ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
На днешната дата се почитат жертвите на тоталитаризма и особено на две от най-страшните му проявлния – нацизма и комунизма, довели смъртта на милиони и до унищожение на човешко благоденствие за десетилетия. По този повод, публикувахме малко статистика от „Черната книга на комузнима“, том на Harvard University Press, в който са събрани изчисления за жертвите на комунистическите режими на 20 век в различни части на света.
Изненадващо или не, тази публикация беше последвано от коментари за това как трябва да се гледат и числата от преди 1944 г. – в смисъл на колко са убитите от режимите предшестващи комунистическите. Беше последвано също от споделяне на статистика за геноцида над американските индианци от страна на заселващите се европейци. Дори от информация за това как „зелени“ активисти, лобирали за забраната на химикала DDT, са причинили смъртта на 20 милиона деца.
Случайно или не, това ми напомни за израза “whataboutism” – може да се преведе като „каквощекажешобаче“ и е измислен от журналистите в британското списание The Economist, за да опише поведението на съветската пропаганда, когато вниманието е насочено към някой от множеството провали на СССР. При случая в Чернобил топката се връща с аварията в Three Mile Island и подобни. Терминът може да се замени и с популярния у нас израз „а вие защо биете негрите“ – не е случайно, че родните пропагандни клипчета за САЩ включват подробно отразяване на безчинствата, извършвани от Ку Клукс Клан чак до края на 80-те.
И макар социализмът да е наистина една все още най-опасните идеологии на света, разбирана от милиони за „светъл идеал“ (включително и в нашата страна) и това да налага да и се обръща повече внимание от на националсоциализма или колониалното владичество, които са почти универсално разбирани като нещо нечовешки и зли. То обръщането на внимание към други форма на зверства, различни от червените,също е важно.
Важно е, защото независимо от пълното име на тоталитарния „изъм“ той има един и същи фундамент – вярата, че поради някаква причина (раса, религия, класова принадлежност, здравето на на майката земя) имаме право да контролираме живота на други хора. Имаме правото да използваме гигантската машина за принуда, която наричаме държава, за да наложим нашата версия на истината върху други човешки същества. Че заради кралската кръв или разходка до урните на 300 000 души, милиони може да бъдат оставени без възможността да решават за себе си, притискани от политическата власт и нейния силов апарат.
И ако се върнем към заглавието, трябва да се помни, че социализмът не е първото и последно проявление на тоталитаризма и не е важно да се махне, за да бъде сменен от свой събрат в другоцветна дреха, а за да направи място за личната свобода на всеки човек.
Тая лична свобода – де я?
Я да помисля:
Имаме свобода да работим за жълти стотинки у нас.
Имаме свободата за работим в други страни на ЕС това, което местните не искат да работят, но със заплащане по-ниско, отколкото на тях за същата работа.
Имаме право да гласуваме на избори за личности, които никога не бихме избрали, но партиите ни предлагат само такива.
Имаме правото на образование, но такова, каквото повечето от нас в ученическа възраст не разбират и не приемат.
Имаме свобода на придвижване в ЕС – потенциална, но не реална за мнозинството от нас с доход около 300 Е на човек.
Можем и да не работим – никой не ни задължава и не ни дава работа, както беше при тоталитаризма.
А още: можем да се напием с евтина ракия.
Можем след това да говорим каквото си искаме и в кръчмата и на улицата – свобода на словото! Никой няма да ни спре.
Колко много свободи имаме!