Антипазарните реформи на кабинета „Орешарски“ – част първа

За малко повече от година на власт коалицията, водена от БСП, предложи, внесе за разглеждане и прие немалко промени. Ефектите от някои от тях още не с налице, а, когато се проявят, мнозина може би няма да ги свържат със сегашните управляващи. Във всеки случай, вече можем да изготвим антология на антипазарните действия и реформи, които кабинетът „Орешарски“ въведе.

В списъка на антипазарните дейности на кабинета няма как да пропуснем и заплануваното повторно (след като миналата година бяха емитирани ДЦК за 1 млрд. лв.) увеличаване на дълга. Скоро след обявяването на този план международната рейтингова агенция Standard and Poor’s понижи кредитния рейтинг на България до BBB- (т.е. до най-ниския рейтинг от категорията „Инвестиционен рейтинг“; ако бъде намален още веднъж, държавният дълг ще се срине в категорията „Неинвестиционен“). Това означава, че дългът, който правителството ще емитира, ще се оскъпи за данъкоплатците, които ще го изплащат. При това, засега не са налице планове за прекратяване на политиката на бюджетни дефицити.[1] Друг негативен ефект, който политиката на бюджетни дефицити ще окаже върху икономиката, е силно вероятното намаляване на чуждестранните инвестиции, тъй като оценката на S & P задължително влиза в сметките на предприемачите, когато решават къде да вложат средствата си.

Негативен сигнал за инвеститорите беше и наложеният през есента на 2013 г. мораториум върху продажбата на земя на чужденци. Въпреки че през януари тази година КС обяви текста за неконституционен, той е поредната индикация, че управляващите са готови да пожертват частния сектор (както и всички останали), за да задоволят исканията на една крайно дясна партия и националистически настроените ѝ поддръжници. По подобен начин лицензите на частните електроразпределителни дружества бяха на кантар, отново поради исканията за национализация и „борба с капиталистите“.[2]

Генезисът на проблема с електроразпределителните дружества, които оперират в почти напълно регулирана, неконкурентна и до немалка степен непредсказуема среда, зависеща изцяло от волята на партията с най-голямо мнозинство в парламента, до голяма степен се корени в политическата воля да не се повторят зимните протести от началото на 2013 г. За да се „застрахова“, кабинетът „Орешарски“ намали цената на тока от първи януари, съкращавайки и технологичните разходи на трите ЕРП-та. Но това, което постигна чрез плановото намаляване на цените, всъщност е свиване на маржа на печалбата на дружествата – вредна мярка, която може да доведе до още по-голямо свиване на възможностите за инвестиции и обновяване на електропреносната мрежа, попадаща под техен контрол.

Опитът с ЕРП-тата не е единственият пример за внасяне на риск в бизнес средата от страна на правителството на БСП. През изминалата годината станахме свидетели на промени в Кодекса на труда, според които фирмите могат вече да наемат с трудов договор младежи до 29 годишна възраст без опит по специалността, като задължително изискване е да им се определи наставник. Промяната де факто премахна правото на свободно договаряне между страните и по ред причини не просто затрудни, а в много случаи изцяло прекъсна стажантските програми, постигайки обратен на планувания ефект. Освен това сме свидетели на постоянно политическо говорене и предложения на някои парламентарно представени партии против предприемачите. През януари т.г. имаше предложения (които засега не са приети) да се забрани на работодателите да съкращават служители, да закриват части от фирмите или да отговарят солидарно за неизплатени задължения . Така допълнително се намаляват шансовете за нарастване на инвестициите, респективно – за бърз и стабилен икономически растеж, защото независимо дали мерките се приемат, волята за популистки действия увеличава риска за предприемачите.

Друго антипазарно, популистко и вредно действие беше поредното увеличение на минималната работна заплата от първи януари 2014 г. Тя вече беше увеличена година по-рано от правителството на ГЕРБ от 290 на 310 лв., но кабинетът „Орешарски“ увеличи минималния праг на месечното заплащане с още 30 лв. На думи, мярката целеше увеличаване на жизнения стандарт на работещите. На практика, обаче, по-високата минимална заплата е ефективна бариера пред нискоквалифицираните работници, особено в слаборазвитите райони (като Северозападния, например). Централно увеличение на цената на труда е и гаранция, че някои от вече заетите ще изгубят работата си, въпреки че сигурно малцина неикономисти биха отдали това на увеличената МРЗ.[3] Негативното влияние на МРЗ върху заетостта беше отчетено дори от ЕК в доклада за 2013 г. Новият праг на заплащането ще направи не само уволнените по-бедни, а и всички останали, поради намалялото количество производство на стоки и услуги, в чието създаване те са участвали. Увеличението на МРЗ и на други трансфери идват на фона на вече дискутираните бюджетни дефицити.

Макар да не е задължително антипазарна мярка, увеличаването на бюджета на службата за подслушване, без да тя да се елиминира или поне да се намалят правомощията ѝ (нещо, което БСП направи почти с встъпването си), е в разрез с концепцията за индивидуална свобода. Службата все още е под прекия контрол на партията с най-голямо мнозинство и отново ще може да се използва за лични интереси, с тази разлика, че вече данъкоплатците плащат повече за нея.

В част втора ще разгледаме по-важните антипазарни действия и политики и в други отрасли.

Хареса ли ви? Отделете минута да подкрепите ЕКИП в Patreon!