ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
В самия край на миналата седмица бяха публикувани резултатите от изследване, поръчано от Министерството на труда и социалната политика и проведено от БАН, в което се заключава, че: „Минималните осигурителни доходи (МОД) и минималната работна заплата (МРЗ) не влияят негативно върху заетостта и не я намаляват.“ Това са резултати, които не следва да ни учудват, предвид поръчителя на изследването. Въпреки това, тук ще представя някои възражения както срещу методологията, така и срещу изводите от този анализ.
На резултатите от изследването на доц. д-р. Емилия Ченгелова могат да се противопоставят значителен брой академични изследвания, които напълно оборват тезите, до които тя достига. Част от тях (само от последните две години) включват: Mark Wilson, The Negative Effects of Minimum Wage Laws (Policy Analysys 701, 2012); Tony Fang and Carl Lin, Minimum Wages and Employment in China, (Institute for the Study of Labor, 2013); Jonathan Meer and Jeremy West, Effects of the Minimum Wage on Employment Dynamics (National Bureau of Economic Research, 2013), както и голям брой статии и есета. Нека преминем към анализа на конкретното изследване.
Трябва да се обърне специално внимание на използваната от учените от БАН методология: те базират резултатите си върху данни, получени от анкети („обобщава[щи] мненията на 2525 работодатели и 3500 работници”). Както е известно, икономическите принципи не се определят от субективното мнение на някого, въпреки че поколения икономисти са се опитвали да нагаждат теорията към нуждите на деня.[1] Икономистите от Австрийската школа още преди век са демонстрирали, че ролята на изследователя е да открие общовалидните принципи. За тях, Лудвиг фон Мизес, пише: „Принципите ѝ [на икономиката] не се извеждат от опита. Те са, както тези на логиката и математиката[2], априорни. Те не се поддават на потвърждаване или оборване въз основа на опита или фактите.“[3]
Изводът, до който неизбежно отвеждат тези разсъждения е, че използваната методология е напълно неприложима към изследването на разглеждания проблем – няма как мнението на една малка група хора (около 7000 души) да се използва за описване на икономическата действителност и на влиянието на държавните регулации върху икономиката. Всъщност, сблъскваме се почти ежедневно с примери за това, че субективното мнение на определени индивиди е изключително неточен начин да се определят последиците от правителствените интервенции в икономическия живот.
Прекрасен пример са участниците на фондовата борса, които винаги приветстват новите дози инфлация, защото по този начин номиналните борсови индекси растат. Въпреки това и противно на техните виждания, икономическата наука ни показва, че инфлирането на валутата и намесата на държавата в паричното предлагане, както и определянето на лихвения процент от централната банка, води до катастрофални последици, някои от които включват:
1) кризите започнат да стават все по-чести и по-тежки;
2) парите за инвестиции и финансиране на нови бизнеси изчезват, защото спестяванията биват изконсумирани;
3) компаниите масово се насочват към производството на стоки и услуги за непосредствено потребление, загърбвайки истинския двигател на икономиката – дългата структура на производство на капиталови стоки;
4) все повече хора хронично се нуждаят от държавни помощи, защото политиките на „лесни пари“ от страна на централните банки пречат на създаването на устойчиви и развиващи се бизнеси, като вместо това се надуват все повече и все по-тежки балони в различни отрасли на икономиката;
5) без ефективна пазарна структура на производството, която да увеличи богатството, измерено в количество стоки, услуги и производство (дотолкова, доколкото то генерира много по-голямо богатство в икономиката от крайното потребление) и с все повече печатане на пари, цялото общество става по-бедно, особено тези, до които новите пари стигнат последни.
Изводите от случая на фондовата борса са напълно приложими и към изследването на БАН.
Както бе посочено по-горе, има много изследвания, които достигат до точно обратните заключения. Нека погледнем съвсем накратко какво се случва, когато се приложи икономическият методкъм проучения от доц. д-р. Емилия Ченгелова проблем: влияят ли по негативен начин върху заетостта минималните осигурителни прагове и минималната работна заплата. Очевидният ефект от увеличаването на минималната работна заплата и/или осигурителните прагове ще е увеличаването на цената на труда за работодателя. Следователно, това увеличаване несъмнено ще повлияе негативно именно на групата, която би трявало да „предпази“, а именно – на хората с ниски доходи и трудещите се, които нямат опит. Това е така, защото при увеличаването на МРЗ и МОД, без срещу нарасналата цена на труда да има увеличаване на производителността му, относителната цена на труда ще стане по-висока спрямо цената на субститутите (капиталовите стоки). Това несъмнено ще подтикне работодателите да заменят някои от служителите си с машини или напълно да се откажат от конкретното производство (защото в противен случай ще започнат да търпят загуби и в крайна сметка да фалират).
