Русия се включва в състезанието

Докато светът гледа със захлас неконвенционалната революция в добива на петрол и газ в САЩ, най-големият производител на суров петрол, Русия, търси начини да увеличи енергийния си производствен капацитет и да запази лидерските си позиции на пазара. След като повече от 6 години енергийният гигант отказваше да приеме, че неконвенционалната революция е факт, през последните две години, Русия последва примера на Северна Америка. Подписан през юли 2013 г. от президента Владимир Путин, новият закон за добив на петрол и газ наложи данъчни облекчения за компании, които разработват тъй наречения труден (tight) петрол. Целта е добивът на неконвенционален нефт да се увеличи от 0.2% през 2013 до 11% през следващите две десетилетия. Новият закон, който влезе в сила на 1-ви септември 2013, ще дава до $21 на барел данъчен стимул, което ще допринесе за по-големите инвестиции в сложни техники за сондиране на трудния нефт. Освен това законът дава нулева данъчна ставка върху добива от големите потенциални, неконвенционални нефтени полета, включително Баженов, Абалак, Хадум и Доманик.

Приемане на очевидното

Заедно с новия закон Русия обяви за първи от разпада на Съветския съюз общите си залежи на петрол и газ. Правителството твърди, че страната притежава 130.5 милиарда барела (87.2 млрд. според BP) П10 петрол и 74.8 милиарда П50[1]. Това поставя Русия на пето място по резерви в света, и с огромен неконвенционален потенциал. Въпреки това, много от големите нефтени полета на Русия са зрели с високи нива на добивен спад. Затова руските нефтени компании отчаяно имат нужда от инвестиции и нови технологии, за да поддържат сегашния добив от над 10.5 млн. барела дневно. Това няма как да се случи, ако режимът на Путин не либерализира договорната рамка за проучване и разработване на петрол и газ, привличайки международните гиганти в Русия. Като знак, че нещата се променят, през юни 2013, най-голямата петролна компания в света, Роснефт, подписа споразумение с италианската ЕНИ за разбработването на залежите в Баренцово и Черно море.  Същият месец Роснефт подписа договор и с норвежката Щатойл за разработване на 12 от лицензираните блокове на Доманикското неконвенционално находище в района на град Самара.

Въпреки тези първи стъпки за привличане на инвеститорския интерес към руския петролен и газов сектор, правителството се нуждае от още по-агресивна програма за реформи в сектора, за да разсее съмненията за непрозрачността и корупцията на руската бизнес среда. Все пак не е лесно да се забрави примера с Шел, която разработи гигантското газово находище на остров Сахалин и след това бе принудена под предлог, че застрашава екологичното разнообразие, да продаде мажоритарния си дял на Газпром.

Надежди край Баженов:

Една от компаниите, най-активна в разработването на труден нефт, е Сургутнефтигаз, която добива около 13% от нефта на Русия. Нефтеният гигант вече добива 2.6 милиона барела неконвенционален петрол годишно  в Айпимсковото поле в Баженовската формация. Според данни на компанията, в областта Ханти-Манси могат да се съдържат още 3.6 милиарда барела резерви, заради които компанията вече е разработила 40 нови технологии за технологично-сложен добив. Благодарение на Баженов, Русия притежава най-големият добивен потенциал на шистов нефт в света. Руското Министерство на природните ресурси предвижда, че дневният добив на шистов нефт до 2025 г. може да достигне 1 млн. барела.  Пред това число седят много неизвестни, които ясно се виждат в противоречивите данни за общите залежи, които варират между 15 млрд. барела до над 1 трилион барела. Американската енергийна администрация е, обаче, по-оптимистична поставяйки Русия на първо място по шистови залежи в света – около 75 млрд. Баженовската формация прилича по геоложка структура на полето Бакен и Игъл Форд в САЩ, което обнадеждава големите руски компании, които планират да инвестират милиарди в разработването на гигантското поле.

Пречки и надежди

Шистова революция в Русия е все още далеч и бъдещето е неясно. Развитието на находището Баженов се нуждае от огромни инвестиции, които ще увеличат 7-8 пъти стойността на изкопаването на един кладенец. Ако разработването на един конвенционален резервоар в Русия струва от порядъка на $1 млн., то за хоризонтално сондиране на голяма дълбочина, което е нужно за разработването на труден петрол ще са нужни $7-8 млн. При разработването на баженовското находище се появяват подобни на шистовите находища в САЩ, пречки, където след първоначалните високи стойности на дневен добив, нефтеният поток от кладенците рязко намалява. За поддържане на налягането ще се изисква постоянно сондиране на нови кладенци, което значително оскъпява всеки барел петрол. Данъчното облекчение за добив наистина подобрява възможностите за печалба на нефтените компании, но въпреки това общият налог върху веригата на предлагането остава твърде висока. В момента само износното мито върху суровия петрол е 60% от себестойността му, което ограничава стимула на петролните компании да инвестират в увеличение на добива при стагнираща консумация на местния пазар.

Рисковете, обаче, при запазване на данъчното статукво са много по-големи от ползите за държавата от големи данъчни приходи. Русия отчаяно има нужда да вдъхне нов живот в големите си петролни полета, за да спре неминуемото спадане на добива през следващите двайсет години.  Очакванията на много експерти е дневният добив да спадне от 10.5 млн. барела днес до под 6 млн. към 2030 г. Някои са дори и песимисти, посочвайки и стойности от под 5 млн. барела. Това би било пагубно за руската икономика и бюджет, който зависи на повече от 50% от данъчни приходи от петрол и газ. Без тях Русия трудно може да продължава да поддържа огромен стабилизационен фонд, да преразпределя държавното богатство към изостаналите райони на страната и да поддържа свръх модерната си войска. Така, че шистова революция е крайно необходима на Русия. Алтернативата не е само икономическо забвение, но потенциално и загуба водещата си позиция в международната политическа система.

Хареса ли ви? Отделете минута да подкрепите ЕКИП в Patreon!