Трябва ли да се страхуваме от Русия?

През последните два месеца международната система се измени значително. Причина за това стана заявката на Руската федерация да си възвърне загубения преди две десетилетия статут на регионален хегемон в Източна Европа. Избраният за това метод напомня на преразпределението на Стария континент около двете световни войни и изграждането на СССР – военно нападение, подкрепено от подготвяни в самата Русия „вътрешни сили“, които да послужат като оправдание и casus belli.

В резултат на това околните държави значително измениха политиката си спрямо големия и отново агресивен съсед. И докато балтийските държави и Полша призоваха към засилване на присъствието на НАТО в региона, което да удържа евентуално бъдещо насилие от страна на Русия, то други – автономната молдовска област Приднестровие, например – приветстваха новата руска експанзия.

Загубила надпреварата във въоръжаването на Студената война, доскоро всички смятаха руската армия за слаба и неспособна. Видно е, че днес руското управление е много по-уверено във възможностите на своята войска, отколкото преди десетилетие. И с право – през последните години руската държава инвестира значителни средства в модернизирането и подобряването на въоръжените си сили и тези инвестиции започват да се изплащат.

По данни на шведския Stockholm International Peace Research Institute, през последните десет години военните разходи на страната непрекъснато се увеличават, като общият скок за периода е приблизително 6 пъти – от под 500 милиарда рубли през 2002 г. до над 3 трилиона през 2014 г. Прогнозите сочат, че тази тенденция ще продължава и през следващите години. На пръв поглед изглежда сякаш Руската държава усилено се е подготвяла за събитията от последните няколко месеца.

Подобно допускане е отчасти вярно. Докато разходите за отбрана на страната се увеличават като абсолютна стойност, то разглеждането им като процент от брутния вътрешен продукт на страната дава доста по-различна картина. През разглеждания период страната преживява доста бурен растеж и в този смисъл увеличаването на финансирането на армията не представлява аномалия в сравнение с другите държавни разходи; тъкмо обратното, от началото на управлението на Владимир Путин до 2008 г. делът на разходите за отбрана намалява значително.

Промяната в доктрината идва след войната между Грузия и Русия през 2008 г., в която, въпреки победата си, руската войска претърпява значителни загуби, причинени най-вече от остаряла техника и недостатъчна подготовка на войниците. Чак след този сблъсък руското управление започва да инвестира значително повече средства в отбрана, което от своя страна води до значително подобрените възможности на руската армия, на които сме свидетели днес.

Увеличението в разходите се „превежда“ като в инвестиции във военна техника и персонал, невиждани от края на Студента война насам. Според разчетите на руското Министерство на отбраната, до 2020 г. постоянната армия на страната ще е достигнала до 1 000 000 войници, повечето с нова, съвременна екипировка. Към войската ще бъдат добавени и 2300 нови танка, 1200 самолети и хеликоптери, 50 нови кораба и 28 подводници, сред които 10 ядрени подводници клас „Борей“, въоръжени с междуконтинентални балистични ракети.

Не е известно какво ще е бъдещето на програмата за въоръжаване. Заложените от руското правителство цели са разчетени при годишен растеж на икономиката от най-малко 3.5-4% на година. Доколкото кризата в Украйна послужи като демонстрация на новата „силова“ руска външна политика обаче, анексирането на полуостров Крим постави страната в изолация и в бъдеще най-вероятно Западът ще продължава да налага все по-тежки икономически санкции. Преди дни министърът на икономиката Антон Силуанов, обяви, че  прогнозата за растеж за 2014 г. е била преизчислена на 0.5%, при това в „оптимистично стечение на обстоятелствата“ т.е. съвсем реалистично е да очакваме нещо близко до рецесия

Ако в бъдеще Русия реши да повтори кримския сценарий в някоя от другите територии, населени с руснаци, изолацията ѝ ще се задълбочава, което неминуемо ще се отрази на възможностите на икономиката да поддържа армията на страната. Парадоксално, поддържането на агресивна и експанзионистична външна политика най-вероятно ще лиши Русия от инструментите, необходими за воденето ѝ.

При все това, въпросът „трябва ли да се страхуваме от Русия?“ няма еднозначен отговор. Никой не очакваше Владимир Путин да реагира толкова остро на политическата криза в Украйна и да се притече на помощ на „заплашените“ руснаци в страната, съществува възможността бъдещите му ходове да са също толкова непредсказуеми. Единствената видима спирачка за продължаването на проектирането на руските интереси върху Източна Европа със силата на оръжието е възможността на руската икономика да издържа на изолацията от страна на Запада. В случай, че икономиката на Русия се окаже по-издръжлива, отколкото изглежда днес, то няма видими ограничения пред Кремъл, подкрепен от една все по-добре въоръжена и обучена армия.

Хареса ли ви? Отделете минута да подкрепите ЕКИП в Patreon!