По стъпките на Мизес във Виена* – част първа

Лудвиг фон Мизес е роден на 29 септемви 1881г. в Лемберг (Лвов, днешна Украйна), но израства и прекарва първата половина от живота си в австрийската столица Виена. След завръщането си във Виена (най-вероятно между 1883 и 1897) семейството на Мизес наема жилище в предградията на адрес Friedrichstrasse 4, който днес се намира в централния първи район на града. В момента сградата се реновира и преустройва за хотел, така че за съжаление е покрита от ремонтно скеле:

 

На десетина минути пеша в източна посока на Beethovenplatz намираме Akademisches Gymnasium, която младият Мизес посещава между 1892 и 1900:

В това учебно заведение Мизес получава класическо либерално образование, четейки в оригинал Цезар, Овидий, Вергилий, Тицет, Цицерон, Омир, Херодот, Платон, Софокъл и други. Наред със задължителните латински и старогръцки, Мизес изучава и модерни чужди езици в свободното си време. Като едно от най-елитните училища, тази гимназия е и пионер във въвеждането на нови дидактични методи, както и такси за обучение (Schulgeld), които обаче отпадат за даровити ученици със скромни финансови възможности. Около 20% от съучениците на Мизес са освободени от такси. Неоготическата сграда помещава и до днес училището, като многобройни мемориални плочи по фасадата напомнят за преследването на ученици и преподаватели от еврейски произход по време на национал-социалистическия режим, както и за прочути ученици, оставили следа в историята на Австрия и света, като например нобеловите лаурети по съответно физика и химия Ервин Шрьодингер и Валтер Кон. Сред плочите виждаме и такава посветена на Мизес:

На противоположната страна на виенския булевард Ringstrasse ще намерим ректората на университета, в който Мизес започва следването си през 1900г.

При тогавашната система, студентите, изучаващи икономика, първо минават през интензивно обучение по история на правото, модерно право, юридическа практика и „държавни науки“. В течението на въведителните лекции Мизес попада под влиянието на катедрения социалист Карл Грюнберг, представител на небеденото за модерно течение на немския историцизъм. Под негов надзор Мизес публикува първото си изследване относно освободителното движение на селяните в Галиция в реномиран научен журнал. След приключването на военната си служба през 1903 Мизес се завръща в университета и започва да посещава семинарите на Фридрих фон Вийзер и Ойген фон Филипович, и двамата директни ученици на Менгер. През 1903г. Менгер вече се е пенсионирал от преподавателската си позиция в университета, като е наследен на този пост от Вийзер. Освен със своите „Grundsätze der Volkswirtschaftslehre“ („Принципи на икономиката“, 1871) Менгер си създава репутация през последните десетилетия на XIXв. с неговия спор относно методологията на икономическата наука (Methodenstreit) с немската историческа школа околко Густав Шмолер. Запознаването с този алтернативен поглед върху икономиката се оказва съдбоносно за Мизес, който в последствие се оказва най-влиятелният и оригинален австрийски икономист от третото поколение. Именно изучаването на Принципите правят Мизес по неговите думи икономист, т.е. силно скептичен към държавните интервенции. Решаващо влияние за бъдещето му развитие оказва Ойген фон Бьом-Баверк, който започва известния си семинар през 1905. По това време Бьом-Баверк вече си е заслужил достатъчна известност с двата тома на „Капитал и лихва“ (Kapital und Kapitalzins) и „Относно приключването на марксовата система“ (Zum Abschluß des Marxschen Systems).

Семинарът му привлича множество будни студенти от пределите на Австро-Унгария и от чужбина. Много от тях меко казано не споделят вижданията на младата австрийска школа и в рамките на семинара Баверк им дава поле за изява да развият тезите си в детайли, след което ги подлага на прострорна дискусия. Един от забележителните противници на Баверк в тези дискусии е Ото Бауер, бъдещ виден представител на австро-марксизма и функционер на австрийската социал-демократическа партия. Бауер се записва в семинара с изричната цел да научи достатъчно от Баверк, за да обори неговата критика на трудовата теория на стойността и произлизащата от там експлоатационна теория на капитала. След дълги дискусии Бауер все пак ще признае несъстоятелността на трудовата теория и ще се откаже от писането на контракритика на Баверк. Мизес продължава да посещава семинара дори и след завършването си, попивайки всяка дума на най-изявения ученик на Менгер. Именно влиянието на Баверк придвижва младия Мизес все по-далеч от етатизма и го подготвя за кариерата му на последователен и безкомпромисен учен и застъпник за личната свобода.

Ако се разходим из сградата на ректората на виенския университет ще открием следи от тези първи години на австрийската икономическа школа. На три съседни колони във вътрешния двор са поставени мемориални плочи на Менгер, Бьом-Баверк и Вийзер:

 

 

 

 

 

 

Също така срещаме и Фридрих Аугустин фон Хайек сред нобеловите лауреати, завършили университета:

 

За съжаление този университет, дал на света някои от най-влиятелните мислители на класическия либерализъм, днес изглежда е напълно под контрола на катедрени (а явно и революционни) социалисти, поне ако съдим по рекламите осеяли буквално целия ареал на ректората:

 

След завършването на университета и след около 3 години практики в администрацията, адвокатско бюро и различни съдилища, Мизес започва работа в Търговско-промишлената палата на Долна Австрия, която година по-рано се е нанесла в новопостроената си сграда на Stubenring 8-10.

---