Образовани като за корупция

Вярно е, че в последните години хората дръзват да прокарат бизнес, престрелките в центъра на София са отдавна забравени, а сенчестите сделки сякаш изчезват (или просто биват по-умело прикривани). Дали обаче корупцията в България е замиращо явление? Макар подобно развитие на нещата да е дългогодишен блян, неговото изпълнение все още изглежда по-скоро като мираж отколкото като нещо изпълнимо в обозримо бъдеще. Скандалите като „Мишо Бирата“, случаите с ПИБ и КТБ, обвиняването на „чуждестранните варварски“ ЕРП-та за късото съединение в енергетиката, както и постоянните кадрови смени в държавния сектор продължават да напомнят, че корупцията далеч не е премахната и дори продължава да се движи на пълни обороти.

Корупцията по света и у нас

Корупцията далеч не е „нашенски“ феномен, измислен и отгледан в България. Нито сме първите, нито ще сме последните, където шепа хора успяват да се облагодетелстват на гърба на останалите. Европейската комисия (ЕК) неотдавна подчерта, че корупционните практики в рамките на целия ЕС носят загуби на стойност около 120 млрд. евро годишно. Значителна сума, имайки предвид че тя е около три пъти по-голяма от икономиката на България. Последното изследване на Transparency International – агенция, която прави ежегодни оценки на корупцията по света, показа, че ниските нива на корупция са по-скоро изключение отколкото правило и се наблюдават единствено в най-развитите икономики и … Чили.

Това обаче далеч не трябва да ни служи като извинение, защото по отношение на корупцията България се намира непосредствено до страни като Монголия, Сенегал, Китай и Ямайка. Всъщност в рамките на ЕС единствено Гърция регистрира по-високa корупционна дейност през 2013 г., а резултатът на България е повече от два пъти по-лош от този на лидера Дания.

Крайният ефект от наличието на корупционни практики е влошаването на бизнес средата. Нещо, което през последните години доведе до отлив на инвеститори от страната. Според последния Индекс на глобалната конкурентоспособност България заема наглед приемливата 57-ма позиция, но това се дължи основно на макроикономическа стабилност, както и технологичната готовност и високия процент от населението с основно образование. По отношение на ключовата за бизнеса институционална среда, страната остава на незавидната 107-ма позиция от общо 148 страни. Особено лоша индикация е, че България не отчита подобрение в това отношение, а причината са обичайните високи нива на недоверие към политическия елит, лошата съдебна система и много други добре познати неволи. С прокарването на лобистки закони, назначаването на приближени до политическия елит фигури в съдебната система и непрозрачни харчове на правителството, проблемите не само ще останат, но и ще се задълбочат.

Основен проблем остава голямата честота на подкупите. Тази тенденция не само увеличава разходите за бизнеса, но и подкопава неговото доверие в средата. Според гореспоменатия доклад на ЕК, около 13% от анкетираните в България са заявили, че през изминалата година им е бил поискан или се е предполагало, че трябва да предоставят подкуп. За сравнение – това е над четири пъти по-висок дял спрямо средното ниво в ЕС. Нещо повече, близо 82% от анкетираните заявяват, че случаите на корупция не се наказват и преследват ефективно, а това рязко покачва възможността за нейното процъфтяване.

Корупционните схеми задължително преминават през поставяне на ключови фигури на основни позиции в държавните ведомства. С други думи, не е съвсем случаен фактът, че с идването на всяко ново правителство се сменят министрите, ръководителите на държавните предприятия и агенции. Кадровите промени стартираха още с идването на БСП и ДПС на власт. Първо се смени ръководството на БЕХ, а седмица по-късно и водещи фигури в дружествата на НЕК бяха съкратени. Кадровата въртележка при митниците не закъсня и петимата регионални началници бяха назначени на други позиции в системата още в началото на август. Разбира се аргументите за решенията са стандартни – оптимизация, смяна на политиката, лични причини на освободените ръководители, а понякога дори и липсва каквото и да е обяснение. Въпросът е как тези структури оперират безпроблемно и ефективно в продължение на години, а при появата на ново правителство се откриват куп нередности, поставят се цел за цялостна структурна реформа, сменят се управителите и всичко цъфти в рамките на следващите четири години (на хартия). Всеки мандат уж поемаме по нов път, но видимият ефект е нулев – напредък по отношение на корупцията не се отчита.

