ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Очертава се до месец правителството на Пламен Орешарски да подаде оставка. Това означава, че съвсем скоро ще настъпи краят на едногодишното управление на коалицията между БСП и ДПС. Дотук се стигна след оповестяването на резултатите от изборите за Европейски парламент, които показаха, че популярността на БСП е намаляла спрямо година по-рано, когато след предсрочни избори социалистите получиха мандат да управляват.
БСП обясни загубата на електорална подкрепа с вътрешни конфликти, отцепничеството на партийни членове, някои аспекти от партньорството й с ДПС, неефективността на политиките, провеждани от кабинета на Орешарски.
Социалистите пренебрегваха почти непрестанните протести срещу правителството и не поддадоха по-рано, защото при демокрация е типично да има разновидност на политическите убеждения и това, което е по-важно, е какъв е процентът на тези, които подкрепят управляващите. Така, когато подкрепата за БСП спадна, демократичният процес на междупартийна конкуренция за власт изправи социалистите пред следния избор – или да дадат по-голяма управленска роля на коалиционния си партньор или да разтурят правителството.
Поуката от това е, че в крайна сметка властта на всяко едно правителство се уповава на общественото одобрение. Това трябва да ни накара да се замислим, че негласуването за дадена партия (или негласуването по принцип) има важна роля в определянето на политическия пейзаж. Ниската избирателна активност в България индикира, че българите като цяло са неудовлетворени от политиката. А значителните промени в разпределението на гласове между различните политически сили и подема на едни партии за сметка на други сочат, че българите търсят промяна.
Да, едни гласоподаватели искат едно, други – друго. Но има и нещо общо между тях. Това е убеждението им, че могат да постигнат дадена цел чрез политиката. Някои искат повече благинки от държавата, а други по-малко, но и двете групи гласуват – предполагаемо за политици, които ще защитават тези взаимноизключващи се желания. Това е така, защото и на двете групи (обособени спрямо представата им за ролята на държавата) им липсва търпение, планиране и готовност да жертват краткосрочно за дългосрочно удовлетворение. С други думи – и двете групи имат относително високи времеви предпочитания.
Едните не осъзнават, че за да генерират по-голям доход и за да повишат стандарта си на живот, се изискват качества като далновидност и спестовност. А другите не осъзнават, че същите тези качества са необходими за изграждането на свободно общество.
В този смисъл може да се каже, че гласуването е донякъде детински акт, издаващ липса на дългосрочна визия и жажда за постигане на бързи резултати. Високите времеви предпочитания на гласуващите са в известна степен институционално предопределени – просто демокрацията има тенденцията да скъсява хоризонта на планиране и времето, което човек е готов да жертва, за да постигне удовлетворение. Разбира се има и други фактори, оказващи влияние върху премията, която човек поставя на настоящето спрямо бъдещето – един от тях е личностния фактор (психологията на индивида). Това ще рече, че не всичко е изгубено и въпреки средата, в която се намираме, с достатъчно самоконтрол можем да променим статуквото.
