ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Пол Куек
Често се оплакваме от правителството и от това как то усложнява фермерския бизнес. Но ситуацията може да е много по-лоша. Вижте Аржентина например. Производителите в страната бяха едни от най-големите ни конкуренти само преди седем години.[1]
През 2005 г. фермерите в Аржентина произвеждаха повече от 3,1 млн. тона говеждо, от които изнасяха около 745000 тона на световния пазар. Страната беше на трето място в света по износ на говеждо (след Бразилия и Австралия). И, между другото, тя изнасяше тези количества и задоволяваше нуждите на гражданите си, които бяха на второ място в света по потребление на говеждо, консумирайки повече от 62 кг на човек годишно.
За сравнение, през 2005 г. САЩ изнесе 472668 тона, а консумацията на говеждо на човек от населението беше 42,7 кг годишно.
Това беше преди седем години. Министерството на земеделието на САЩ (United States Department of Agriculture) докладва, че през 2012 г. Аржентина е изнесла само 164000 тона говеждо, слизайки до 11-то място в класацията на световните износители на говеждо. Консумацията на човек е спаднала до 55 кг/годишно. А през тези седем години износът на САЩ нарасна от 472668 тона до повече от 1,13 млн. тона.
Спадът на аржентинския износ е добре дошъл за американските производители. Все пак, колкото по-малко изнася Аржентина на световния пазар, толкова по-малко конкуренция ще имат американските износители. Но проблемите на Аржентина са и предупреждение за това колко бързо лошите правителствени политики могат да унищожат цяла индустрия.
През март 2006 г. аржентинското правителство, в опит да свали растящата цена на говеждото на домашния пазар, забрани износa му за 180 дни. След това въведе данък от 15% върху продажбата на прясно говеждо в чужбина – налог, който все още е в сила. Той задуши износа и цените на говеждото в Аржентина спаднаха.
Правителството си мислеше, че фермерите ще продължат да предлагат евтино говеждо. Но вместо това производителите силно редуцираха размерите на стадата си и започнаха да отглеждат соя върху пасбищата си, защото тя стана по-печеливша от отглеждането на добитък за нуждите на изкуствено сринатия пазар на говеждо месо.
Площите в Аржентина, засети със соя, нараснаха от 37,6 млн. акра през 2005 г. до повече от 48 млн. акра през 2012 г. – засаждани предимно върху бивши пасища и земи, използвани за други култури, например за царевица.
На национално ниво, броят на говедата спадна от 54,26 млн. през 2009 г. до 49,59 млн. през 2012 г. Освен че отглеждаха по-малко глави добитък, производителите освободиха земя за земеделски култури, като започнаха да отглеждат говедата в боксове, вместо върху откритите тревни пасбища, които прославиха аржентинското говеждо по света.
„Чувствам се наистина зле заради това, което се случи с индустрията за производство на говеждо през последните шест години в Аржентина“ казва Леонардо Айралди, производител от провинция Ентре Риос. Той и семейството му са собственици на две големи стада, от които се произвеждат 2000 глави годишно за пазара.
Телетата се отглеждат на пасбищата за повече от година, а след това се затварят в боксове, където биват хранени с царевица. Част от производството на семейство Айралди включва породите Ред Ангъс и Хеърфорд.
Също както съседите си, Айралди са засели много от по-добрите си земи със соя. „Земята, върху която е засята соя, няма отново да стане пасбище“, казва Карлос Беко, който оглавява Soybean LAS за изданието Syngenta Agro S.A. в Аржентина. „Тази земя е твърде ценна сега, за да се превърне пак в постоянно пасбище.“
Оригиналният текст можете да прочетете тук.
Превод: Даниел Василев
Коректор: Мануела Геренова
Редактор: Стоян Панчев
