ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Само месец и половина след като Русия присвои Крим, Украйна е на прага на (гражданска) война. Този път конфликтът обхваща районите в източната част на страната, северно от Азовско море. В тази статия ще опитаме да изложим либертарианската позиция за събитията в Украйна.
От началото на месеца в някои от градовете в източната част на Украйна избухнаха антиправителствени, проруски протести и на много места протестиращите са подкрепени (ръководени?) от въоръжени части в униформи без инсигнии. Сценарият е почти идентичен със събитията в Крим, с разликата, че войските вече водят активни бойни действия. Пътищата към няколко града са барикадирани и са превзети административни сгради, като войниците атакуват местните милиционерски управления и кметствата, а НАТО докладва, че е засечено струпване на руски войски недалеч от границата с Украйна. Нещо повече – външното министерство на Русия вече дори не опитва да залъже някого с наивните оправдания, с които „обоснова“ действията си в Крим, че „може да пострадат руски граждани“. Сергей Лавров, външният министър на федерацията, директно определи временното правителство на Украйна за „неспособно да се погрижи за съдбата на страната“, което е почти равносилно на обявяването му за нелегитимно.
Зле прикритите действия на Русия повдигат въпроса: коя война, ако изобщо има такава, е справедлива и оправдана? Ако приемем, с цялата условност, че държавните армиии съществуват, за да защитават населението, те би трябвало да действат само в случаите, при които друга държава вече е нарушила индивидуалните права на гражданин на първата страна. По отношение на събитията в Украйна не можем да говорим за подобни действия – нито при окупацията на Крим, нито сега, когато са окупирани Иличевска и Куйбишевска област. Дори от външното министерство на Русия и в двата случая не споменаха за вече извършено насилие над техни граждани. Интересно е да се обърне внимание на военната инвазия в Крим от преди месец и половина. Тогава руските власти я „аргументираха“ с потенциалната опасност за руското население на полуострова. Но това е напълно невалиден аргумент. По този начин те винаги биха могли да извинят военна интервенция във всяка част на света. Използвайки тази логика е достатъчно съседът ви да е руснак и някой чиновник във военното министерство на Русия да реши, че потенциално можете да му навредите, в следствие на което руските власти ще имат повод да изпратят войници в хола ви.
Същото важи и на индивидуално ниво – ако един човек удари друг, само защото подозира, че е бил застрашен, той е извършва престъпление. След като не защитава свои граждани, изводът е, че и в двата случая Федерацията е агресор, който напълно безпричинно окупира територия по свой избор – тоест нямаме причина да разглеждаме действията ѝ по никакъв друг начин, освен като престъпни.
Мнозина приемат поведението на Русия за престъпно, но защитават намесата на друга страна – САЩ, НАТО или ЕС. В това си желание те не само влизат в разрив с либертарианската позиция, но и допускат поне две логически заблуди: врагът на моя враг[1] и false dilemma[2]. От либертарианска гледна точка, извършването на едно престъпление не оправдава извършването на друго, независимо колко благородна е целта на второто. Ако Иван удря Петър, без преди това върху него да е било да е оказано насилие (т.е. без да действа при самозащита), несъмнено първият извършва престъпление. Но колкото и да е добро и благородно намерението на Георги да спре агресията, ако ограби Мария, за да се въоръжи и да помогне на Петър, Георги също се превръща в престъпник. Военна интервенция на САЩ в Украйна би била именно това – ощетяване на някаква група индивиди (американските данъкоплатци), с цел осъществяването на привидно благородната мисия да се спасят страдащите в другия край на света. Последното не означава, че трябва да се гледа с апатия към случващото се в Украйна, а че хора, които не се интересуват от събитията, не трябва да плащат цената на нечии политически амбиции и че „добрите намерения“ не са достатъчно основание да принудиш някои да го прави.
Според сходна позиция, Русия е агресор и като такъв трябва да бъде наказана за престъпленията си в Украйна. Разбира се, престъпниците трябва да носят отговорност за действията си. Но има два деликатни момента, когато се говори за санкции между държави. На първо място, търговски санкции над Русия от страна на САЩ или ЕС ще накажат по-скоро и гражданите на Русия, и живущите на запад, а не политиците, които в действителност са заповядали военната интервенция. Не трябва да забравяме, че търгуват не „нациите“, както някои икономически школи неправилно приемат, а индивидите.
Да разгледаме следния пример: ембарго на металургичните стоки, произведени в Русия. За да има търговия между двама индивиди или организации, е ясно, че изначално трябва производителите от Русия да сътрудничат най-добре с потребителите в САЩ или в Европа. Когато връзките между тях се прекъснат чрез правителствена намеса, губещи са и двете страни. Руските миньори ще станат по-бедни, а сигурно мнозина и ще загубят работата си, защото ще произвеждат по-малко.
Клиентите им в Америка ще трябва да намерят друг производител на металургични стоки, за чието производство най-вероятно ще плащат по-висока цена, което ще намали конкурентоспособността им. Дори и да приемем, че се наказва този отрасъл, защото начело на руската металургия стои някоя от десните ръце на Путин и санкцията е целяла именно него, той всъщност е последен във веригата и най-вероятно няма да усети наказанието толкова силно, колкото десетките миньори и други специалисти, които потенциално ще загубят работата и доходите си.
Второ, позицията на Обама за конфликта в Украйна е озадачаваща. Както видяхме, американският президент е в правото си да критикува Путин за продължаващата окупация на украински градове. Интересно, но Обама е особено безкритичен, когато самият той заповядваше военни операции и атаки с безпилотни самолети в много страни от Африка и Близкия изток. Двойните стандарти и про-военната ориентация на Обама също костват хиляди животи. За 5 години военни действия в Пакистан броят на убитите, предимно цивилни, се изчислява на 2400 души. Не можем да не сме скептични към „хуманитаризма“ на някой, който безпроблемно заповядва унищожаването на хора, почти всички от които изобщо не представляват заплаха за населението на САЩ.
