Мартин Тилиър

Бих се обзаложил, че повечето хора в развития свят вече са запознати със същността на хидравличното разбиване, или „фракинга“. За тези, които не са, това е техника, използвана за извличането на нефт и газ от недостъпните по-рано подземни шисти (скални образувания).

Фракингът оказа голям ефект върху енергийната индустрия на САЩ, където създаде бум в добива нефт и газ на неразработвани досега места, доближи страната до енергийна независимост и доведе до голямо понижение в цената на енергията, особено тази, произвеждана от природен газ.

Обаче не липсват и противници на фракинга. Природозащитниците се безпокоят, че не сме наясно с потенциалните ефекти от използваните при процеса химикали, както и че замърсяването на водата може да причини сериозен екологичен проблем в някакъв бъдещ момент. Разбиването на подземни скални образувания също звучи разрушително и мнозина вярват, че това е довело или би могло да доведе до земетресения.

Нямам интерес да заемам страна в подобен дебат, но всеки дебат изхожда от знанието, затова излагам пет факта, които може би не знаете за фракинга.

Не е нов.

Хидравличният фракинг придоби популярност през последните пет или шест години, но самата технология е известна от много по-рано. За първи път се експериментира с хидравличен фракинг през 1947 г. в Канзас. Този опит не е успешен, но през 1949 г. процесът е патентован и лицензираният потребител на технологията, Халибъртън Ойл Уел Циментинг Къмпани, по-късно същата година започва търговското разработване на техниката. От тогава насам фракингът се използва в над 90% от кладенците в САЩ.

Използват се основно пясък и вода.

Природозащитниците, които са скептични към фракинга, се концентрират върху възможността за замърсяване с химическите вещества, използвани в процеса. Това кара много хора да вярват, че фракингът е някакъв химически коктейл, изпомпван в земята. Всъщност, над 99% от изпомпваното в земята е обикновено вода и пясък. Това не означава, че замърсяването и увреждането на околната среда е невъзможно, а просто, че може да не е каквото си го представяме.

Прави сладоледа по-скъп.

Един компонент от малкия процент вещества, които не са пясък и вода във фракинговия флуид, е гуаровата гума. Това е натурален продукт от семената на растението гуар, което се използва също за подобряване на консистенцията на сладоледа. Графика на цената на гумата от 2000 г. година насам изглежда по този начин:

Графика: Цени на гуаровата гума

Сладоледът и другите храни, в които се използва продуктът, отчитат забележително увеличение на цените. За тези от нас, които сме любители на сладкото, това само по себе си може да е достатъчна причина да се безпокоим от все по-бързата експанзия на фракинга.

Най-голямата екологична заплаха може да бъде количеството използвана вода, а не химическото замърсяване.  

Ако безвредната природа на гуаровата гума и малкия процент химически вещества, използвани във фракинговия флуид ви карат да вярвате, че екологичните притесения са силно преувеличени, помислете отново. Използвайки данни от 2011 г., в тази статия Джеси Дженкинс изчислява, че  количеството прясна вода, използвано във всички шистови кладенци в САЩ, е било 0,3% от цялото потребление на прясна вода в страната. Това не звучи много, но в свят, в който недостигът на вода става все по-голяма заплаха, проблемът е хубаво да се вземе предвид.

Не се използва само за добив на нефт и газ.

Хидравличното разбиване на скални образувания не се използва само за извличане на нефт и газ. Също така, чрез него се подпомага извличането на вода от кладенци, използва се за подобряване производството на геотермална енергия и, най-изненадващото от всичко, използва се от Американската агенция за защита на околната среда за почистване на места с опасни замърсявания.

Поддръжниците и противниците на фракинга без съмнение ще изтълкуват едностранно тези малко известни факти за процеса, за да подкрепят аргументите си. Както казах, нямам интерес да заемам страна. Единствената ми цел е всеки, който чете тази статия, да научи нещо, което не е знаел преди. Дебатът ще продължи да се разгорещява, но колкото по-добре информирани са дебатиращите, толкова по-добре за всички ни.

Оригиналният текст можете да прочетете тук.

Хареса ли ви? Отделете минута да подкрепите ЕКИП в Patreon!