ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Преди година посветих цяло изследване на различните количествени и качествени критерии за оценка на средното образование, и най-интересните данни и заключения дойдоха от международните представителни изследвания – PISA, TALIS и PIRSL. Причината за това е най-вече обстоятелството, че те позволяват да се сравни продуктът на образователната ни система с този на различни страни по целия свят, а и предоставят данни за най-различни индикатори, с които родните статистически институции не се занимават. Въпреки че последното издание на изследването PISA на OECD излезе преди няколко месеца, струва ми се, че българските анализатори отделиха необосновано малко внимание на резултатите от него.
Първият резултат, който трябва да се има предвид е общото представяне на българските ученици по основните критерии на PISA – в изследването излязо тази година, това са четене, математика , природните науки и, добавеното за първи път „решаване на проблеми“. Те формират основното мерило за резултатите, които постига дадена образователна система. По тези стойности България се класирана последното място в ЕС, а със сравними резултати са Кипър и Румъния. Единствената европейска държава, която пък постига по-лоши резултати от България е Албания. Въпреки че страната ни не е достигнала до най-ниските равнища на изследваните от PISA страни, където се класират страни като Перу, Индонезия и Колумбия, резултатите ѝ я приближават много повече до тях, отколкото до водещите Шанхай, Сингапур и Хонконг.
Ако сравним резултатите в българската образователна система с тези, постигнати в началото на хилядолетието установяваме, че през последните години не е постигнат особен прогрес. В сравнение с 2000 г., резултатът в категория „четене“ на българските ученици се е увеличил от 430 на 436 точки. В сравнение с 2000 г. пък резултатът при природните науки e намалял от 448 на 446 точки, а при математиката се е увеличил от 430 на 439. Данните сочат, че към 2012 г. 39.4% от българските ученици спадат в групата на функционално неграмотните, а 43.8% не се справят с основни пресмятания. Около 4% спадат в групата на справящите се отлично и в двете сфери. И въпреки че взети сами по себе си данните посочва лека тенденция към подобрение, то тази тя не би позволила на образователната ни система да се сравнява с по-добрите от ЕС в рамките на следващия половин век, дори при условие, че те прекратят развитието си на днешното ниво.
Най-обезпокоителни са резултатите в новия компонент на PISA – „решаване на проблеми“, който включва известен брой ежедневни ситуации от типа на купуване на билети в метро и модел на действие на самоходна прахосмукачка. В този компонент българските ученици постигат едни от най-ниските резултати в света, като по-лошо класиране постигат единствено колумбийците. Този резултат е симптоматичен за един от най-основните проблеми на българската образователна система – независимо от всички опити на държавата да я „реформира“, тя продължава (както видяхме по-горе, на едно относително ниско ниво) да предоставя само и единствено отвлечено, теоретично знание, но не и да подготвя за справяне с дори основни житейски ситуации.
Фокусът на тазгодишното изследвана пада върху резултатите по математика. Разбивките по различните критерии подчертават тезата, че българското образование не предоставя почти никакво практическо образование. Изследването разделя поставяните на учениците задачи на два типа – формални и практически. Докато българските ученици често се срещат с „формалния“ тип задачи, то едва 30% от тях заявяват, че в училище им се поставят задачи от „практическия“ тип, чиято цел е да свържат предоставяното в училище теоретично познание с реалния живот.
България е една от малкото страни, в които момичетата се справят по-добре от момчетата със сравнителните тестове от PISA – докато средно в изследваните държави момчетата постигат 11 точки по-висок резултат от момичетата, то в България има лек превес на момичетата. Това съвпада и с една от характерните особености на българската образователна система – при нея момичетата традиционно постигат по-високи резултати на всички изпити и сравнителни тестове.
За съжаление, настоящото издание на PISA не предоставя подробни данни за връзката между демографските особености и резултатите, демонстрирани от учениците. Доколкото такива са включени, те потвърждават заключенията на предишните изследвания, според които в България има изключително големи разлики в представянията между учениците от големите и малките градове както и между профилираните гимназии и обикновените средни училища. Най-значителните разлики отново са между учениците от различните етнически групи, a най-значимият фактор за постигането на добри резултати не е самата образователна система, а достъпът до информация и семейната среда.
Нека обобщим – резултатите от PISA 2014 не сочат никакво значително изменение на състоянието на образователната система в България. Доколкото в сектора се провеждат изобщо някакви реални реформи, то те нямат видим резултат върху уменията и способностите на учениците (които, в крайна сметка, са смисълът на образователната система). Новите данни за пореден път потвърждават неспособността на образователната администрация да се справя с проблемите на ресора си и острата необходимост от премахване на контрола на държавата в сектора.
Модулът „решаване на проблеми“ е част от PISA 2012 (т.е. не съществува PISA 2014). Данните от този модул бяха оповестени на 1 април 2014 г. Данните обаче от основните компоненти на PISA 2012 – четене, математика и природни науки – бяха оповестени в началото на декември 2013 г. Тогава беше публикуван и подробен анализ на връзката между социално-икономическите фактори и резултатите на учениците. В момента се обработват резултатите от настоящия етап на изследването – PISA 2015. Те ще бъдат публикувани през декември 2016 г.