Лошо решениe за проблема с дрогата ли е легализацията?

В електронната версия на в. Сега се появи интересна статия, обсъждаща възможностите (или невъзможностите) за провеждане на реформа по проблема със забраната за ползване, притежание и продажба на наркотични вещества. Полезно е да се разгледат част от тезите, представени в текста.

В края на втория параграф авторът заявява:

Вместо това от целия дебат излезе, че с узаконяването му [на проблема с нарткоцитие, бел. авт] държавата с един замах ще ликвидира един от най-тежките и сложни проблеми на обществото. Като че ли някога това въобще се е случвало в историята.

Горното изказване е фундаментално погрешно. Имаме исторически пример за това как премахването на държавна забрана за ползване на популярен наркотик е отстранило тежък и сложен обществен проблем. Още повече, този случай е отлично документиран откъм статистика и дори сериозно развит като тематика в развлекателната индустрия. Става дума за Сухия режим в Съединените американски щати.

Колко голям е решеният проблемът може да разберем от числата. С въвеждането на забраната за производство и продажба на алкохол, убийствата в страната стигат своя пик през 1933 –та (последната година на Сухия режим) – 10 случая на 100 000 души, което е сериозен скок – от 6.5 на 100 000 души през 1920 (първата година на Сухия режим). След премахването на забраната следва постепенен спад в криминалната активност и през 1940 г. [1] имаме достигане на старите нива от преди режима.

В този период престъпността не само се увеличава, но става много по-добре организирана, благодарение на солидния и постоянен доход, който се получава от практическия  монопол върху много търсена стока.. Не е случайно, че класически мафиотски структури като Чикагската мафия или фигури като Лъчи Лучано и Ал Капоне изгряват по време на Сухия режим.

Друг интересен момент, който се наблюдава е скокът в потреблението на по-силни спиртни напитки за сметка на вина и други по-слабо алкохолни питиета. Преди въвеждането на Сухия режим, американските потребители са харчили 40% от всичките си средства, предвидени за алкохол, купувайки спиртни концентрати. Това се променя между 1921 и 1934, когато около 90% от всички средства за алкохол отиват за уиски, джин и ром, вместо за вино и бира.  Разбира се, след 1933 постепенно нещата се връщат на нивата от преди забраната и остават там за десетилетия напред.[2]

Горният феномен е лесно обясним – когато едно вещество е нелегално, стимулът на производителите и ползвателите е да може да го пренасят, продават и ползват в по-концентрирана форма. Американският изследовател Марк Тортън в книгата си „Икономика на прохибицията” е забелязал нещо подобно да се случва и при забраната, която имаме и до днес- наркотичните вещества стават все по-концентрани. Икономическият стимул за разменящите на черния пазар е да създават по-силни за единица маса и оттам по-опасни за организма вещества, за да избягват залавяне на стоката си. По-малките като обем товари са по-лесни за скриване от полиция и конкуренция.

И спиртните напитки по време на Сухия режим наистина са били опасни. Една статистика от началото на века показва, че смъртните случаи от отровен алкохол през 1925 г. са били 4,154, сравнено с 1,064 през 1920 – т.е. учетворяване на проблема. Забраната карала хората да се насочват и към медицински алкохол, който бил позволен за ползване след специално предписание. Продажбите на такива продукти (95% спирт) от лекари нараства с 400% между 1923 и 1931 г.[3]

Към изброените досега проблеми, които премахването на забраната решава, може да добавим и пренаселените затвори, гигантската политическа корупция на всички държавни нива, разорените законни бизнеси, алкохолизмът, предизвикан от променената култура на пиене и още много. С други думи, едва ли може да се твърди, че отмяната на безумни забрани не решава сериозни обществени проблеми.

По-долу в изложението си авторът от в. Сега изразява привидно съгласие с тезата, че легализацията на наркотиците би премахнала сериозни проблеми, като този с престъпността например. Според него обаче, има и едно „но”:

На първо място, пазарът на наркотици никога няма да бъде свободен. Да си го кажем честно – повечето хора имат силни предразсъдъци спрямо дрогата и дори да позволят легализацията й, ще искат много сериозни и подробни правила за всички, свързани с нея дейности

[…]

Резултатът [..]ще е най-тежко администрираният пазар, който тази страна е виждала. А всички знаем какво означава това – скъпа продукция, която само ще насърчи контрабандата. Та дори в момента това се наблюдава ясно при всички легални акцизни стоки

И наистина, твърде тежкото регулиране на определен пазар създава търсене на стоки, които са извън скъпия контрол на държавата и високите акцизи. Това го виждаме, както при цигарите, така и при алкохола. Но такава ситуация е несравнимо по-добра от тази при марихуаната, кокаина или халюциногените гъби, защото има огромен светъл пазар, защото няма полицейско преследване, защото можеш да си купиш законно и дори защото има широко разпространено домашно производство без престъпни структури (толкова малък пазар с ниски маржове не е особено привлекателен за криминални елементи).

Материалът завършва със следния параграф:

„Българското общество и държава не са готови за легализация, която би изисквала ефективно регулиране от некорумпирана държавна администрация. Узаконяването на продажбите при сегашното положение би създало условия за създаване на монополи, доминирани от мафиотски групировки, което би било по-зле и от сегашното положение“, констатират от движението. И предлагат декриминализация – един по-сполучлив вариант, върху който би могло да се помисли.

Както алкохолният и цигареният пазар, така и този за други видове наркотични вещества не се нуждае от никаква форма на държавна регулация. Нито една от евентуалните регулаторни функции (следене на качество, събиране на акцизи, издаване на разрешителни) на държавата в момента не се изпълнява и някак си пазарът за наркотици работи. Още повече, където държавата се меси, идват и най-големите проблеми– полицията удря свободните предприемачи и дребните риби, но опъва чадъри над голямата престъпна структура и всячески пречи на тези, които се опитват да работят като почтени търговци. А монополите (или по-точно частични, териториални монополи) имаме и в момента и те се контролират от мафиотски групи.

Между другото, класическият начин за създаване на монопол или олигопол е спирането на легализацията до медицинска марихуана. Ефектът от това нещо би бил огромна власт в ръцете на лицензираните продавачи и предписващите лекари и страхотен стимул за създаване на корупционни схеми, чрез които продуктът медицинско качество да се разпространява по-широко.

Проблемът с декриминализацията (за справка Португалия) е, че не вади бизнеса на светл.. Освобождава в някаква степен потребителя, но не дава възможност целият процес от производството до потреблението да бъде в ръцете на предприемачи и клиенти, които работят открито. С други думи, няма легална отговорност, няма светли, чисти магазини, няма професионализация през целия процес (от отглеждане до маркетинг), няма бранд и репутационен риск (съответно все още можеш да продаваш на деца) – остават мрачни фигури, които викат „хеш,хеш” по тъмни алеи.

Разбира се, в тезата има и елемент на истина – напълно е възможно да се създаде такава регулаторна схема, че при легализация да имаме определени интереси, които да получат достъп до пазара за сметка на всички останали. Точно затова основна цел трябва да е пълната легализация, такава без възможности за създаване на монополи, олигополи или други форми на ограничаване на конкуренцията.

---