ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
В средата на тази седмица парламетът прие на второ четене промените в Кодекса на труда, регулиращи стажовете и правните отношения между работодателите и обучаващите се при тях стажанти. Промените в закона целят повишаване на младежката заетост и подобряване на пазара на труда. Според новите регулации стажантите до 29 годишна възраст, които са завършили средно или висше обраозвание, но нямат трудов опит или предишни стажове, ще трябва да бъдат назначавани на трудов договор за срок от половин до една година без право на втори стаж в същата фирма.
Новите изисквания напълно се разминават със същността на стажуването – договореност между хора с малък или никакъв трудов стаж, които са склонни да работят без заплащане и чиято основна цел е да натрупат опит, и работодатели, водени от собствените си нужди от човешки ресурси. Новите условия за стажантските програми ще увеличат разходите на работодателите за издръжката на стажантите. В резултат, за някои фирми няма да е изгодно да провеждат стажантски програми (или поне ще бъдат принудени да намалят броя на стажантите, които приемат за обучение).
Както Десислава Николова от Института за пазарна икономика правилно посочва, стажантите често нямат уменията и опита на щатните работници и в повечето случаи дори и без да им се плаща възнаграждение нетният им принос към дейността на фирмата е отрицателен. Следователно, заплатата не би могла да бъде задължително условие за стаж. Това означава, че авторите на закона или не разбират, или напълно подменят концепцията за стажантските програми, което не само няма да постигне заложените цели, но и ще доведе до негативни последици за всички страни.
Ако разгледаме дела на безработните младежи (до 29 години) с висше образование спрямо всички висшисти, ще забележим, че от 2008 г. насам съотношението ежегодно се влошава. По данни на Агенцията по заетостта, през 2008 г. съотношението е малко под 16%, а средно за 2013 г. техният дял нараства до 23,45%. Тоест става прогресивно все по-трудно да се започне работа с малко или никакъв опит. Когато се попречи на младите да придобият трудов опит, тази статистика ще продължи да се влошава.
Както във всеки случай на държавна регулация, предложеният от чиновниците вариант за промяна на Кодекса на труда, води имплицитно до логиката, че авторите на закона знаят по-добре от договарящите се страни какво е най-добре за самите тях. Това, разбира се, не е вярно – няма как някой (дори и този някой да е от държавната администрация) да знае по-добре какво е по-полезно за друг. Следвайки логиката, че „правителството знае по-добре“, можем да стигнем до извода, че всичко трябва да се регулира от централизирани директиви. Новите правила ще ощетят младите хора, които са склонни да предложат труда си в замяна на опит и умения, с които по-късно да си намерят работа. Не на последно място, интервенцията на държавния апарат подрива фундаментът на индивидуалната свобода и на капитализма – свободното доброволно договаряне между индивидите.
Не е работа на чиновниците да определят рамките, в които двама индивиди могат свободно да се договарят и не би следвало намеренията на една малка група хора да определят правото на доброволен избор на други. Дори да приемем, че авторите на промяната в закона наистина са имали желанието да помогнат на младите хора, тя всъщност значително ще навреди на търсещите стаж и на работодателите.
