Невидимите ефекти от въвеждането на таван на ГПР

По всичко личи, че промените в Закона за потребителския кредит ще бъдат одобрени в парламента. Според застъпниците на тези промени, те ще са в полза на потребителя, предпазвайки го от някои предполагаемо лоши практики на кредитните институции. Политиците обаче често обръщат внимание само на видимите ефекти, които създава един закон или регулация, без да се замислят за невидимите резултати. В този кратък коментар ще посочим какви ще бъдат последиците от въвеждането на таван на лихвения процент (в случая като измерител се използва годишния процент на разходите – ГПР) върху отпуснатите кредити – една от промените, които предвижда закона.

Въпреки, че се планира измененията да важат за кредиторската дейност както на банките, така и на небанковите финансови институции, въвеждането на таван на ГПР реално ще засегне дейността само на вторите. Това е така, защото в преобладаващото към момента равновесие на пазара на заемни средства ГПР начисляван от банките е по-малък от равнището на тавана на годишните разходи, който се очаква парламента да наложи. В същото време ГПР начисляван от небанковите финансови институции е по-висок в сравнение с този на други кредитори, защото те оперират в сегмента за по-рискови кредити (т.нар. бързи кредити) и поради това премията за риска от необслужване на кредит, която те начисляват към лихвата, е относително по-висока.

Съществува икономическа логика лихвените проценти по бързите кредити да са много по-високи от лихвените проценти по заемите, отпуснати от банки. Рискът кредитът да не бъде изплатен е много по-голям поради финансовия профил на клиентите използващи тези услуги, срокът на договора обикновено е кратък, а кредитите биват отпуснати без гаранции, поръчителство или обезпечение.

Поставянето на таван на лихвен процент не е по-различно (от икономическа гледна точка) от поставянето на таван на цената на доматите, например, а поставянето на таван на цените на стоките води до дефицити. Докато от една страна таванът на ГПР ще намали цената на бързите кредити, предлагането на заемни средства в по-рисковия кредитен сегмент ще се свие поради намаленият марж на печалба. В резултат част от търсенето за бързи кредити ще се пренасочи от лицензираните небанкови институции към заложни къщи и квартални лихвари, където условията са много по-лоши и правна защита на потребителя в много случаи реално липсва.

Може да се очаква, че въвеждането на таван на ГПР ще свие пазара за бързи кредити от лицензирани небанкови институции, а това ще доведе до загуба на работни места и ще окаже негативен ефект върху държавния бюджет (въпреки че последното може да се разгледа и като положителен ефект, ако нетния резултат от намалението на приходите от данъци и увеличението на разходи за безработни доведе до по-малко изземване на доход от населението от страна на държавата).

В крайна сметка, въвеждането на таван на ГПР при кредитирането ще лиши най-бедната част от населението от достъп до тази услуга или ще накара тези хора да задоволят тази своя потребност по друг, в повечето случаи по-неблагоприятен, начин.

Ако законотворците наистина искат да помогнат на тази част от обществото, те трябва (ако допуснем, че тяхната намеса в пазарните процеси може да има и положителен ефект) да работят в посока увеличаване на конкуренцията в сектора, което автоматично ще свали лихвените проценти и ще подобри качеството на услугата бързи кредити. Още по-ефективно решение на проблема би било премахване или поне намаляване на бедността чрез икономически растеж и по-висока заетост. Тогава услугата бърз кредит няма вече да се използва от толкова хора и депутатите ще спят спокойно. Но за целта, последните трябва да се отдръпнат от стопанския живот на частния сектор и от личния живот на хората.

Хареса ли ви? Отделете минута да подкрепите ЕКИП в Patreon!