ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
На 17 юли, в една от по-малките зали на Хотел Балкан (бившият Шератон) в центъра на столицата се проведе конференция под наименованието „Социална политика за растеж – десния път“, организирана от фондация Конрад Аденауер, свързана с партията на г-жа Меркел в Германия. Основната идея на събитието, както обясниха домакините, е да се започне разговор за това кои са добрите „десни“ политики в социалната сфера – наистина интересна и важна тема.
Събитието беше разделено на три дълги панела с голям брой участници – академични и NGO икономисти, политици, политолози, бизнесмени, членове на администрацията и представители на синдикатите. Чуха се най-различни тези, предложения и коментари, които трудно ще се опишат в такъв кратък текст, но няколкото часа бяха пълни с интересни и показателни коментари.
Политиците
Представителите на политическата класа, които имаха най-сериозна изява, бяха от семейството на ГЕРБ – кметът Йорданка Фандъкова, секретарят на президента по социалните въпроси Деяна Костадинова и депутатът Тотю Младенов. Основното впечатление, което оставиха, е за доста сериозен колективистки уклон в изказванията и тезите си, както и почти пълна липса на философски подход към „десните“ идеи.
Говореше се (особено от Младенов и Фандъкова) основно за европейските програми и как те създавали много работа и благоденствие (по-късно двамата съвсем правилно бяха засечени от представителя на КРИБ – Георги Брашнаров – че това са временни и не особено устойчиви мерки). Фандъкова направи абсурдното изказване, че някак си тя е допринесла за ниската безработица в София, а не фактът, че целият бизнес от години е концентиран в града. Представителката на президенството Костадинова направи лошо впечатление като прочете няколко откровенно леви мерки от програмата на Меркел и заяви гордо, че и десните можели да са „социални“. Все пак можем да ѝ дадем точки, че спомена за проблема с ТЕЛК измамите и с фалиращата пенсионна система – разбира се, без даде сериозно решение на нито едно от двете.
Фандъкова се отличи и с авторитарното си говорене по повод образованието, като продължи усилено да лобира пред публиката за задължително образование от най-ранна детска възраст. Беше много доволна, че общината е създала своя „социална програма“ и че има възможност да харчи повече данъкоплатски пари чрез европейските програми. Като цяло, безидейно и напълно лишено от разбиране за това какво е „дясна“ политика представяне на герберите.
Синдикалистите
Представителите на двата големи синдиката КНСБ и КТ „Подкрепа“ също бяха важна част от панелите и обсъжданията. Пламен Димитров от КНСБ почти зае ролята на нещо средно между охранен политически инсайдър (какъвто е) и ляв студент на OccupyWallStreet (какъвто се опитва да изглежда). Каза ни, че свободният пазар се е провалил, като е донесъл кризата през 2007-2008 г., извади статистика за данъците и коефициента на Джини (която беше оборена на място от Георги Ганев и Красен Станчев) и се похвали, че харесва Юнкер, защото и той като него искал да харчи милиарди за „индустриална политика“ – което само би трябвало да накара феновете на топ комисаря да се замислятхубаво дали и той е аджеба десен (или е по-скоро като бг синдикалист). Димитров нахално разви тезата (пред представители на сериозни, несубсидирани бизнеси), че всичкият растеж на икономиката през прехода бил в Пеевски и Цветан Василев.
Моят любимец Димитър Манолов (от Подкрепа) правилно заяви, че няма добро разбиране за „дясно“ в България и доста завъртяно се опита да внуши, че само либертарианците харесвали десни идеи, което едва ли е така, но е истина, че ги защитават най-последователно и аргументирано. Константин Тренчев (от Подкрепа) ме изненада като говори по-малко социалистически от самите десни политици от ГЕРБ и президенството – главно за декомунизация и моралния крах в българското общество. По последното е може би важно да се отбележи, че моралният крах е от времето, когато голяма част от живеещите в България са приели СССР и социализмът с отворени обятия, всичко натам е последствие – поне според автора на този очерк.
Икономистите и бизнесмените
Десните икономисти отново имаха добро представяне – Петър Ганев (от ИПИ) разяри Димитър Манолов (от КНСБ) като спомена за очевидната истина как държавата държи контрола на всички дъблоко проблемни сектори като образование, здравеопазване, пенсии, а после ходи и се бута да регулира вече успешни и работещи неща като супермаркетите. Доста интересно Ганев подби и тезата на групата „дайте пари за образование“ като спомена, че като се погледнат данните семейната среда излиза като един основен фактор за бъдещето развитие на едно дете и ходенето в университет е по-скоро следствие, а не причина за успеха. Нещо, с което би се съгласил всеки, който посети българско държавно училище/университет.
Красен Станчев се зае да поправя Йордан Христосков, който беше извадил някаква странна класификация на различните социални модели и успя на един слайд да събере повече безумия, отколкото Пламен Димитров в цялата си реч. Георги Ганев разясни позицията на Хайек за върховенството на закона, която ще е много образователна за много негови колеги в Реформаторския блок, защото те имат сериозни пропуски и в тази сфера.
Отлично впечатление направиха и представителите на бизнеса. Гореспоменатият Георги Брашнаров започна с класическия цитат на Рейгън, че най-добрата социална политика е продуктивната работа/работно място. Като представител на ИТ сектора, Брашнаров разказа, че те се справят доста по-добре от останалите, защото разчитат на себе си за обучението на кадри и за „социалната“ си политика – без държавата. С доза хумор отбеляза как липсата на синдикати значително допринася за добрите условия на работа.
Левон Хампарцумян повтори една любима моя теза – държавните услуги са толкова лоши, че хората вече в голяма степен са се отказали от тях, затова има и около 240 000 частни охранителя, както и огромно количество частни центрове за обучение и частни учители.
Заключение
За съжаление българските „десни“ политици остават далеч от измерението на идеите. Това, което най-силно ги интересува, е кои програми ще могат яхнат, за да тече харченето. Идеологически и принципен компас (различен от „аз да преразпределям повече“) тотално отсъства. Остава работата на другите да променят климата на идеи, за да принудят избранниците на народа да се запознаят с това какво всъщност са десни политики.
