Гост коментар: Да умреш за държавата

Прочетох статията на Евгений Дайнов „Ти ще се биеш ли за родината?”, в която той се възмущава, че повечето от студентите му нямат желание да се бият срещу чужди нашественици. Оставяйки „Лявото” и „Дясното” настрана, си припомням какво ми каза един македонец преди около година:

– „Има разлика между родина и Държава. Родина ми е къщата с двора насело, дървото където съм си играл като дете и така-нататък. А Държава са ония у парламента, които само правят глупости, крадат и не ги е еня за нас.”

Ако използваме това разграничение, тогава размислите трябва да бъдат в две насоки – вероятно, когато става дума за „Родината” като дом и имущество и семейство, то част от студентите биха го защитили с цената на живота си, а друга част ще офейка, докато има възможност. Един пример от реалния живот – сирийските бежанци, които от няколко години бягат от войната в родината им, не са хора, които мислят само с „Търбуха” си и са егоисти, както вероятно можем да си помислим след като сме чели статията. Нито пък са десни, само защото не са останали да участват в кръвопролитията. Те са хора, които с много мъка са изоставили домовете се и се опитват да спасят това, което им е най-ценно – собствения си живот и този на близките си.

Когато става дума за „Родината” като „Държава”, то можем ли да обвиним студентите на Дайнов, че нямат желание да умрат за Бойко, Станишев, Доган, Бареков и Волен Сидеров? Лошо ли е, че им е все едно дали ще ги граби Путин, Обама или Меркел от една страна и вече изброените български политици от друга? Какъв би бил смисълът за тях да умрат в бой срещу професионална армия, като и в двата случая на оцелелите им близки няма да им е добре?

Това е да си хвърлиш живота нахалост. И ми напомня на друг момент от българската история – по време на Второто българско царство често войните между България и Византия са се водели по следния начин – агресорът, който обявява война, напада Тракия и освобождава тамошните крепости. Интересен факт е, че населението в тези крепости отваря винаги вратите доброволно, независимо кой е агресорът и така успява да оцелее заедно с имуществото си. Очевидно това са хора, за които животът им е най-скъп и няма разлика дали ще ги дере византийски или български бирник и дали относно живота им ще се разпорежда български феодал или византийски.

Връщайки се в наши дни, често чувам от далеч по-възрастни от студентите на Дайнов хора, че положението в България може да се оправи, само ако ни окупира някоя нормална държава – Германия и Швейцария биват най-често назовавани, но помним и колко весела беше идеята за анексиране от страна на Монако. И общо взето са прави – със сегашния политически елит и със сегашния електорат, нещата скоро няма да тръгнат нагоре.

В заключение, право е на всеки индивид сам да реши дали ще защитава дадена идея (в случая идеята за собствената национална държава) и дали ще го направи с цената на живота си. Не е морално укоримо някой да предпочете да оцелее пред това да умре за една уж „чиста“ идея, която наяве се оказва повече от нелицеприятна. И както и преди съм казвал – какво значение има дали ще те граби турчин, българин или руснак, като в крайна сметка си ограбен?

Хареса ли ви? Отделете минута да подкрепите ЕКИП в Patreon!