От това следва важно заключение: увеличаването на минималните прагове (МРЗ и МОД), въпреки че ще повиши заплащането на някои от най-нискоквалифицираните служители, обрича други на принудителна безработица; същото е в сила и за хората с най-малък стаж, защото, по обясними причини, те са по-малко производителни, ceteris paribus, от по-опитните си колеги. Тоест, въпреки че това рядко се отбелязва, административното увеличаване, или самото наличие , на МРЗ вреди на нископродуктивните работници в икономиката и на производителите, които или трябва да заместят част от служителите си с машини, или да фалират. Фалитът им ще повлияе негативно и на потребителите, като ги принуди или да потребяват по-малко от определена потребителна стока, или да потребяват същото количество, ограничавайки потреблението на други стоки и услуги (поради нарасналата ѝ цена).
Административното налагане и увеличаване на МРЗ и МОД има и още един негативен аспект – то нарушава правата на свободно договаряне между индивидите. Когато са налице закони за МРЗ или МОД (под които не е позволено да се осигуряват заетите), работниците не са способни да предлагат труда си срещу заплащането, което отразява реално производителността им, а са принудени да бъдат оценени по-високо.
Ако се изхожда от принципа, че държавата трябва да определя МРЗ, за да защити работниците, следва, че ако искаме да постигнем някаква ефективност, всеки вид договори трябва бъдат стриктно регулирани от нея. Докарвайки тази логика докрай, несъмнено се достига до извода, че договори изобщо не трябва да съществуват – държавата просто трябва да зададе конкретните условия за различните видове контрактни взаимоотношения. Тоест, ако е вярно, че държавата трябва да задава МРЗ и МОД, следва, че „най-оптималният“ свят трябва да е оруелианска антиутопия. Всъщност точно обратното е вярно – всяка намеса на държавата е в нарушение на индивидуалните права на индивидите и това е валидно и за МРЗ, и за МОД.
В заключение трябва да се каже, че изводите, до които достига екипа на доц. д-р. Емилия Ченгелова, са погрешни. Нещо повече – наложените от държавата минимални прагове на заплащане и на осигуряване вредят на икономиката и най-вече на работниците, които уж трябва да „защитят“. Следователно, не просто МРЗ и МОД не трябва да се увеличават, а напълно да бъдат премахнати, за да осигурим достойно съществуване, за нискоквалифицираните служители, пък и за всички заети.
[1] Тук включвам, например, създаването на концепцията за „естествения монопол“, която е разработена, за да оправдае предоставените от правителството монополни привилегии на фирми в някои отрасли (вж. Thomas DiLorenzo, The Myth of Natural Monopoly, (The Review of Austrian Economics 9 (2), 1996.), концепцията за „публичните блага“, разработена от Пол Самюелсън (за кратка критика на тази идея, виж тук) и др.
[2] Тук трябва да се прави разграничение между факта, че икономиката и математиката се базират на сходна логика, и приложимостта – по-скоро малка – на математическите модели и формули в икономиката.
[3] Ludwig von Mises, Human Action, (Chicago: Henry Regnery, 1966), p.32. Виж още: Hans-Herman Hoppe, Economic Science and the Austrian Method, (Ludwig von Mises Institute, 1995).
Индоктриниране на съзнанието става по-лесно в икономиката с партийни идеологии или неолиберализъм
При световните финанси е страшно и трябва да се пипа много внимателно и съм обяснил за какво става въпрос – https://www.facebook.com/atanas.shalapatov/posts/1442612112683685
Относно критиката на автора на методологията и резултатите на изследването трябва да кажа, че съм абсолютно съгласен.
Начина на изследване наистина е изключително странен. За да илюстрирам проблема ще дам няколко примера: 90% от французите считат, че в сексуално отношение те са над средното за страната им, което няма как да стане, но хората са убедени в горното; проучванията показват, че според статистиките мъжте средно са спали с повече жени отколкото жените с мъже, което явно е невярно, но това показват статистиките. Това което твърдя, е че реалността и това, което мислят хората за нея са две, понякога коренно различни неща. Ето според изследванията ние Българите сме една от най-нещастните нации на света, поне така изглежда че се чувстваме. Ама имаме ли основание? Някой да се е сравнявал с Конго, Иран и други такива държави? Че ние сме нива над тях, обаче това няма никакво значение. За хората важното е субективното (а не обективното) състояние на нещата.
