Сравнение на образователната система в България и Англия

*Представяме ви едно изследване на ЕКИП между регулацията на образователните системи у нас и във Великобритания. Подходяща тема, когато мислим за промени, които искаме да видим в България или грешки, които не искаме да повторим

Както и в България, образователната система на Англия е доминирана от държавните учебни заведения за начално и средно образование. За нея се разходват неефективното и безотговорно средствата на данъкоплатците, мнозинството от децата биват подложени на уравниловка, тъй като са принудени да учат по спуснати от централен орган програми, а обучението, което получават, в общия случай не е с високо качество.

Мнозина автори стигат още по-дълбоко в критиката си на съвременното образование. Според Сет Годин, доминиращата държавна образователната система – организирана по модел на предприятие от времената на Индустриалната революция с централно спуснат план, ясно дефинирани роли и задължения – е напълно неадекватна да посрещне нуждите на децата днес.[1] Сър Кенет Робинсън също е сред изявените критици на статуквото в образованието. Той определя държавното образование като неспособно да обслужи индивидуалните потребности на децата, да подготви мислещи и отворени към света индивиди и, в крайна сметка, убиващо креативността на подрастващите.[2] В „Образование без училища” английският автор Колин Лорд пише, че „… една важна роля на държавата в националната образователна система е да увековечи социалната и икономическата несправедливост.”[3]

Част от тези критики може да се приложи и към частните учебни заведения. И докато държавните училища в Англия са „безплатни“, частните учебни заведения се заплащат, което ги прави – особено най-елитните от тях – труднодостъпни за повечето граждани.

Опонентите на системата на домашно обучение и другите алтернативни форми на образование често посочват, че без държавния контрол и егалитарна учебна програма децата са застрашени от идеологическо облъчване. Но освен притесненията за потенциалната заплаха те не са изложили доказателства за нейната реализация в действителността. Нещо повече – те напълно пропускат факта, че подобно „облъчване“ може да се случи и в система, регулирана от държавата, в която учителите са задължени да преподават идеологията на властващата партия. Освен това, противниците на идеята за алтернативното свободно образование не привеждат примери за „жертви на домашното образование” – хора, които в следствие на некачествено обучение не успяват да се реализират. Точно обратното – мнозина са имали блестящи кариери. Сред тях се открояват имена като Моцарт, Едисон, Ервин Шрьодингер и много други. Емпиричните изследвания също посочват, че децата, обучавани у дома, се представят по-добре във висшите учебни заведения, отколкото колегите си, идващи от държавни или частни училища.[4]^{, [5]}

В настоящия си вид законодателната уредба предполага, че чиновниците в Министерството на образованието имат повече знания от всеки един родител или от всяко едно дете в страната и те – бюрократите – са способни да определят най-правилния път за всички учащи. Такава хипотеза е напълно несъстоятелна както за Англия, така и за България. Огромното количество промени, през които е минала системата на държавно образование в Англия за последните малко повече от 100 години, красноречиво говори, че чиновниците, действащи на принципа на централното планиране, които не отчитат индивидуалните разлики между всяко едно дете, са напълно неспособни да създадат добра образователна система. Тоест, има нужда от постоянни централни промени, защото предишните са се оказали катастрофални. Класацията на Financial Times, според която почти всички челни места на ранглистата на средните училища в Англия са заети от частни училища, подкрепя на тази теза. Резултатите от оценките на матурите от тази година показват, че държавните училища у нас подготвят учениците по-зле от единствената им алтернатива – частните средни учебни заведения[6]. Следва, че хипотезата, че централен монополен орган е способен да създаде работеща система, е напълно несъстоятелна както за Англия, така и за България.

Държавно регулирано образование и централизирани учебни планове означават, че не децата и родителите, а чиновниците знаят не само кои предмети са добри за децата, но и кои са най-добрите начини те да им бъдат преподавани и какви са индивидуалните потребности на всяко едно дете. Но нищо не може да бъде по-неправилно от това. Именно близките на детето са тези, които имат преки наблюдения върху неговите таланти и заложби, интереси и силни страни.

Пълният текста на изследването можете да намерите ТУК и ТУК

Хареса ли ви? Отделете минута да подкрепите ЕКИП в Patreon!