Животът без Макдабъл

Джефри Тъкър

Развълнуван съм, когато хамбургерите на McDonald’s получават вниманието, което заслужават. Това се случи миналата година, когато Стивън Дъбнър, съавтор на „Freakonomics“, направи предизвикателното изказване, че те са най-евтината и питателна храна в историята на човечеството.

Фактът, че се осмеляваме да отхвърлим това твърдение, всъщност показва колко сме разглезени. В природата да си набавиш храна е най-голямото предизвикателство. Можеш да откриеш подслон, който издържа дълго време. Облеклото, направено от животниски кожи, може и да е оскъдно, но веднъж произведено, то също изкарва за дълго.

Проблемът с храната е, че трябва да си я набавяш всекидневно. И без необходимите сечива можеш да ядеш само неща, които са неподвижни или се движат много бавно. Веднъж научил се да убиваш, съхранението на месото също също не е лесно, и по тази причина солта е била една от най-ценните стоки в историята.

Това, че в наши дни почти всички вече имаме лесен достъп до храна, е един от най-големите триумфи на човечеството. Както посочва Дъбнър, Макдабъл доставя 390 калории и 29 грама протеини, разпределени в месото и сиренето. Накратко, един хамбургер осигурява веществата, необходими на човек за половин ден, и всичко това за малко повече от долар.

Фактът, че McDonald’s могат да постигат това и да печелят от него, е прекрасен. Твърди се, че маржът на печалбата им е около 6 процента – това е изключително труден бизнес, както ще ви каже всеки собственик на франчайз – и много от най-известните им продукти не носят никакви пари.

Масите от купувачи на Макдабъл са субсидирани от клиентите, които си взимат по-класните продукти, като клубния сандвич с бекон, или супер скъпите менюта. Промоциите са измислени, за да те привлекат до вратата на заведението с надеждата, че от време на време ще харчиш нашироко поне малко.

Тезата на Дъбнър отново спечели вниманието през седмицата, след тази в която моята собствена „любовна афера” с McDonald’s беше подновена в Лас Вегас това лято. Това е място, което бърка в джоба ти на всяка крачка. Което е ОК, доколкото всяка стотинка, похарчена във Вегас – освен тези за високите данъци и абсурдните заплати, извоювани от синдикатите – е дадена доброволно от купувачите. И въпреки това във въздуха на това място витае алчност, от която изглежда не можеш да избягаш.

След редица дни, в които се чувствах почти ограбван, плащайки за храна и питиета, най-накрая открих McDonald’s. Цените не бяха „Вегас цените”. Менюто за един долар все още си беше там. Кафето беше с хубав вкус и евтино, което е невероятно облекчение в град, в който всяка чаша надвишава $5. Закуските са чудесни и засищащи. Ако сте фенове на „здравословната храна”, изберете салатите, чиито цени не могат да бъдат конкурирани.

В един кът за храна, в който влязох, имаше една дузина заведения, но McDonald’s непрекъснато имаше най-дългата опашка. Това е напълно логично. Замислете се за съставките на Бигмак или на клубния сандвич и ще останете изумени. Дори само месото е едно чудо. Месото не е било достъпно за масите, докато в средата на двадесети век не е изобретено съхраняването в метални консерви; съхранението и транспортирането му е било огромно предизвикателство.

Има причина колената ти да не се събират под бюрото в антикварния магазин и това е заради увеличаването на ръста ни поради консумацията на месо, на която сме свидетели от Втората световна война насам.

Това е причината рицарската броня в музея да изглежда като принадлежала на член на Гилдията на близалките[1] – отново защото имаме достъп до месо, а тези здравеняци от Средновековието е трябвало да оцеляват с това, което е растяло около тях.

Има причина, поради която средният японец е с около 9 см. по-висок от средния ръст от преди 50 години и тя е огромната промяна на приеманата храна, благодарение на наличието на месото и сиренето.