Друга критика. Аз не знам точно какво твърди изследването, но ако съдя по твърдението горе, то казва накратко, че МРЗ и праговете НЕ УВЕЛИЧВАТ безработицата. Много хубаво, но от горното заявление нищо не следва. Заетостта в една пазарна икономика е един динамичен процес. Непрекъснато се откриват и закриват работни места.Хората сменят работата си, нови професии се откриват, а стари се закриват. Твърдението на авторите (от заглавието) е, че въпреки МРЗ и праговете безработицата си е останала една и съща. Обаче: сравнено с какво? Каква би била безработицата ако нямаше МРЗ и прагове? Няма с какво да се сравнява. А няма защото това е една неслучила се история. Я си представете, че всъщност в момента икономиката расте. Това би значело, че тенденцията е да се създават повече работни места отколото се губят. Т.е. има ръст на заетостта. И тук идва правителството с МРЗ и прагове и това което става е, че този ръст на заетостта изчезва. Т.е. загубили сме потенциални работни места, обаче как да го видиш? И тогава може да твърдиш от полтическа гледна точка: „Минималните осигурителни доходи (МОД) и минималната работна заплата (МРЗ) не влияят негативно върху заетостта и не я намаляват.“ Идеята прокарвана тук е, че няма проблем с налагането на МРЗ. Т.е нашата политика е правилна! Политиката е много мръсно нещо. Занимава се с това, което се вижда и може да се оцени. Нещата които не се виждат не се взимат в предвид. Просто електоратът не се впечатлява от неща, които не вижда или не го засягат емоционално.
Хайде сега малко критика на вярванията на автора.
Той явно е взел изказването на Мизес, а именно: „Принципите ѝ [на икономиката] не се извеждат от опита. Те са, както тези на логиката и математиката, априорни. Те не се поддават на потвърждаване или оборване въз основа на опита или фактите.“ за абсолютно вярно и неподдаващо се на критка.
Това което казва Мизес с горното накратко е „Вярвяйте ми! Вие няма как да ме оборите и няма как да потвърдите моите виждания, затова просто ми вярвайте. Аз знам по-добре, понеже просто знам!“
Горното си е една чиста религия. И явно автора се придържа към нея защото Мизес е голям икономист и след като е голям, то според автора той ще знае по-добре от самия автор. Според Мизес, неговите читатели не се предполага да мислят и критично да решават, а да приемат това което той е казал, защото той го е казал. Чиста вяра!
По конкретно:
1. Относно това, че принципите не се извеждали от опита. А от какво се извеждат? Как да съдя за нещо,когато не го познавам? А, ако го познавам значи имам опит с него. Тук вече зависи как интерпретирам моя (и чуждия) опит.
2. Относно това, че: „ Те не се поддават на потвърждаване или оборване въз основа на опита или фактите“. Освен, че горното е призив към създаване на култ към личността, то просто не е приемливо. Примерът за това са точните науки. Това е една област, която не е податлива толкова на вяра и други субективни мнения. И ако не сте забелязали там нещата общо взето вървят. Там хората много добре знаят, че теориите нищо не значат. Трябва да ги докажеш. И когато ги докажеш, тогава ги приемат. Тоя номер „Вярвайте ми защото съм го казал аз.“ не минава. Хубаво, но в икономиката не е като в математиката, където можеш да докажеш една теорема. В икономиката не можеш да проведеш експеримент като във физиката. Никой няма да ти позволи да си играеш с добруването на хората за да си докажеш някоя теза например. Обаче това, което може да се направи е да се види дали няма факти, които да противоречат на теорията. И ако противоречат, то да се запитаме : Абе тази теория дали наистина е вярна или дали е пълна?
Накратко, от твърдението на Мизес, че принципите на икономиката „.. не се поддават на потвърждаване или оборване“ вярна е само първата, част, а именно, че те не се поддават на потвърждаване. Втората част, а именно, че те не се поддават на оборване просто е грешна. Казвал съм го в този блог и ще го повторя: И хиляди потвърждения не правят една теория правилна. Но дори само едно противоречие я прави невалидна или непълна. Примерът е Нютоновата механика. Тя е била потвърдена милиони, милиони пъти. Ама се оказва, че е само приблизително вярна.При скорости близки до скоростта на светлината не важи!
Пак подчертавам: Когато се конфронтираш с твърдения от типа „Всики лебеди са бели“ е достатъчно да покажеш, че ЕДИН не е бял и ЦЯЛАТА теория отива на кино. Според Мизес горното не е вярно.