ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Военната операция „Защитно острие” („Отбранителен рубеж”) на израелската армия в ивицата Газа допълнително разклати така или иначе незавидната регионална репутация на Израел на агресор и окупатор. За това допринесоха многото цивилни жертви сред палестинците (над 1900 по данни от 7 август), но и умението на палестинците да се представят като единствената жертва в близкоизточния конфликт.
Палестинската ислямистка групировка „Хамас”, която контролира ивицата Газа от 2007 г., разполага с мрежа от тунели, през които относително безуспешно извършва нападения срещу израелски селища. По-голямата заплаха са ракетите, които „Хамас” изстрелва срещу Израел, знаейки, че израелската армия ще отвърне с в пъти по-голяма огнева мощ и големият брой палестински жертви ще привлече симпатиите на международната общност.
Ивицата Газа е територия с площ 365 кв.км. и население 1,7 милиона. Тя е толкова гъсто населена, че цивилните жертви във военен конфликт са неминуеми. Освен това палестинският анклав е блокиран по суша, вода и въздух от Израел и при бомбардировки на израелската армия, неговото население просто няма къде да отиде. В допълнение към това „Хамас”, „Ислямски джихад” и други екстремистки групировки са изградили военните си съоръжения и държат ракети и боеприпаси в цивилни обекти, включително училища. По този начин при военна операция дори и най-високотехнологичната армия не може да избегне цивилни жертви.
През юли миналата година бяха подновени преките израелско-палестински преговори с посредничеството на САЩ след тригодишно прекъсване. В рамките на преговорния процес Палестина се съгласи да спре временно опитите си да получи международно признаване като държава, а Израел да освободи 104 палестински затворници. Но с наближаването на крайния срок за постигането на окончателен мирен договор между двете страни, 29 април 2014 г., ставаше все по-ясно, че няма да бъде намерено решение на основните точки на несъгласие – бъдещите граници на двете държави, израелската заселническа политика и статутът на Източен Ерусалим.
Палестина няма интерес от мирно споразумение в момента, тъй като то не би изпълнило палестинския идеал за връщане на границите от преди войната през 1967 година. Макар израелският премиер Бенямин Нетаняху многократно да е убеждавал в обратното, Израел също не търси мирно споразумение, тъй като то не би удовлетворило териториалните претенции на израелците на Западния бряг и в Източен Ерусалим. Израел успява да си постигне целите там успешно и без договор с правителството на Махмуд Абас, посредством заселническата политика. Израел строи селища на Западния бряг в райони с предимно палестинско население и по този начин постепенно изменя демографския баланс в тях, така че след време палестинците да не могат да претендират след време, че дадена област трябва да остане в рамките на бъдещата палестинска държава.
Освен това, въпреки че САЩ се представят като честен и безпристрастен медиатор, Махмуд Абас и неговият преговорен екип им нямат доверие и смятат, че Вашингтон дава винаги моркова на Израел, а тоягата запазва за Палестина. Напоследък нарасна и недоверието на Израел към САЩ, а Обама и американският държавен секретар Джон Кери неколкократно бяха обект на яростни критики, че не защитават интересите на Израел. Така въпросът беше коя от двете страни и по какъв начин ще провали текущите преговори. Това направи Палестина, като подаде молба за присъединяване към дузина международни договори и организации – умерен ход, достатъчен да провали преговорите, но не и да си навлече дотолкова гнева на Израел, че да има сериозни последици.
След това обаче Абас направи груба стратегическа грешка, като подаде ръка на палестинската ислямистка организация „Хамас”, призната от Израел за терористична организация. „Хамас” имаше спешна нужда от финансиране, а съгласно споразумението с „Фатах”, Рамала трябваше да изплаща заплатите на държавните служители в Газа. Свалянето от власт на първия демократично избран президент в Египет Мохамед Морси бе силен удар за „Хамас”, защото ръководеното от военните ново правителство в Кайро нареди да бъдат разрушени тунелите между Египет и ивицата Газа, които служеха за контрабанда на стоки. По този начин правителството в палестинския анклав преодоляваше израелската блокада и се снабвяваше с продоволствие и оръжия. Всъщност Морси бе един от лидерите на движението „Мюсюлмански братя”, чийто клон е „Хамас”. С държавния преврат срещу него лидерите в ивицата Газа загубиха най-надеждния си партньор и се сблъскаха с враждебно настроения бивш генерал от египетската армия Абдел Фатах ас Сиси, който стана президент на Египет.
Израел вкара в затвора няколкостотин палестинци след отвличането и убийството на три израелски деца – акт, който бе приписан на „Хамас”, но за който групировката не пое отговорност. Радикални евреи отвърнаха на похищението на трите деца, отвличайки палестинче и изгаряйки го живо. Това бе достатъчно, за да пламне искрата: „Хамас” започна да изстрелва ракети от ивицата Газа към Израел, а израелската армия отговори с въздушни удари. След това Израелските сили за отбрана (IDF) предприеха сухопътна операция в палестинския анклав с цел разрушаване на „терористичната инфраструктура” – ракети, пускови установки и тунели, водещи към израелска територия.
Каква е картината след повече от месец военен конфликт? Израел очаквано печели войната в ивицата Газа, въпреки че това не е голям успех за едина от най-силните армии в света, биеща се срещу милиции без танкове или авиация. Няколко десетки израелски войници и трима цивилни загинаха, но цивилните жертви от израелска страна са малко благодареие на системата за противоракетна отбрана „Железен купол”, която прехвана около 90% от изстреляните от Газа ракети. Турция, която е в напрегнати отношения с Израел след нападението през 2010 г. на израелски командоси срещу туркси кораб с хуманитарна помощ за ивицата Газа и Катар, който подслонява лидера на „Хамас” Халед Мешаал, подкрепят палестинската радикална групировка и опитаха да окажат посредничество, но безуспешно. Големият регионален играч се оказа Египет, който въпреки недоверието на „Хамас” и на Израел, успя да си спечели ролята на главен преговарящ и посредник в конфликта.
Тази поредна ескалация на напрежението между израелци и палестинци ще приключи с примирие, но това няма да реши проблемите им. Ивицата Газа вероятно ще продължи да бъде под израелска блокада, израелците ще продължат да живеят в страх за живота си, а палестинците на Западния бряг ще продължат да се чувстват маргинализирани. Евентуално трайно прекратяване на огъня няма да върне живота на загиналите израелци и палестинци и ще доведе само до краткотрайна сигурност, наред вероятно с нов кръг преговори под натиска на Вашингтон и до поредно отлагане на големия въпрос – какви ще са границите на бъдещите палестинска и израелска държави.
