ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Днес Националния статистически институт (НСИ) публикува данни за равнището на индекса на потребителските цени през февруари, според които дефлацията в България се задълбочава до 2.6% на годишна база от 2.2% през януари, достигайки седем-месечен връх. Мария Иванова от Капитал коментира данните така:
От гледна точка на икономиката дефлацията е проблем, тъй като очакванията за запазване в спада на цените водят до забавяне на покупките и спад в потреблението. Това от своя страна принуждава бизнесът да понижи цените и да работи при по-ниски маржове и печалби. В резултат на това компаниите се оказват принудени да свият и разходите си, което често става чрез свиване на заплати или чрез съкращаване на служители. Така се стига до допълнително свиване на потреблението и съответно до ново забавяне на икономиката.
Заключенията на Иванова за ефекта на дефлацията върху икономиката са погрешни дори и според нейната дефиниция за това явление, а именно – спад в общото ценово равнище. Дори и всички цени да падат по едно и също време, и дори спадът да е в една и съща степен, бизнесът ще може да продължи да произвежда на печалба, защото печалбата му не зависи само от равнището на цените, на които продава, а и от равнището на цените, на които купува (производствени фактори).
При дефлация и двата комплекта цени спадат и диференциалът между тях се запазва. В допълнение, самата предпоставка, която би трябвало да отключи процесът, който Иванова описва, е също погрешна. Вярно е, че при всичко друго равно потребителите искат да плащат по-малко, отколкото повече, но това не означава, че могат вечно да отлагат покупката на стоки (особено на такива, които са от изключително значение за запазване на живота им, но същият принцип важи и за „луксозни“ стоки като LED телевизори).
Причини за дефлацията в България?
Дефлацията в България не е породена нито от свиване на паричното предлагане, нито от ръст в производителността (на местната икономика), нито от свиване на кредитирането, а от административно намалената цена на електричеството и по-голямото изобилие от енергийни и хранителни стоки. Какви ефекти има това върху икономиката? Намесата на държавния регулатор в ценообразуването на електричеството ще доведе до отлив на инвестиции от сектора и намалено производство (а занапред може и до покачването на цените на други стоки, ако държавата реши да спасява сектора с пари на данъкоплатеца), увеличаване на покупателната способност на лева спрямо хранителни и енергийни стоки (потребителят може да консумира същото количество като преди при по-малко разходи).
Обзалагам се, че няма потребител в България, който да се е замислил дори за секунда за това какво число за инфлацията докладва всеки месец НСИ и на базата на тази информация да оформя потребителското си поведение.
@Иван Георгиев
„Дори и всички цени да падат по едно и също време, и дори спадът да е в една и съща степен, бизнесът ще може да продължи да произвежда на печалба, защото печалбата му не зависи само от равнището на цените, на които продава, а и от равнището на цените, на които купува (производствени фактори).“
Ами горното не е много ясно. Проблемът е кое пада първо. Дали първо падат приходите или разходите. Защото печалбата е приходи минус разходи.
През време на криза първо ти падат приходите. Т.е. ти вече разходи си направил в един минал период: закупил си стока, материали за производството и т.н. Тези пари вече си ги дал и не можеш да ги върнеш обратно. Обаче приходите идват СЛЕД разходите защото трябва време да обработиш материалите и изобщо да произведеш продукцията. И именно така приходите ти падат първи, а разходите ги следват. Резултатът е, че печалбата не само намалява, но може и да се стигне до загуба.
Накратко: През време на икономическа криза първо падат приходите, а разходите ги следват със закъснение. Резултат – лош.
При растеж обаче (дефлационнен такъв; т.е. при константно к-во пари), първо ти падат разходите. Т.е. поради икономическия прогрес се намира по-евтин/ефективен начин за производство и разходите на фирмата падат. Обаче първоначално приходите и са същите. Приходите на фирмата също ще спаднат заради конкуренцията, но те ще спадат СЛЕД като са спаднали разходите. Т.е. фирмата няма да е на загуба в никакъв случай.
„Вярно е, че при всичко друго равно потребителите искат да плащат по-малко, отколкото повече, но това не означава, че могат вечно да отлагат покупката на стоки“
Горното е точно така. За пример: цените на компютърната техника. Те падат или си стоят същите при повишаващо се качество. И ИЗНЕНАДА: хората не чакат цените да паднат още, а си купуват компютри. Как така? Не би следвало да се случва, ако слушаме съвременната икономическа теория, а именно (от статията):
„От гледна точка на икономиката дефлацията е проблем, тъй като очакванията за запазване в спада на цените водят до забавяне на покупките и спад в потреблението. „