Антипазарните реформи на кабинета „Орешарски“ – част втора

В първата част от поредицата за антипазарните действия на кабинета, формиран от в последния парламент от трите партии (БСП, ДПС и Атака), разгледахме част от вредните им решения и постъпки, сред които увеличаването на дълга, мерките срещу ЕРП-тата, увеличаването и поддържането на риска в бизнес средата, популистките действия, като увеличаването на минималната работна заплата и майчинските добавки. Тук ще се спрем на някои от по-скорошните антипазарни „реформи“ на кабинета „Орешарски“. Наличието на такива е ясно доказателство, че въпреки нестихващите протести буквално от първите му дни, енергията на правителството за популистки и ограничаващи пазарната икономика и индивидуалната свобода действия далеч не е била изчерпана през целия мандат.

През пролетта на 2014 г. парламентарното мнозиство прие промени в Закона за потребителския кредит, „регулиращи“ дейността на кредитните институции, които се занимават с отпускане на т.нар. „бързи кредити“. Най-важното изменение, измежду останалите[1], е регламентирането на тавана на годишния процент на разходите – таксата, която на практика оскъпява бързите кредити.[2] Текстът в ЗПК гласи: „Годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.“ Това беше мярка, целяща да защити обикновения потребител от „измамните“ кредитни институции.

Но за високите такси по бързите кредити има съвсем логични причини. Кредитните институции, отпускащи бързи кредити, често обслужват хора без кредитно досие, но с високо времево предпочитание (т.е. такива, които потенциално носят по-висок риск, но които предпочитат или се нуждаят от сегашните стоки много повече, отколкото от бъдещите стоки), нямат капиталовите ресурси, а често и възможността да извършат подробен анализ на потенциалните си клиенти, което допълнително увеличава риска. Тоест, по-големите такси, които тези институции начисляват, де факто са премия за силно рисковата среда, в която оперират.

 Новите ограничения по никакъв начин няма да направят средата по-прозрачна; за сметка на това, те ще затруднят дейността на фирмите, отпускащи бързи кредити, и, респективно, клиентите им, които искат да получат лесно пари днес, поради каквато и да е причина. Тоест, таванът на годишния процент на разходите ще ограничи броя на хората, които могат да получат бързи кредити, а може би и ще намали конкуренцията в сектора – фирмите, които няма да могат да оперират при новата по-ниска премия за риск, ще отпаднат. Както винаги, когато дейността на една фирма или на един сектор бъде регулирана, пострадалите, освен фирмите в сектора, ще са техните потребители.

Като абсолютно антипазарни може да се определят и действията на правителството, разрешени от ЕК, по отношение на разразилата се, макар и, изглежда, краткотрайно, банкова криза. Само за един ден от Брюксел позволиха да се „подкрепи“ банковата система с 3,3 млрд. лв., които трябва да увеличат ликвидността (до завършването на тази статия не е изяснен конкретният механизъм, при който ще се случва това). Още в неделя (29.06.) МФ е провело търг за държавни ценни книжа, на стойност 1,5 млрд. лв. По повод тези действия, трябва да се фокусираме върху два момента: 1) ако е необходимо държавата да спасява конкретни финансови институции, тогава защо не се спасява абсолютно всяка фирма от всеки един отрасъл?; 2) противно на разпространеното мнение, нестабилността на банките не е следствие от публикуваните слухове, а от институционализираното от държавата на системата на банкиране с частичен резерв.[3]

Нека ги разгледаме. Процесът на фалит е присъщ за пазарната икономика и дори полезен – той показва на пазарните участници какво не бива да се прави. След като банкрутите в никой друг сектор не се възпират от правителството и компаниите не се „оздравяват“ чрез публичен дълг, това, само по себе си, може би достатъчно ясно показва, къде е генезисът на проблема: във узаконената от държавата система на банкиране с частичен резерв, която структурно е обречена на фалит. В този случай е съвсем нормално банковата система и която и да е банка в нея да са застрашени от слух, но ако се следваха традиционните принципи на банкирането с пълни резерви, това би било невъзможно.[4]

Както се оказва всяка година по това време, държавните свръхрегулации в областта на енергетиката отново се оказват проблем за бизнеса. Това важи с особена сила за индустриалните потребители на електричество с високо напрежение, което се изкупува на квоти и чиято цена се определя планово от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). Още в края на юни четири съсловни организации заплашиха, че ще бойкотират планираното увеличение на цената с 2,29 лв. за мегаватчас. В крайна сметка, подобни заигравания с цените водят до несигурност в бизнес средата, както и до потенциална загуба на работни места в следствие на по-ниската конкурентоспособност (при евентуалното им приемане). Освен това, самите отчети на НЕК за финансовите резултати на компанията през последните четири години показват (освен всички останали емпирични, исторически, логически и икономически примери, с които разполагаме), че държавата е изключително лош регулатор и че производството, дистрибуцията и доставянето на електроенергията трябва да се либерализират напълно.

Данните, публикувани от ДКЕВР, отразяват, че са натрупани дефицити на стойност почти 3 млрд. лв., а изплащането на 1,493 млрд. лв. ще падне пряко върху плещите на крайните потребители чрез сметките им за ток през следващите няколко години, което стана причина и за увеличението на цените на електроенергията за домакинствата от 01.07.2014 г. (въпреки описаните в първата статия популистки действия за „свалянето“ на цената от януари). Разбира се, натрупването на дефицита на НЕК не е следствие само от дейността на кабинета „Орешарски“, но не можем да не посочим, че тя по никакъв начин не работи за разрешаването на проблема, а просто отговорността се нефункционалната система на централно планиране в енергетиката се прехвърля върху най-малко отговорните за нея, а именно – потребителите.

В следващата статия ще разгледаме някои пропуснати пропазарни реформи в различните сектори, както и още примери за вредни действия от страна на правителството.

Хареса ли ви? Отделете минута да подкрепите ЕКИП в Patreon!