Доброволни алтернативи на социалната държава

Трудно е да се спори с аритметика и съответно с тезата, че социалната държава е изправена пред фалит. Около 30% от всичко, произведено в Европа и Северна Америка, се изземва от държавата и харчи с цел подобряване благосъстоянието на определени обществени групи – бедни, деца, пенсионери т.н.  Обаче това преразпределение все не е достатъчно, народните избранници обещават все повече и повече и като резултат имаме все повече бюджетни дефицити и все повече дълг –стигайки до наистина гигантски нива (видими дори от оптимистичните разчети на МВФ в Графика 1).

Графика 1

Етично-философката основа на социалната държава също не е особено стабилна. Взимаш насила парите, изкарани от едни хора, с цел да ги дадеш на техните съседи – като целият процес описваш като „солидарност“. Или пък, няколко поколения не спестяват за пенсия (или са измамени, че спестяват) и след това сметката се пише на най-младите и на неродените. А може би, правиш определени „социални придобивки“ по-изкусителни и изведнъж инвалидните пенсионери скачат с 250%[1]. Т.е. може би вместо истинска помощ и солидарност, имаш система на насилствено изземванe и гратисчийство.

Добре тогава, да оставяме нуждаещите се по улиците ли? Да, социалната държава има сериозни проблеми, но алтернатива няма, без политическата класа и нейните механизми на изземване от къде ще дойде „предпазната мрежа“ за членовете на едно общество?

Оказва се, че, ако погледнем историята, ще разберем, че социалните услуги не са се появили с някаква форма на законодателство или държавен декрет. Още през 19 век във Великобритания частната, доброволна дейност е  достигала големи размери в най-разнообразни форми – чрез благотворителни дружества са се осигурявали помощ за бедни, лекуване на болни, жилища за работническата класа, подкрепа на инвалидите, образование за бедните деца и много други.[2] Всичко това благодарение на всякакъв вид донори, от богати индустриалци (в Лондон все още стоят приютите за бездомни, изградени от George Peabody) през големи църковни настоятелства до местни, общностни организации – без никакво използване на принуда.

Още по-интересно през 19 век и до средата на 20-ти са същестували така наречените „взаимноспомагателни дружества“ (mutual-aid societies в САЩ, friendly societies във Великобритания и спомагателни каси в България). По своята същност те са били членски организации, където срещу годишна вноска човек може да получи набор от социални услуги. Подробно е документирано, че са се занимвали със здраве (всичко от общопрактикуващи лекари, през санаториуми до цели болници), с помощ при неработоспособност, образование на деца, сиропиталища, изплащане на болничен, покриване разходи за погребения, старчески домове и др.

Изчисления на американски историци показват, че през 30-те години на 20 век около 30 млн. жители на САЩ са били членове на такива дружества, разпръснати в 124 000 ложи из цялата страна –по този начин осигурявайки за себе си и семесйтвата си „спасителна мрежа“ без никаква форма на насилие, принуда или политическа намеса[3]. Важно е да се спомене, че тези дружества не са били някаква форма на забавление за богатите или средната класа. Всъщност американци от най-бедните слоеве на обществото[4] са използвали взаимноспомагателни дружества, за да извоюват не само по-добър и по-сигурен живот, но и самостоятелност, с която изключително много са се гордеели.

Взаимноспомагателните дружества са оперирали изцяло на свободния пазар, изцяло на базата на доброволно участие. В този смисъл, помежду им е съществувала сериозна конкуренция, поради което те са се стремяли да предлагат все по-добра и по-изгодна услуга – издавали са списания, на общите събрания са представяли подробни отчети, наемали са специалисти от лекари до актюери, ръководството е било избирано на специални конгреси и много други.

И най-важното, тези, чиито модел не е работил или, които не са предлагали обещаната услуга – са фалирали, по този начин изчиствайки системата от грешки. Нещо немислимо в социалната държава, където грешките се стимулират с още пари.

За съжаление тези дружества изчезват след средата на 20 век, точно когато държавата силово се намесва в сферата и изтласква (икономическият термин е crowding out) всякакъв вид доброволни решения, като подбива цени и отнема доходи, които иначе биха отишли за такъв род дейност.

Държавната намеса прекъсва доброволната, истинската солидарност между хората и я заменя с насилствено отнемане на собственост и  политически мотивирано преразпределение.

За финал, нека само си представим какъв вид общество и каква социална грижа бихме имали – със солидарния, доброволен модел и нивото на световно богатство от днес. Едва ли ще е фалирала система, от която се хранят политически върхушки.

П.П. Фред и Барни от семейство Флинстоун са членове на The Loyal Order of the Water Buffalo, което е взаимноспомагателно дружесто. В голяма част от тези подобни дружества е имало характерни униформи, екзотични имена, ритуали и др., идващи от етническия или религиозен произход на членовете или от модерния по това време мистицизъм.

Хареса ли ви? Отделете минута да подкрепите ЕКИП в Patreon!