Освен това има и хляб (ако го приемате за даденост, опитайте се да си отгледате собствена пшеница), маруля (отново, само охлаждането я е направило достъпна за по-голям брой хора), сирене (отглеждането на крави е невероятно скъпо), бекон (храната на боговете, благодарение на прасето), кисели краставички (времето за производството им е продължително) и различни сосове, които се произвеждат със съставки от целия свят.

Някак си те успяват да съберат всичко това за вас в малък пакет, който струва един долар.

Но нека се фокусираме само за момент върху най-малко оценяваната съставка на кетчупа и на самия бургер: доматът. Разбира се, той винаги ни е бил на разположение, нали? Всеки може да си отгледа домати в саксия в задния двор. Това не е било така до шестнадесети век, когато Европа за първи път преживява масово разпространение на доматите. Испански изследователи донасят плода от Латинска Америка. Преди това не е имало такова нещо като домат в италианската диета.

Търговията разпространява доматите по целия свят за първи път през периода на Ренесанса. Без търговия, без придвижването, което е станало възможно заради технологиите и капиталовите инвестиции, нямаше да знаем какъв е на вкус доматът.

Този факт никога не ми е идвал на ум преди да прочета  “A Splendid Exchange: How Trade Shaped the World”, написана от William Bernstein (2008). Оказва се, че суровини като кафето, говеждото и картофите, както и съществуването на почти всичко в хладилника ви, е благодарение на търговията, технологиите и, следователно, на съществуването на свободната инициатива.

Веднъж водих лекция на група студенти за проблемите, които произлизат от природата, от опитите да оцелееш единствено с ресурсите около теб, докато се бориш със склонността ѝ да унищожава съществата, които не се съпротивляват в отговор. Попитах студентите какво е изобретило човечеството преди около 150 000 години заради масовия недоимък и нарастващия недостиг на храна.

Отговорът, който търсех, е следният: те са измислили частната собственост, която да им позволи да опитомяват животни и за да ограждат пространствата за отглеждането на земеделски култури. Но първият отговор, който ми предложи аудиторията, беше: създали са правителство. Устата ми зяпна от учудване. Но само след малко студентът започна да се смее и всички наоколо се присъединиха.

Защо беше смехът? Защото създаването на правителство – да позволиш на малка група хора да контролира географска област чрез монопол над оръжията и позволявайки ѝ да ограбва и убива, както намери за добре – не прави абсолютно нищо за разрешението на проблема, с който се е сблъскало човечеството. Дори само като се отговори по този начин се илюстрира абсурдността на ситуацията. Проблемите ни като отделен вид се решават, когато открием как да си набавяме това, от което имаме нужда и искаме. Правителствата, от своя страна, само преразпределят вече съществуващото.

Правителствата идват и си отиват, но постиженията на търговията и частната инициатива издържат поколения наред и дори стават постоянни характеристики на света. Веднъж щом една стока е превозена, щом една технология е измислена, то тя става част от капиталовия запас на цивилизацията и можем да ѝ се наслаждаваме от тук нататък.

Фактът, че сме родени сега и живеем сега, за да се възползваме от блага, плод на хиляди години усилия, ни предоставя неща като домата, говеждото, сиренето, хляба и способността да съберем всичко това в мъничък пакет и да го направим достъпно за около долар в почти всеки град по света и това, че можем да му се насладим без усилия от наша страна, е гигантска привилегия, осигурена ни от силата на случайността или провидението (в зависимост от религиозните ви възгледи). С каквато и сила да обяснявате вашия добър късмет, трябва да го възприемате като такъв.

Макдабъл не се появява в природата. Това, че му се присмиваме, принизяваме го, презираме го и дори осъждаме компанията, която ни го предоставя, е чудесна привилегия на неблагодарните. Не е необходимо знаещите и разбиращите да ядат в McDonald’s, разбира се. Но всички би трябвало най-малкото да виждат в техните ресторанти символ на това, което човешкият вид може да постигне, когато ни се предостави времето и свободата да накараме великите неща да се случат и да надмогнем тежката природа, под чиято власт не сме попадали в едва много малка част от човешката история.

Моля само да помислим сериозно върху това, преди да се отнесем подигравателно.

Оригиналът можете да прочетете тук.