Конфликтът в Украйна е поредното доказателство за агресията, която е следствие от политическата власт и абсолютния контрол върху огромна и добре въоръжена армия. Либертарианската позиция за тази е недвусмислена: войната и насилието, с изключение на случаите на самозащита, са престъпни. Същото е в сила и за насилственото извършване на „добрини“. В случаи на терор, отговорността трябва да се понесе от извършителя – политиците, които заповядват действията, и фактическите им извършители, а не цялото население на определена страна. И това правило е в сила, независимо дали извършителите са американци, или руснаци.
[1] Врагът на моя враг (My enemy’s enemy) – при тази заблуда индивидът приема действията на някой друг, само защото са насочени срещу нещо, което не харесва, без оглед на това, дали те в действителност са правилни или законни. Интересно, по време на окупацията на Крим някои либертарианци, сред които и Лю Рокуел, също попаднаха в тази заблуда, заявявайки, че действията на Русия са оправдани, само защото тя направи обратното на „врага“ САЩ.
[2] Лъжлива дихотомия (False dilemma) – ситуация, при която се приема за вярно или А, или Б, макар че може и двете предположения да са правилни/грешни едновременно. След като действията на Русия (А) са неправилни и неприемливи, значи действията на ответната страна трябва да се подкрепят.
Искам да изразя позицията си по въпроса.
Хората много обичат да систематизират нещата, т.е. да може да се каже, че в една систуация едни са добрите, а други са лошите. Обаче има ситуации, когато няма добри и лоши, а само лоши и лоши (или по-лоши). Та: Кой е прав в случая с Украйна?
За мен лично никой. Тук става въпрос за власт. Т.е. кой ще я вземе. И съответно населението се настройва в полза на желанията на конкретната страна. Ето например Русия е директно ЗА правото на самоопределение на част от населението на Украйна, а САЩ, Европейския Съюз и прочее са ПРОТИВ. Всеки си гледа собствения интерес (за Власт и Влияние) и си прокарва тезата във вестниците и медиите изобщо.
Аз лично бих искал подобни конфликти изобщо да не възникват. И те не биха възникнали никога, ако на населението беше дадена възможността да се самоопределя. И като казвам „да се самоопределя“ нямам предвид да прави това на групово ниво (приемерно цяла област от Украйна), а на индивидуално ниво. Т.е. аз се считам за руснак и съответно отивам да живея в руската област без да питам никого и да чакам разрешение от никого. Това би било възможно ако държавата пусне контрола върху хората и им позволи да се асоциират както желаят. Тъй като става въпрос за власт обаче (икономическа и политическа), то държавата никога не би позволила на хората да се самоопределят както и когато си пожелят. За това и се получават такива проблеми: Големи групи от хора са карани насила да се самоопределят като украинци например, без те да искат това. И в един момент ситуацията ескалира. Стига се някаква граница на търпение и започват неуредици.
За сравнение: Ако на хората бе позволено да се самоопределят както желаят, то никога не биха се образували големи групи недоволни хора. Процесът би текъл постоянно, хората биха се напасвали и проблеми не биха съществували. Накратко: проблемите идват от насилието върху хората те да бъдат нещо, което не желаят. И след като проблемите възникнат хората се чудят кой бил крив и кой бил прав. В случая за мен цялата система е крива, не че има „добри“ и “ лоши “ участници. Проблемите възникват заради грешна организация, а не че един бил „добър“, а друг „лош“.
За референдума в Крим: Оплюха го като нелегитимен, защото имало руски сили там и т.н. Аз ако бях на мястото на Путин, то щях да пусна международни наблюдатели и бих провел един абсолютно прозрачен референдум. Резулататът би бил както и сега: по-голямата част от избирателите биха били за присъедниняване към Русия. И какво ще правят Западните наблюдатели, когато нямат кого да обвиняват? Вероятно ще си измислят някое друго оправдание за да са против!
До предният коментар:
„Аз лично бих искал подобни конфликти изобщо да не възникват. И те не биха възникнали никога, ако на населението беше дадена възможността да се самоопределя. И като казвам „да се самоопределя“ нямам предвид да прави това на групово ниво (приемерно цяла област от Украйна), а на индивидуално ниво. Т.е. аз се считам за руснак и съответно отивам да живея в руската област без да питам никого и да чакам разрешение от никого. Това би било възможно ако държавата пусне контрола върху хората и им позволи да се асоциират както желаят.“
Това е изключително погрешен начин на мислене, защото:
1. Не всички държави имат що-годе хомогенно население по зони, каквото има България. Но дори и в нашата тезата Ви не е приложима, защото:
2. Аз се самоопределям за българин. Точно срещу моята къща живее човек, който е етнически турчин, и макар дедите му да са живели в България и част от тях да са били също етнически българи. (До колкото етническата принадлежност е по-скоро съзнателен избор, ама това е друга тема.) Та така, третият ни комшия е, каквото и да значи, българо-мохамеданин / помак. Етническият турчин, по принцип приятен и услужлив човек, и също така честен гражданин, би се самоопределил като турчин (каквото и да значи това) и при евентуален конфликт би предпочел нашата зона да е „турка“. Другият съсед нямам идея как би се самоопределил. Което ме навежда на мисъта, че именно подобен начин на мислене би довел до конфликт, и то хора, които иначе биха си живели мирно и кротко, стига някой да не ги притиска да се самоопределят.