ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
През 2013 г. станахме свидетели на различни (повече или по-малко) креативни начини да се манипулира БВП. От САЩ, през Гърция и Обединеното кралство, до Нигерия[1], индексът стана жертва на желанието на политиците да не плащат цената за икономическите кризи, вредните политики и кронизма, които създават. От тази година НСИ също ще изчислява БВП според нов механизъм.
Вече сме писали[2], че БВП не е най-точният измерител на икономическата активност и богатството на хората, изразено в произведените стоки и услуги за даден период на определена територия. Нововъведенията в методологията, които ще влязат в сила от септември, са добавянето на икономическата активност на черната икономика, включително проституцията, търговията с наркотици и „контрабандата“. Това по прекрасен начин показва волята на управляващите да се възползват от гласовете на някои социални групи, като забранят определени вещества и дейности (което води единствено до създаване на вредния за потребителите черен пазар и до нарушаване на индивидуалните права на хората).[3] A в същото време, чрез въвеждането на допълненията в изчислителния механизъм, същите тези политици сега правят всичко възможно да капитализират ползите от нещата, които самите те са поставили извън закона.
На пръв поглед, „новите“ дейности, които НСИ официално ще включва в статистиката за БВП, звучат смислено. Но ако се вгледаме по-внимателно, обаче, ще видим, че промяната няма как да измерва реалното благосъстояние и производство. Първо, абсолютно невъзможно е да се събират данни от сектори, които или са обявени за престъпни (производството и търговията с наркотици и „контрабандата“), или не са легални (проституцията). За икономическата активност в тях могат да се правят само приблизителни изчисления и прогнози, които значително ще се разминават с реалността. Това не е нещо, което статистиците не знаят. Второ, добавянето на показатели съвсем не е случайно. При повече събираеми, ceteris paribus, сборът няма как да намалее – а точно това целят и имащите власт, показатели, с които да показват „постижения“
Логичният извод е, че, тъй като промените в методологията очевидно не могат отрязват по-точно икономическата активност, ефектите от тях ще са изцяло политически. Едва ли е случайно, че промените в начина на изчисляване идват в момент, в който растежът БВП на 27-те страни членки на ЕС за 2012 г. беше отрицателен (- 0,4%), а през 2013 г. реализира „козметичен“ ръст от 0,1%.[4] Данните, които няма как да бъдат обективни, могат изключително лесно да се използват за хвърляне на пръст в очите на публиката (т.е. на електората).
Чрез лесно манипулиране на показателите, политиците могат да кажат, например, че „престъпността“ е намаляла, извличайки съответните дивиденти.[5] Друг явен начин, по който могат да се използват данните от „новия БВП“, е като се отчита фиктивен икономически ръст. Както вече видяхме, добавяйки индикатори към методологията може само и единствено да доведе до увеличаване на съвкупната му стойност. Това също дава съвсем реални предпоставки да смятаме, че изгодите от статистическите данни ще се използват само с политически цели – пред публика, която не включва икономисти и която не се занимава да изследва детайлно структурата на националния продукт.
Ако погледнем другите страни, там ползите за управляващите от промените в механизма за изчисляване на БВП също са очевидни. Държавите в южната част на Европа, които, заедно с Ирландия, са най-силно засегнати от кризата и които страдат от хронично високи нива на дълг, със сигурност ще използват напълно имагинерното статистическо увеличение на националния продукт, за да намалят съотношението между дълга и БВП (debt-to-GDP ratio), при това – без изобщо да правят реформи. Ако тази стратегия успее да излъже пазарите, най-вероятно лихвите по заемите за правителствата поне временно може да спаднат, което ще е изключително добра възможност за политиците да вземат още дълг. Дългосрочният ефект от повече заеми в и без това изключително задлъжнели икономики ще е силно отрицателен, особено за данъкоплатците, които в един или друг момент ще трябва да платят цената на реализираните днес политически проекти.
В заключение може да се каже, че промените в изчисляването на БВП по света няма да допринесат за по-точни икономически данни. Точно обратното – националната статистическа агенция на различни страни, в това число и Евростат, за пореден път подават ръка на политиците (т.е. на работодателите си), когато вторите са изправени пред социалните последици от стагниращите икономики и икономическите кризи, за които самите те са отговорни.
[1] През 2013 г. САЩ промениха методологията на изчисляване на БВП, включвайки компонента “intangibles” (или „нематериални активи“ – интелектуална собственост, патенти, запазени марки и т.н.). Този статистически трик в никакъв случай не направи измерителят по-точен, но от нищото добави около $500 млн. към, предполагаемо, икономическата активност на САЩ. Същото направи и Eurostat чрез новата си методология, която също включва „нематериалните активи“.
[3] За генезисът на „черните пазари“ и изключително негативните ефекти може да се пише много. Тук само ще споменем, че, благодарение на забраните, потребителите страдат от по-високи цени, могат да бъдат подложени на ценова дискриминация, има голям шанс да получат некачествен продукт, който няма как да заменят с такъв от друг доставчик (особено по отношение на наркотиците). Икономическите щети, които държавата нанася в цялостната си дейност по забраняване и преследване на индивидите, които се занимават с търговия на забранени вещества, са огромни. Първо, ресурси от продуктивни дейности се изземат (независимо дали данъкоплатците го искат, или не), за да се финансират полицията, съдебната система и прокуратурата. Второ, допълнителни ресурси се прахосват за хвърлянето на осъдените в затвора. Не може да не се акцентира и на факта, че забраните реално създават престъпността, свързана с проституцията и наркотиците, включително насилието между отделните групировки и полицейското насилие – неща, които не виждаме на свободния пазар.
[4] Нещо повече – през 2013 г. всяка страна от групата PIIGS отчита спад на БВП, както следва: Португалия: -1,4%, Испания: -1,2%, Ирландия: -0,3%, Италия: -1,9%, Гърция: -3,9%.
[5] За разлика от всички големи частни компании, държавната полиция почти не публикува отчетност на дейността си. Логично, причината за това може да е само една – тя е изключително неефективна структура; все пак, ако се справяше със задълженията, които уж трябва да изпълнява, ръководството ѝ би се гордяло с това. Както знаем, успешните ученици не крият бележниците си. За по-подробен анализ на държавната полиция виж тук.
