪРЖАВНОТО образование. Когато образованието е държавно то по необходимост в него е застъпена само една гледна точка, а именно тази на държавата. Това са нейните интереси (поддържане на статуквото) и цели. Възможност за преподаване на други гледни точки няма и не се позволява.
При положение, че образованието не беше контролирано от МОН, то би могло да бъдат застъпени и други гледни точки (либертариански, социалистически и т.н.). Т.е. би било възможно да съществува т.нар. плурализъм на мненията. В момента това не е възможно. Индоктринацията е еднопосочна и задължителна.
Де-факто на мненията се позволява да се движат свободно в едни поставени граници и когато се търсят решения на наболели въпроси, то те се търсят пак в тези определени граници. Поради факта, че много често решения на проблема в тези тесни граници няма, то хората вдигат рамене и продължават да си живеят както и преди.
Само за пример: помислете си за момент какво би се случило ако някое училище реши да преподава, че демокрацията НЕ Е хубаво нещо. Моментално би било затворено от МОН, защото рита срещу устоите на държавата, а държавата си има интереси и си ги гони.
„Между другото интересно би било да разбера как се съвместява до голяма степен справедливото роптаене срешу системата на образованието с визията за образователен ценз при гласуване.“
Тук искам да изразя едно лично мнение. Моето впечатление е, че повечето либертарианци са поддръжници на Хайек, т.е. са за демокрацията. В този смисъл горният въпрос за тях е от значение и е хубаво някой от тях да ви отговори. Ще ми е интересно да чуя мнения по въпроса.
Аз лично смятам този въпрос за изкуствен. Той изхожда от предпоставката, че имаме демократична система и се опитва да реши един проблем, който за мен решение няма. Личното ми мнение е,че когато една система е изградена криво, то много често хубави и правилни решения на проблемите, предизвикани от нея няма. Образователният ценз при гласуване е точно един такъв „крив“ и изкуствен (от моя гледна точка) проблем.