Обрзовани като за корупция?

И макар повечето негативни последствия от „играта под масата“ да са видими съществуват и проблеми, които остават невидими за широката публика. При всяка корупционна сделка се изисква поддържането на определено ниво на дискретност. Тази необходимост от тайна от своя страна пренасочва инвестициите към по-непродуктивни, но значително по-непрозрачни сектори като инфраструктура и национална отбрана за сметка на образование и здравеопазване, където вероятността корупционните практики да излязат наяве е драстично по-висока. С други думи, необходимостта от поддържане на тайна неминуемо преструктурира държавния сектор по начин, който да намали риска от разкриване на корупционните практики. Вероятно вече сте се досетили, че е в интерес на правителството да поддържа изкуствено и монополи, тъй като по този начин държавниците контролират външна намеса в сектора, ограничават публичната информация и планират по-лесно подкупите, които може да вземе от компанията-монополист.

В тази връзка, далеч не е случаен факта, че в България монополът в енергийния сектор изглежда напълно неразбиваем, при положение че отдавна съществуват енергийни модели по света, които доказват, че абсолютният монопол в този сектор не е необходим и е крайно неефективен. Не е случайно и че МВР и министерството на отбраната ще заемат 34% от общия бюджет на всички министерства през 2014 г., докато бюджетът на министерството на образованието е планиран да достигне едва 7%.

Всъщност това пренасочване на държавни средства от сектор образование към по-непродуктивни дейности (например като строеж на магистрали или пък крайно ненужни атомни реактори), с цел да се подсигурят корупционните практики, не е видно само в България, а се случва по цял свят. Негативните последствия обаче са значителни. Международният валутен фонд (МВФ) изчислява, че намаляване на индекса на корупцията с около 2 единици (от общо 10) довежда до увеличаване на разходите за образование като дял от БВП с 0,5 пр. п.[1] Съотнесено към България, това означава, че ако настигнем резултатите на Словения и Литва по отношение на корупцията, разходите за образование би трябвало да се увеличат с 400 млн. лв. на година. Не звучи никак зле, особено когато отбележим, че при подобно намаление на корупцията, инвестициите би трябвало да нараснат с над 4 млрд. лв., според изчисленията на МВФ. Накратко – прекомерно много магистрали и полицейщина не е на добре, тъй като това довежда до съвкупно обедняване (или в най-добрия случай – застой).

Разбира се, тук седи и големият проблем с всеки вид държавна активност, който е не по-малко валиден и за образованието. В момента, в който се разбере, че големи парични потоци се насочват към определена сфера (да кажем както ще стане с европейските фондове за образование и както стана с тези за наука) неминуемо се появяват и корупционните модели, които да се възползват от средствата. Т.е. простото увеличение на парите за образование няма да доведе до по-малко корупция,  аще я измести на друго място – именно в просветата. Където тя така или иначе си съществува, но на по-скромно ниво, чисто поради финансови причини.

Централна и източна Европа расте, но ние не.

Политическият елит в България често се оправдава, че когато икономиката е малка, реформите и напредъкът се осъществяват бавно, защото си зависим от големите страни. Да, ама – не! Редица икономики по света опровергават това твърдение. Така например Естония, която е с население от 1.5 млн. души и икономика около 7 пъти по-малка от тази на България, започва прехода си през 1991 г. – две години след нас. Още през 2002 г. обаче Естония регистрира най-добрия резултат в Индекса за глобалната конкурентоспособност сред развиващите се страни, а днес се намира на цели 25 места пред България.

С други думи, да си малък и зависим не е непреодолима пречка пред икономическия просперитет. Изисква се обаче силна политическа воля – нещо, което преходът доказа, че е крайно оскъден ресурс в България. В момента  е повече от ясно, че сме поели по погрешен курс. Назначаването на лица като Д.П. и В.С. начело на ключови институции в страната и затъването на регулаторните органи в ясно изразена зависимост от политически интереси (разбирай ДКЕВР), почти необратимо ще бетонират страната на дъното на класациите в ЕС за дълъг период от време. Въпросът е ще продължим ли да сме „образовани като за корупция“ или вече сме готови да поемем нов курс?

Хареса ли ви? Отделете минута да подкрепите ЕКИП в Patreon!