ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Почти шест години след фалита на Лемън Брадърс, който постави официално началото на последната световна финансова криза и последвалата я Голяма рецесия, почти всички международни институции от ранга на Международния валутен фонд (МВФ) продължават с пълни сили да съветват правителства по цял свят да използват различни форми на фискални и монетарни стимули, за да задвижат колелата на икономическия растеж. И докато от време на време от тези институции излизат и разумни съвети за правене на структурни реформи, либерализиране на различни сектори от икономиката и мерки, целящи фискална консолидация и съответно намаляване на публичния дълг, единствено Банката за международни разплащания (БМР) се оказа достатъчно дръзка да повдигне въпроса за образувалите се балони и риска от крах на финансовите пазари, сравним по степен поне колкото с краха настъпил след фалита на Лемън Брадърс.
Според изявление на ръководителя на БМР Джейми Каруана от средата на юли, световната икономка е уязвима към финансова криза както през 2007, но този път рискът и еветнуалните последиците са още по-големи тъй като дълговите нива на развитите и развиващите се икономики са по-високи с по 20 процентни пункта до съответно 275%/БВП и 175%/БВП. Според г-н Каруана, инвеститорите игнорират риска от затягане на монетарната политика, а ниските лихвени проценти създават стимули за продължително емитиране на дълг, голяма част от който се поема от високорискови кредитори.
БМР също така предупреждава за наличието на еуфория на пазарите на акции, където борсовите индекси всяка седмица чупят нови рекордни равнища, а волатилността вече е на невиждано ниски стойности. Според БМР липсва връзката между развитията на финансовите пазари и фундаменталното състояние на световната икономка поради огромното количество ликвидност налято от централните банки през последните шест години. За разлика от 2008 година обаче, развиващите се пазари в момента не могат да играят ролята на „спасител“ тъй като самите те крият зад себе си много рискове.
Джейми Каруана се оказва в опозиция и на институции като МВФ, според, които трябва да се предприемат мерки (основно в Европа) насочени към предотвратяването на дефлация и дори ниска инфлация за продължителен период от време. Според Каруана не трябва да се преувеличава ролята на дефлацията в световната икономическа история, а относно мерките предприети от световните централни банки през последните шест години той казва, че намира нещо странно в това да се адресира проблемът с високите дългови равнища чрез стимулиране на още повече задлъжняване.
БМР, често наричана банката на централните банки, предупреждаваше за рискове пред световната финансова система и преди фалита на Лемън Брадърс, а във връзка с използваната реторика и съвети от страна на институцията, тя често бива свързвана с Австрийската икономическа школа. Въпреки, че БМР отрича последното, не е трудно да се забележат много прилики в предупрежденията отправени от международната банкова институция и икономисти от австрийската школа. И въпреки, че тези прилики вдъхват известна доза позитивизъм, то отправените предупреждения за надвисналата опасност над световната финансова система изглеждат все по-реални.
