ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
С решението си от 4-ти април да приеме на първо четене в парламента поправките в Закона за енергетиката, България доказа на практика, че се опитва да бъде “троянският кон“ на Русия в Европейския Съюз. Промените в енергийното законодателство на практика премахват задълженията на България по спазването на Директива 2009/73/ ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 година, относно общите правила за вътрешния пазар на природен газ. Това прави възможно изграждането и експлоатацията на “Южен Поток“ на територията на България без да има ефективно разделение между собственика на горивото и собственика на тръбопроводната система, както и без да се гарантира достъп на трети доставчици на газ до капацитета на газопровода.
За да постигне целта си, новият законопроект създава нова правна уредба за морски газопроводи, дефинирайки ги като газопровод, който преминава през териториалните води на страната, но и навлиза на сушата до “…точката на свързване с друга газова инфраструктура в сухоземните граници на страната“. Последното разширява и обхвата на понятието за междусистемен газопровод, като в него включва и морски газопроводи, излизащи на територията страна-членка на ЕС, но “имат за цел единствено да свърже националните газопреносни системи на тези държави-членки“.
Така на практика “Южен Поток“ престава да бъде третиран като международен газопровод между страни-членки на ЕС и трета страна, а като морски тръбопровод, който преминава в редица междусистемни връзки (интерконектори) на територията на ЕС. Тъй като според новото законодателство “Южен Поток“ няма да представлява част от вътрешната газопреносна мрежа на страната, няма и да се нарушава европейското законодателство за вътрешния пазар. В мотивите си, депутатите Явор Куюмджиев и Таско Ерменков се позовават на решението на Европейската комисия от май 2013 година за освобождаване на Транс Адриатическия Газопровод (ТАП) от третия либерализационен пакет, като се твърди, че газопроводите, разположени изначално извън територията на Европейския съюз, могат да завършат на границата с преносната мрежа на държава членка на Европейския съюз, но да не представляват част от нейната газотранспортна система.
Случаят с “Южен Поток“ е различен, защото тук не става дума за газопровод, който завършва при навлизането си на територията на страна-членка на ЕС. Всъщност руският гигантски газопровод ще продължи пътя си още 1,455 км. и ще премине освен през територията на България, през още 5 страни-членки на ЕС. Ограничението на достъпа за трети страни до газопровод ще означава, че ефективно се премахва възможността за достъп на стратегически количества каспийски и близкоизточен газ в направление Централна Европа, която остава силно зависима от един източник, Русия.
Важните интерконектори
Вместо правителството да се концентрира върху ускорението на проекти със съмнителни финансови, а още по-малко политически ползи за България, може да се работи по-ефективно по другите направления за подобряване на енергийната ни сигурност. България задоволява около 90% от потреблението си на синьо гориво от внос от Русия през един единствен газопровод, така наречения, Трансбалкански газопровод, с капацитет да транзитира до 17 млрд. куб. метра газ за Македония, Гърция и Турция. “Южен Поток“ само ще затвърди зависимостта ни от Газпром. Съществуването на физическа инфраструктура с руски мажоритарен дял на територията на България ще означава, че руското правителство може да използва промяна в енергийната ни политика или неизпълнение на договорките ни за доставки на газ като повод за вмешателство във вътрешната ни политика (не, че такова не е вече на лице).
Изграждането на регионални, реверсивни интерконектори с Румъния, Гърция, Сърбия и Турция е част от решението на проблема с прекалената ни зависимост. Газовата връзка с Гърция (Стара Загора-Комотини) с капацитет от 3 млрд. м3 е най-важният източник на алтернативен газов ресурс, тъй като дава на България възможност да внася азерски газ от Транс-адриатическия газопровод от 2019 г. България вече има подписан договор от септември, 2013 с консорциума „Шах Дениз“, разработващ едноименното находище, за доставки на до 1 млрд. м3 от същата година. Гръцкият интерконектор е ключов и за стратегическата диверсификация на целия регион посредством доставки на втечнен газ от Катар. Гръцката национална газова компания, ДЕПА, обсъжда построяването на терминал за втечнен газ на пристанището в Кавала, както и за увеличението на капацитета на съществуващия терминал в Ревитуса на Егейско море. Газопроводът Гърция-България се планира да бъде завършен през 2016 г. Доставки на газ от Катар ще бъдат в дългосрочен план конкурентни на тези, предлагани от Газпром, особено при общоевропейските тенденции за пренасищане с природен газ заради по-ниското потребление, по-високите цени, предлагани от Газпром и заради заместването на синьото гориво с ВЕИ и въглища.
Построяването на румънската газова връзка, от друга страна, ще позволи новите количества каспийски и близкоизточен газ да захранват пазара в Централна Европа, където вече съществуват работещи междусистемни връзки между Румъния и Унгария и между страните от вишеградската група (Словакия, Чехия, Унгария и Полша). Последната провежда активна дипломация за създаването на газов коридор, Север-Юг, като алтернатива на вече замразения „Набуко“. Търсенето на алтернативни енергийни маршрути не е случайно предвид очакванията в страните от Централна и Източна Европа (ЦИЕ) за голямо покачване на газовото потребление до 2030 г. Въпреки, че връзката между България и Румъния трябваше да бъде пусната в началото на 2014 г., завършването й постояно се бави, не на последно място и заради бавното модернизиране на румънската инфраструктура и построяването на газова компресорна станция.
Връзките с Турция и Сърбия остават на ниво преговори въпреки пресилените изказвания на редица енергийни министри и експерти. За Сърбия подобен интерконектор остава безсмислен при положение, че ще се строи Южен Поток. Турция пък не е убедена, че ще успее да завърши Транс-анадолския тръбопровод (ТАНАП) заради оттеглянето на инвеститори от проекта, който има за цел да пренася новите количества азерски газ. На този етап, газопроводът остава твърде скъп, а икономическите му ползи при сегашните нива на потребление в ЕС, разочароващи.
Либерализация до под кривата круша
Регионалните интерконектори са ключови за либерализацията на газовия пазар и гарантирането на енергийната сигурност на България. Междусистемните връзки ще осигурят достъп на алтернативни газови доставки до страната и региона, като по този начин увеличат ликвидността на пазара. При сегашните условия на третия либерализационен пакет на ЕС, това ще означава, че българските потребители ще имат истински избор на източник на газ. Разширението на газовата ликвидност ще създаде условия за конкурентност на вътрешния пазар и ще доведе до намаление на цените за крайните клиенти. Не на последно място, наличието на алтернативен източник ще даде възможност на българските газови компании да имат по-силна позиция при преговорите за доставки с основния партньор, Газпром. Диверсификацията пък, от своя страна, ще увеличи нашата енергийна сигурност в кризисни условия при прекъсване на газовите доставки. Ефектът ще се усети не само у нас, но и на ниво Европейски съюз, тъй като ще даде нов тласък на алтернативен енергиен маршрут по примера на Набуко.
Алтернативата е да продължаваме да приоритизираме проекти, които са нелогични от икономическа и стратегическа гледна точка. Така оставаме жертви на завладяването на държавата от специални икономически интереси, които не съответстват с обществените. Това е особено притеснително в условия на геостратегическо противопоставяне, при което нуждата от диверсификация се превръща в приоритет на националната ни сигурност.
