ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Любомир Мартинов
Шест години след като Косово обяви своята независимост, ни се налага отново да преначертаем картата на Европа. Кой би помислил, че на фона на предстоящия тази есен референдум за отделянето на Шотландия от Великобритания и сепаратистките настроения в Каталуния, обект на новото прекрояване на границите ще бъде Крим? Западът и Русия си размениха по един удар на геополитическия ринг, съответно с подписването на политическата част от споразумението за асоцииране на Украйна с ЕС и с присъединяването на полуострова към Русия. Тепърва предстои да разберем кой е направил печелившия ход.
Обявявайки своята независимост от Украйна, Кримската автономна република се позова на косовския прецедент и на решението на Международния съд на ООН, съгласно което едностранната декларация за независимост на Косово не е в нарушение на международното право.
В Кримската криза се сблъскват две важни международно – правни принципа – спазването на териториалната цялост на всяка суверенна държава и правото на народите на самоопределение. Първата в украинския контекст е гарантирана от Будапещенския меморандум от 1994 г., когато Украйна се присъединява към Договора за неразпространение на ядрените оръжия. В замяна на унищожаването на украинския ядрен арсенал, Киев получава гаранция от петте постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН, в това число и Руската федерация, че последните ще уважават независимостта и суверенитета и съществуващите граници на Украйна. Русия бе обвинена, че нарушава този меморандум, изпращайки 16 000 войски на територията на Автономна република Крим – акт, който накара западните медии да говорят за руска инвазия, а страните от Вишеградската четворка да припомнят на света в официални изявления съветските инвазии, съответно в Унгария (1956 г.) и Чехословакия (1968 г.). Тъй като към днешна дата този меморандум не е ратифициран от руския парламент, това, от руска гледна точка, значи, че документът не е правно обвързващо международно споразумение и не съществуват средства за налагането му. Съвсем по йезуитски, след продължително мълчание по украинския въпрос, Владимир Путин заяви на пресконференция, че след „преврата” в Киев, се е появила нова държава, с която Москва не е подписвала никакви договори. Руският президент съвсем забрави принципа за правоприемството, съгласно който при създаването си, новата държава наследява правата и задълженията на своя предшественик.
Колкото до правото на самоопределението, Западът трудно може да се сърди на тези близо 60 процента рускоговорящо население, което чака с нетърпение да хвърли в кошчето украинските си паспорти, за да се надява на по-добър живот, щом стане част от Русия. От друга страна, са изключително уместни притесненията на САЩ, ЕС и Киев, свързани с организацията на референдума в присъствието на руски военни и проруски милиции, които „бдят” за сигурността в Крим. Самият начин на формулиране на въпросите на референдума – присъединяване към Русия или връщане на широката автономия от 1992 г. даде ясно да се разбере, че запазване на сегашното статукво, зад каквото вероятно би се застъпило част от кримското население, включително кримските татари, не стои на дневен ред, и статутът на Крим ще бъде променен независимо от резултатите на вота.
В Киев властта не се търкаля дълго по улицата след бягството на Янукович. Макар че светските лидери като Яценюк номинално получиха държавни постове, на практика гласът им рядко се чува. В хаоса след падането на Янукович и наред с прогресивното поляризиране на украинското общество, във Върховната рада се увеличи ролята на националистическата партия „Свобода”, а все повече се чува гласът и на формацията „Десен сектор”, която има основна роля за силовите действия, които в крайна сметка доведоха до свалянето на Янукович и смъртта на над 100 души на площад „Независимост” и улица „Грушевски”. Киев като цяло бе обхванат от информационно затъмнение, веднъж щом действията се пренесоха в Крим. Спорадично се появяват притеснителни видеоклипове, в които заместник-председателят на комисията по свобода на словото към Върховната рада напада, заедно с други членове на партия „Свобода” директорът на украинската национална телевизия и го принуждава да си подпише оставката, защото бил… „московски боклук, служил на Путин”. Как ли се чувстват стотиците хиляди хора от Майдана, които наистина искаха сближаване на тяхната страна с ЕС сега, като гледат европейските лидери как неохотно си партнират с новата власт в Киев, която даде достатъчно поводи на Русия да я нарече нелегитимна, дошла чрез държавен преврат и фашистка? Хубавото е, че това положение ще продължи само до произвеждането на президентски и парламентарни избори, когато украинците вероятно ще пратят националистите Олех Тяхнибок и Дмитро Ярош където им е мястото – възможно по-далеч от властта.
С действията в Крим Путин постави опонентите си пред свършен факт, с което рейтингът му у дома е два пъти по-висок от този на Обама в САЩ. Ликуващите тълпи по площадите в Симферопол, Севастопол и Москва говорят недвусмислено, че датата 18 март, когато руският президент подписа документа за приемане на Крим като република в състава на Руската федерация, в последствие одобрена от двете камари на парламента, е историческа.
Русия и Западът си размениха по един списък със санкции, включващи замразяване на авоари и визови ограничения за официални лица, а американският сенатор Джон Маккейн изрази дълбоко съжаление, че пролетната му ваканция в Сибир пропада заради санкциите. Москва извърши юридически и институционен блицкриг в Крим – три дена след референдума Путин внесе за ратификация в Държавната дума договор за присъединяването на Кримската република и град Севастопол към Русия и набързо изготвения федерален конституционен закон, който урежда статута на новите субекти на Руската федерация. Долната камара на руския парламент и горната – Съвет на федерацията мълниеносно одобриха нормативните актове.
Защо всички подминаха с лека ръка изтеклия в Ютюб разговор между естонския външен министър Урмас Пает и Катрин Аштън? Кой поръча снайперистите в Киев на 20 февруари? Отговорът на този въпрос ще ни даде отговор и на това кой е виновникът за катаклизмите в Украйна през последния месец – за смъртта на протестиращи, за инфилтрацията на радикални елементи с влияние върху властта и за анексирането на Крим.
Русия погълна Крим само за седмица, без да гръмне и пушка…почти. Путин действа толкова бързо и безпощадно, че остави западните лидери да махат безпомощно с ръце като блатни водоплавки в търсене на подходящите санкции, които да го разколебаят от нови агресивни действия срещу Украйна. Дано кримчани да са си направили добре сметката, защото това навярно бе последният им референдум. В рамките на Русия населението на полуострова надали ще има възможност възможност да търси отстъпки от централната власт, камо ли широка автономия, собствена конституция или независимост.
