Защо слух може да свали институция като КТБ (или ПИБ)

Управителят на Българската народна банка заяви днес пред медиите, че Корпоративна търговска банка не е фалирала. Не че можем да очакваме друго изявление от институция, създадена за да спасява банките от ефектите на генерираната от тях кредитна експанзия, но трябва да отбележим, че в думите му има известна истина. Без публично достъпни факти е трудно, а и ненужно, да гадаем какво точно предизвика внезапната загуба на доверие в банката – и все пак, случаят е пореден нагледен пример колко крехка е банковата система.

Именно доверие е ключовата дума – доверие в способността на банката да изплати вложените пари съгласно условията на сключения договор, обикновено без предизвестие. Проблемът е, че при сегашната система на банкиране с частичен резерв това доверие е неоправдано. Не само, че банките пазят само малък процент от изискуемите средства в наличност (останалите са раздадени под формата на кредити), огромната част от парите в обращение не съществуват физически.

Смесвайки депозитното и кредитното банкиране банките създават парични заместители чрез кредитна експанзия, която се гради като обърната пирамида върху хартийките издавани от централната банка. Така ако всички или дори значително малцинство от вложителите в една банка решат да изтеглят парите си от която да е банка, същата ще изпадне в неплатежоспособност, защото не разполага с тях, а и няма как да ги има, тъй като не съществуват физически. Само по себе си несъществуването на парите в брой (т.е. в банкноти) не е сериозен проблем, тъй като такива могат да бъдат напечатани при почти нулеви разходи. Това обаче от своят страна би довело до хиперинфлация, защото всяка единица базови пари се умножава многократно преминавайки през системата на частичното банкиране.

В този смисъл, твърдението на Искров е вярно дотолкова, доколкото КТБ не е по-неплатежоспособна от която и да е друга банка. Просто въпросният институт по една или друга причина сега изпадна в немилост. Подобни случки са особено опасни за банковата система с частичен резерв, защото разклатеното доверие в коя да е банка има силата на самоизпълняващо се пророчество, водещо до разкриване на вродената неплатежоспособност. Т.е. винаги съществува риска на „заразата“ към други банки, която е нищо повече от осъзнаване на реалността от страна на вложителите.

Исторически погледнато такива събития са всичко друго, но не и рядкост. Банкирането с частичен резерв предизвиква бизнес цикли и масови фалити откакто съществува. Тази практика не е ограничена само до банките, подобни действия са в различна степен възможни с други хомогенни стоки като пшеница или петрол например и далеч не липсват исторически примери за това.

Създаването на парични заместители обаче е далеч най-примамливата опция, тъй като другите хомогенни стоки все някога се консумират, докато парите (особено в днешния им хартиен вариант) служат само за размяна и в голяма част от случаите не е необходимо да си променят физически местонахождението, за да преминат от един притежател в друг.

Разбира се, неизбежно се стига и до разкритието на измамата, но докато трае схемата е твърде доходоносна. При това достатъчно доходоносна, за това държавното правораздаване не само да не наказва практиката, а да я поощрява с различни привилегии. Така например в момента КТБ не е обявена във фалит, но са замразени всички нейни задължения, докато нейните длъжници трябва да продължават да  погасяват кредитите си. Това различно тълкуване на неплатежоспособността на банки в сравнение с други отрасли е само една от привилегиите, които банковото лоби си е извоювало. Далеч най-важната предпоставка за жизнеспособността на частичното банкиране се явява наличието на кредитор от последна инстанция – централната банка.

Тук следва да си зададем въпроса с какво толкова банковият отрасъл е по-специален от другите? Защо няма производител на чорапи или фризьор от последна инстанция? Защо фалита на една фирма да е потенциално фатален за конкурентите й? Всичко това дължим на измамната и неморална практика на банкирането с частичен резерв, създаващо парични заместители от нищото и преразпределящо богатство в полза на тези, сдобили се с новите пари първи. За съжаление пътят към възстановяване на стабилен паричен ред (пари създадени от пазара) и връщане на банковото дело към нормално легитимно опериране, изглежда минава през тотален фалит на банковата система, в който огромен брой невинни хора ще загубят спестяванията си.

Хареса ли ви? Отделете минута да подкрепите ЕКИП в Patreon!